не дари кръв от кръвна група АБ отрицателна, той може би няма да оживее.
Без да спазва ограниченията в скоростта, Су Лин стигна в болница „Сейнт Патрик“ само за дванайсет минути — все пак беше и неделя сутрин и по улиците нямаше много автомобили. Су Лин остана да търси къде да паркира, а Нат влетя в болницата.
Зърна в дъното на коридора Ани и веднага я повика. Тя се обърна, видя го и трепна. „Защо ли тича?“, бе първото, което си помисли.
— Чух какво е станало и идвам — изкрещя й Нат още докато тичаше, ала трите жени продължиха да го гледат недоумяващо, досущ зайци, попаднали в светлината на фарове. — Аз съм същата кръвна група, както Флечър — поясни запъхтяно той, след като спря до Ани.
— АБ отрицателна ли? — ахна тя невярващо.
— Ами да — потвърди Нат.
— Слава Богу! — възкликна Марта.
Рут побърза да влезе в интензивното отделение и след малко се върна заедно с Бен Ренуик.
— Приятно ми е, господин Картрайт — протегна той ръка. — Казвам се доктор Ренуик и съм…
— Старши консултант на болницата, знам ви по име — ръкува се с него другият мъж.
Хирургът кимна едва забележимо.
— Лаборантката чака да ви вземе кръв…
— Тогава да вървим — подкани Нат и съблече сакото.
— Но първо трябва да ви направим изследвания, за да проверим дали кръвта ви наистина съответства и дали не сте серопозитивен и не страдате от хепатит Б.
— Разбира се — съгласи се веднага той.
— За да спасим сенатор Давънпорт, ни трябват най-малко литър и половина кръв, господин Картрайт, ето защо трябва да подпишете в присъствието на адвокат клетвена декларация.
— Защо с адвокат? — учуди се другият мъж.
— Защото има вероятност да получите тежки усложнения, при всички положения ще се чувствате доста отпаднал, може дори да се наложи да ви оставим в болницата, за да ви даваме допълнително течности.
— А има ли вероятност през това време Флечър да си продължи предизборната кампания?
Трите жени се усмихнаха за пръв път от сутринта, а Ренуик побърза да поведе Нат към кабинета си. Обърна се, за Да каже нещо на Ани, но видя, че Су Лин вече я утешава.
— Ето че съм изправен пред нов проблем — призна си Ренуик, след като седна зад писалището и се зае да подрежда някакви книжа.
— Ще подпиша каквото трябва — повтори Нат.
— Не можете да подпишете онова, което ми се върти в главата — отвърна лекарят.
— И какво ви се върти?
— Вече не зная за кого от двамата да гласувам.
51.
— Господин Картрайт даде литър и половина кръв, но пак прелива от енергия — сподели дежурната медицинска сестра, когато занесе медицинския му картон на доктор Ренуик.
— Дори и да е така — отвърна лекарят, докато разлистваше картона, — този литър и половина спаси живота на сенатор Давънпорт.
— Вярно си е — съгласи се жената, — но предупредих сенатора, че избори, не избори, няма да го изпишем още най-малко половин месец.
— Съмнявам се — рече Ренуик. — Мен ако питате, още в края на тази седмица Флечър ще се самоизпише.
— Вероятно сте прав, но как да го спра? — въздъхна медицинската сестра.
— Не можете — въздъхна лекарят и обърна папката върху бюрото си така, че жената да не вижда имената Натаниъл и Питър Картрайт, написани на машина в горния край. — Погрижете се да се срещна и с двамата възможно най-бързо.
След като сестрата затвори вратата, Бен Ренуик пак обърна папката и отново зачете листовете в нея. Вече цели три дни не мислеше за друго.
Когато вечерта си тръгна, заключи папката в личния си сейф. В края на краищата още няколко дни нямаше да променят нищо — онова, което лекарят смяташе да обсъди с двамата, бе пазено в дълбока тайна цели четирийсет и три години.
В четвъртък вечерта изписаха Нат от болница „Сейнт Патрик“, а колкото до Флечър, никой от персонала не си и представяше, че той ще прекара тук и края на седмицата, макар че майка му се опитваше да го убеди някак да не се товари излишно. Той й напомни, че до изборите остава някакъв си половин месец.
През най-дългата седмица в живота си Бен Ренуик продължи да се бори със съвестта си, точно както вероятно и доктор Гринуд преди четирийсет и три години, Ренуик обаче бе стигнал до друго заключение: смяташе, че може да направи само едно — да каже истината.
Двамата съперници се разбраха да се срещнат в шест сутринта във вторник в кабинета на доктор Ренуик. Това бе единственият свободен час, който и двамата имаха преди деня на изборите.
Пръв пристигна Нат, който в седем трябваше да отиде на предизборен митинг в Уотърбъри и освен това се надяваше, ако остане време, да вмести и две-три срещи с хора, които се прибират с влака в предградията.
Флечър нахълта в кабинета на доктор Ренуик в шест без две минути, подразнен, че Нат го е изпреварил.
— Само да ми свалят гипса, и ще видиш ти! Ще те изритам по задника — закани се той.
— Бива ли да говориш така пред доктор Ренуик, все пак човекът направи доста за теб — подсмихна се другият мъж.
— Да, да, направил е! — възкликна Флечър. — Напомпа ме с твоята кръв, сега съм половината от онова, което бях.
— На друг ги разправяй тия! — възкликна Нат. — Сега си онова, което си бил, умножено по две, но пак си половината от онова, което съм аз.
— Деца, деца! — намеси се лекарят, внезапно осъзнал значението на думите, които е изрекъл. — Има нещо по-важно, което ми се иска да обсъдим.
И двамата замълчаха, след като чуха тона, с който Ренуик ги скастри.
Той стана иззад писалището и отключи сейфа. Извади някаква папка и я сложи на бюрото.
— Трябваха ми доста дни, докато измисля как да ви съобщя тези поверителни сведения — почука той с десен показалец по папката. — Сведения, за които така и нямаше да науча, ако не беше злополуката, при която сенаторът насмалко не загина — заради нея се наложи да прегледам медицинските картони и на двамата. — Нат и Флечър се спогледаха, но не прекъснаха лекаря. — Дълго умувах как е по-редно да ви съобщя — дали докато сте заедно, или поотделно, — поне за това виждате до какво решение съм стигнал. — Двамата кандидати пак не казаха нищо. — Имам само една молба: сведенията, които ще ви разкрия, да си останат в тайна, освен ако и двамата, повтарям и двамата не пожелаете да ги огласите.
— Съгласен съм — рече Флечър и се извърна към Нат.
— Аз също — потвърди и той, — все пак съм тук заедно с адвоката си.
— Дори и тези сведения да са в състояние да повлияят върху изхода от изборите? — допълни лекарят, без да обръща внимание на шегичката на Нат. Двамата се поколебаха, но и този път кимнаха. — Нека бъдем наясно: онова, което ще ви съобщя, е не просто възможно или вероятно, то е неоспоримо. — Лекарят отвори папката и погледна към акта за раждане и смъртния акт в нея. — Сенатор Давънпорт, господин Картрайт — подхвана Ренуик така, сякаш разговаряше с двама души, които никога дотогава не е виждал. —
