— Мъж на място! — възкликна Ангъс и затвори още преди Рут да си е разменила и дума с Макс.
Следващите няколко дни тя бързаше да вдигне слушалката преди мъжа си, но Макс така и не се обади през седмицата. Когато в понеделник най-сетне звънна, Ангъс също беше в стаята.
— Изгарям от нетърпение да разкъсам дрехите ти, скъпа — бяха първите думи на Макс.
— Радвам се да го чуя — отвърна тя, — но ще ти дам Ангъс, да му съобщиш новината.
Подаде слушалката на мъжа си с надеждата, че Макс наистина има какво да му съобщава.
— Казвай какво ново-вехто! — подкани Ангъс.
— Предложиха за имота 900 000 франка, което прави почти 100 000 лири стерлинги — отвърна Макс. — Но смятам да поизчакам, защото още двама души поискаха да огледат къщата. Французите от агенциите препоръчаха да приемем веднага, ако ни предложат над един милион франка.
— Ако и ти ме съветваш това, ще те послушам — рече Ангъс. — А щом приключиш сделката, ще дойда да подпиша договора. И бездруго доста отдавна съм обещал на Рут да я заведа в Лондон.
— Чудесно. Ще се радвам да ви видя — каза Макс и затвори.
Звънна отново в края на седмицата и макар Рут да успя да каже цяло изречение, преди мъжът й да дойде при телефонния апарат, така и не посмя да даде воля на чувствата си.
— 107 600 лири ли? — възкликна Ангъс. — Много повече, отколкото очаквах. Браво на теб, Макс. Състави договорите и щом купувачът внесе капарото в банката, ще пристигна и аз. — След като затвори, Ангъс се обърна към Рут. — Както е тръгнало, в скоро време ще направим обещаното пътуване до Лондон.
Отседнаха в малко хотелче на Марбъл Арч и отидоха да се видят с Макс в ресторант на Саут Одли Стрийт, за който Ангъс чуваше за пръв път. Щом видя цените в листа с менюто, разбра, че ако зависи от него, никога повече няма да стъпи тук. Но обслужването беше добро, Макс явно беше стар познайник на келнерите.
Рут се отегчи и ядоса, понеже Ангъс говореше само за едно — за сделката, и след като Макс му обясни всичко надълго и нашироко, той взе да обсъжда другите си имоти в Шотландия.
— Вложил съм сума ти пари за основен ремонт, а възвращаемост почти никаква — оплака се Ангъс. Дали ще ти бъде възможно да им хвърлиш едно око и да ме посъветваш какво да правя?
— На драго сърце — отвърна Макс, а Рут вдигна очи от гъшия дроб и изгледа мъжа си.
— Добре ли си, скъпи? — попита го. — Виждаш ми се блед.
— Боли ме ниско вдясно — оплака се Ангъс. — Днес капнах от умора, пък и не съм свикнал да ходя по такива тузарски ресторанти. Не се притеснявай, ще се наспя и ще ми мине.
— Дори и да е така, се прибираме още сега в хотела — настоя угрижено жена му.
— Да, и аз съм на същото мнение — подкрепи я Макс. — Ще уредя сметката и ще помоля портиера да повика такси.
Ангъс се изправи, залитна, хвана се за Рут и закрета бавно през ресторанта.
Когато след няколко минути Макс излезе при тях на улицата, Рут и портиерът вече помагаха на стареца да се качи на таксито.
— Лека нощ, Ангъс! — пожела Макс. — Дано утре сутрин се чувстваш по-добре. Не се притеснявайте, звъннете ми, ако се нуждаете от помощ — усмихна се той и затвори вратата на таксито.
Рут успя криво-ляво да сложи мъжа си да легне, той не изглеждаше по-добре. Тя повика лекаря на хотела, макар да знаеше, че Ангъс ще я скастри, задето пак се е охарчила.
Той пристигна след има-няма час, прегледа най-внимателно Ангъс и изненада Рут с въпроса какво е ял на вечеря. Тя се опита да си спомни какво си е поръчал мъжът й, ала единственото, което се сети, бе, че е ял каквото го е съветвал Макс. Лекарят предписа още на другата сутрин господин Хендерсън да се прегледа при специалист.
— Как ли не, при специалист! — промърмори със сетни сили Ангъс.
— Какво толкова! Щом се приберем на Джърси, семейният лекар ще ме види и ще ме вдигне на крака. Взимаме първия самолет за вкъщи.
Рут беше съгласна с лекаря, но знаеше, че няма да излезе на глава с мъжа си. Когато най-сетне Ангъс се унесе, тя слезе долу на рецепцията, за да звънне на Макс и да го предупреди, че на сутринта се връщат на Джърси. Той също се притесни и отново повтори, че ако се налага, е готов да помогне с каквото може.
На другата сутрин, когато се качиха на самолета и стюардът видя състоянието на Ангъс, се наложи Рут да го увещава дълго, докато той склони да остави мъжа й за полета.
— Трябва час по-скоро да го заведа при личния му лекар — примоли се жената.
Накрая стюардът се видя в чудо и склони.
Рут вече се беше обадила в Джърси и бе уредила да ги посрещнат с кола — още нещо, което Ангъс нямаше да одобри. Но когато самолетът се приземи, старецът не бе в състояние да изразява мнение.
Прибраха се у дома, Рут сложи Ангъс да си легне и незабавно звънна на личния им лекар. Доктор Синклер го подложи на същия преглед, както и лекарят в Лондон, и също попита какво е вечерял Ангъс. Стигна до същия извод: пациентът трябва незабавно да отиде при специалист.
Следобед дойде линейка, когато го закара в болница „Котидж“. След прегледа специалистът помоли Рут да дойде с него в кабинета.
— Опасявам се, че новините не са добри, госпожо Хендерсън — каза й. — Мъжът ви е получил инфаркт, вероятно усложнен от уморителния ден и от нещо, което е ял и не му е понесло. При тези обстоятелства вероятно е разумно да повикате децата от училище.
По-късно вечерта Рут се прибра у дома — не знаеше към кого да се обърне.
Телефонът иззвъня, тя вдигна слушалката и на мига позна гласа.
— Макс! — проплака. — Само да знаеш колко се радвам, че се обаждаш. Според специалиста на Ангъс не му остава много, трябва да повикам момчетата. — Известно време жената мълча. — Не знам как ще намеря сили да им съобщя. Обожават баща си.
— Остави на мен — предложи овладяно Макс. — Ще звънна на директора на училището, утре сутринта ще мина да ги взема и тримата ще се качим на самолета за Джърси.
— Признателна съм ти, Макс.
— Това е най-малкото, което мога да сторя при тези обстоятелства — увери я той. — А сега се опитай да си починеш. Звучиш ми уморено. Ще ти се обадя веднага щом разбера с кой полет пристигаме.
Рут се върна в болницата и почти през цялата нощ не се отдели от леглото на мъжа си. Единственият друг посетител, когото Ангъс настоя да види, бе семейният адвокат. Рут уреди господин Крадок да дойде на сутринта и докато той беше при Ангъс, отиде на летището да посрещне Макс и близнаците.
Макс излезе от залата за пристигащи заедно с момчетата, застанали от двете му страни. На Рут й олекна, щом видя, че те са далеч по-спокойни от самата нея. Макс ги закара в болницата. Смяташе да се прибере в Лондон със самолета следобед, от което Рут се разочарова, той обаче я увери, че сега трябва да бъде с мъжа и синовете си.
Следващия петък Ангъс издъхна мирно и кротко в болница „Котидж“ в Сейнт Хилиър. Рут и близнаците седяха до смъртния му одър.
Макс пристигна за погребението, а на другия ден изпрати момчетата до училището. Докато им махаше за довиждане, Рут се питаше дали някога ще чуе отново Макс. Той обаче й звънна още на следващия ден сутринта — да я пита как е.
— Чувствам се самотна и малко гузна, че ми е мъчно за теб повече, отколкото е редно. — Тя замълча. — Кога смяташ да дойдеш на Джърси?
— Ще поизчакам известно време. Не забравяй, ти самата ме предупреди, че на острова дори пощенските кутии имат очи.
— А аз какво да правя? Момчетата са в пансиона, ти не можеш да мръднеш от Лондон.
— Защо не дойдеш при мен? Тук ще е много по-лесно да се скрием, никой не те познава.
— Може би си прав. Нека помисля и ще ти се обадя.
След седмица Рут пристигна на летище „Хийтроу“, Макс я чакаше. Бе трогната от вниманието и милото му поведение — изобщо не го направи на въпрос, че тя честичко изпада в дълги мълчания и съвсем не й е
