— Кухнята тук винаги е великолепна, особено спагетите, готви ги жената на Валерио. Направо се топят в устата.
— Страхотно! — възкликна Рут, без да си прави труда да отваря менюто.
— И може би мешана салата.
— Прекрасно.
Макс затвори менюто и погледна през масата.
— Момчетата едва ли са твои, щом вече са в гимназията — рече той.
— Че защо да не са мои! — заскромничи Рут.
— Ами… заради годините на Ангъс. Реших, че сигурно са от предишния му брак.
— Не — засмя се Рут. — Ангъс се ожени вече след като бе прехвърлил четирийсетте, а аз бях много поласкана, когато ми поиска ръката.
Макс не каза нищо.
— Ами ти? — попита Рут, докато келнерът й предлагаше да си избере от четирите вида хляб.
— Женил съм се четири пъти — подметна Макс. Тя го погледна стъписана, а Макс прихна.
— Да ти призная, още съм си ерген — изшушука той. — Явно не съм срещнал подходящото момиче.
— Все още си млад, можеш да имаш която жена пожелаеш — отбеляза Рут.
— По-стар съм от теб — рече галантно Макс.
— При мъжете е друго — понатъжи се тя. Оберкелнерът дойде, стиснал в ръка малко тефтерче.
— Два пъти спагети и бутилка от вашето бароло — поръча Макс и върна листа с менюто. — И мешана салата за двама: аспержи, авокадо, маруля — знаете как я обичам.
— Разбира се, господин Бенет — кимна Валерио. Макс отново насочи вниманието си към своята гостенка.
— За човек на твоите години сигурно е скучновато да живееш на Джърси, нали? — попита, сетне се пресегна през масата и махна кичура руса коса, паднал върху челото й.
Рут се усмихна свенливо.
— Има си и своите предимства — отвърна не особено убедено.
— Например? — поинтересува се мъжът.
— Данъци от двайсет на сто.
— Наистина основателна причина Ангъс да живее на острова, но за теб не знам. При всички положения лично аз предпочитам да плащам данъци от четирийсет на сто, но да си бъда в Англия.
— Откакто се пенсионира, живеем с твърди доходи и това ни устройва. Ако бяхме останали в Единбург, нямаше да можем да си позволим същия стандарт.
— Всъщност и в Брайтън не е чак толкова лошо — усмихна се Макс.
Оберкелнерът се появи отново, понесъл две чинии спагети, които сложи пред тях, а друг сервитьор остави насред масата огромна салата.
— Не се оплаквам — допълни Рут и отпи от шампанското. — Ангъс винаги е бил много внимателен. Не ми липсва нищо.
— Нищо ли? — възкликна Макс, след което пъхна ръка под масата и я сложи върху коляното на Рут.
Тя знаеше, че трябва да се дръпне още сега, но не го стори. Когато Макс накрая махна дланта си и се зае със спагетите, Рут се опита да се държи така, сякаш не се е случило нищо.
— Има ли нещо в Уест Енд, което заслужава да се види? — попита нехайно. — Казаха ми, че „Посещението на инспектора“ било добро.
— Безспорно — потвърди Макс. — Ходих на премиерата.
— И кога беше? — попита невинно Рут.
— Преди около пет години — отвърна мъжът.
Рут се засмя.
— Ето, сам виждаш колко съм изостанала. Наистина трябва да ми препоръчаш нещо.
— Другия месец е премиерата на новата пиеса на Том Стопард. — Макс замълча. — Ако успееш да се измъкнеш за ден-два, можем да идем заедно.
— Не е толкова лесно, Макс. Ангъс иска да стоя с него на Джърси. Рядко напускаме острова.
Макс погледна надолу към празната чиния на своята гостенка.
— Както виждам, спагетите оправдаха похвалите ми.
Рут кимна.
— Струва си да опиташ и брюлето, и него го прави жената на собственика.
— И дума да не става! Преядох, най-малко три дена ще се наложи да ходя във фитнесзалата, докато сваля килограмите. Ще се огранича само с кафе — отвърна Рут точно когато й донесоха още една чаша шампанско.
Тя се свъси.
— Мисли си, че днес е рожденият ти ден — подхвърли Макс и ръката му отново се скри под масата — този път той я приплъзна с няколко сантиметра по-нагоре по бедрото на Рут.
След време тя щеше да си повтаря, че тъкмо тогава е трябвало да стане и да си тръгне. Но вместо това попита, все едно не се е случило нищо:
— И откога работиш в агенция за недвижими имоти?
— Откакто съм завършил училище. Започнах от най-ниското стъпало във фирмата, правех кафе, а миналата година станах съдружник.
— Браво на теб! Къде се намира агенцията?
— Насред Мейфеър. Защо не наминеш да ми погостуваш? Да речем, следващия път, когато си в Лондон.
— Не ходя толкова често в Лондон — обясни отново Рут.
Макс забеляза, че един от сервитьорите се е запътил към тяхната маса, и дръпна ръката си от бедрото на младата жена. След като келнерът остави пред тях две чаши капучино, Макс му се усмихна и рече:
— Сметката, ако обичате.
— Бързаш ли? — попита Рут.
— Да — каза Макс. — Току-що се сетих, че съм скрил на яхтата бутилка отлежал коняк и си мисля, че тъкмо това е най-подходящият случай да го отворя. — Пресегна се през масата и хвана ръката й. — Пазех коняка за някого, който си заслужава.
— Едва ли е разумно.
— Винаги ли правиш само разумни неща? — възкликна Макс, без да пуска ръката й.
— Наистина трябва да се връщам на „Хубавата шотландка“.
— За да кукуваш сама цели три часа и да чакаш Ангъс да се прибере ли?
— Не, но…
— Страх те е, че ще взема да те прелъстя.
— Това ли си наумил? — попита жената и отдръпна ръката си.
— Да, това, но първо ще опитаме коняка — усмихна се Макс и взе сметката.
Прегледа я, извади портфейла си и сложи върху малкия сребърен поднос четири банкноти от по десет лири стерлинги.
Веднъж Ангъс бе обяснявал на Рут, че който плаща по ресторантите в брой или няма нужда от кредитна карта, или не печели достатъчно, за да си извади.
Макс стана от стола, благодари доста шумно на сервитьора и когато той им отвори вратата, му пъхна пет лири. Докато прекосяваха улицата и вървяха към кея, двамата с Рут не си казаха и дума. На нея й се стори, че някой скача от „Морски таралеж“, и тя се взря: нямаше никого. Смяташе, щом стигнат при яхтата, да се сбогува и да си тръгне, вместо това обаче сякаш пряко волята си последва Макс, качи се с него на „Морски таралеж“ и слезе долу в каютата.
— Не очаквах да е толкова малка — каза на най-долното стъпало. Завъртя се на триста и шейсет градуса и се озова в обятията на Макс. Избута го лекичко.
— Какво повече му трябва на един ерген! — възкликна той, докато пълнеше чашите с коняк.
Подаде едната на Рут и я прегърна през кръста. Притегли я нежно към себе си, телата им се допряха. Наведе се и я целуна по устните, сетне я пусна, за да отпият от коняка. Загледа как Рут вдига чашата, после пак я прегърна. Този път, докато се целуваха, устните им се разтвориха, а Рут почти и не опита да го спре,
