Този път никой не се засмя. Кметът така и не бе отговорил на въпроса на Том, който реши да не го задава повторно.
— Е, ако няма други въпроси — натърти Холбърн, — ще ви заведа в историческата ни зала, която е построена през 1867 година и с която се гордеем неимоверно.
Залата побираше най-много хиляда души, тъй като жителите на Медисън рядко се престрашаваха да излизат от домовете си, след като се мръкне. Този път обаче, още преди в помещението да са влезли кметът, неговите сътрудници, Флечър, Нат и хората от предизборните им щабове, то приличаше по-скоро на железопътна гара в Япония в най-натоварените часове, отколкото на градска зала в потънало в дрямка курортно градче край морето в Кънектикът. Нат само се надяваше, че сред множеството не е и шефът на пожарната служба: едва ли имаше наредба за безопасността, която да не е нарушена.
— В началото ще обясня на всички как смятам да проведем преброяването — оповести кметът и се отправи към сцената, а двамата кандидати се запитаха дали той изобщо ще стигне дотам. Накрая дребничкият беловлас старец се покатери по стълбичката и застана пред микрофона, който бе смъкнат доста ниско. — Госпожи и господа — подхвана дядката, — казвам се Пол Холбърн и само който не живее тук при нас, не знае, че съм кмет на Медисън. — Флечър подозираше, че повечето хора в залата влизат за пръв и за последен път в нея. — Днес обаче — продължи старецът — съм застанал пред вас като председател на избирателната комисия в избирателен район Медисън. Вече обясних на двамата кандидати как смятам да подходя към преброяването, сега ще повторя отново…
Флечър започна да се озърта и бързо забеляза, че малцина в залата слушат кмета и повечето присъстващи се бутат, за да застанат по-близо до отцепената част от помещението, където вероятно щеше да започне броенето.
След като си каза наставленията, кметът направи храбро усилие да се върне в средата на помещението и надали щеше да се добере дотам, ако не бе задължен да даде ход на преброяването.
Когато най-сетне Холбърн се върна в точката, откъдето беше поел, секретарят на избирателната комисия му връчи ножица, с която той преряза печатите на двайсет и двете урни така, сякаш открива новопостроен обект. След като се справи със задачата, членовете на избирателната комисия изпразниха избирателните урни и се заеха да трупат бюлетините върху дългата маса в средата. После кметът провери една по една урните: първо ги преобърна, сетне ги и тръсна досущ факир, който иска да покаже, че вътре не е останало нищо. Покани двамата кандидати също да се уверят, че урните са празни.
Том и Джими не сваляха очи от масата в средата, където хората от комисията се заеха да разпределят бюлетините между преброителите точно както крупие раздава чипове край рулетка. В началото те ги наредиха на купчинки от по десет, които обединяваха на тесте от по сто бюлетини и го прихващаха с ластиче. Това простичко упражнение им отне към час, през който кметът разказа всичко, каквото имаше да разказва за Медисън на желаещите да го слушат. После купчинките бяха преброени от секретаря на избирателната комисия, който потвърди, че те са общо петдесет и девет, а в последната има по-малко от сто бюлетини.
Винаги досега на този етап от преброяването кметът се бе качвал отново на сцената, този път обаче секретарят отсъди, че ще бъде по-лесно, ако свали микрофона при стареца. Пол Холбърн не се възпротиви на това нововъведение, което щеше да бъде доста далновидно, стига кабелът да стигаше до отцепения район — така кметът трябваше да извърви далеч по-малко разстояние, за да издаде своя ултиматум. Той духна в микрофона, при което произведе звук, какъвто издава навлизащ в тунел влак — старецът явно се надяваше да въведе някакво подобие на ред.
— Госпожи и господа — поде той и се взря в листчето, подадено му от секретаря на избирателната комисия, — в изборите са участвали пет хиляди деветстотин трийсет и четирима от достопочтените граждани на Медисън, което, както ме уведомиха, съставлява петдесет и едно на сто от избирателите — активност, която надвишава с едно на сто средната за щата.
— Този допълнителен процент сигурно ще се окаже в наша полза — изшушука Том в ухото на Нат.
— Допълнителните проценти най-често са по-изгодни за демократите — напомни му Нат.
— Не и когато средната възраст на избирателите е шейсет и три години — възрази приятелят му.
— Следващата ни задача — оповести кметът — е да разделим гласовете, подадени за двете партии — след това вече ще се захванем и да ги броим.
Никой не се изненада, че това упражнение е отнело още повече време: все се намираше някой, който да повика кмета и членовете на избирателната комисия, за да решат един или друг спорен въпрос. Накрая започна и същинското преброяване. Тестетата от по десет бюлетини малко по малко набъбваха на купчинки от по сто, строили се на прави редички точно като войници на плац.
На Нат му се искаше да пообиколи залата и да види как върви преброяването, но около него имаше толкова много народ, че накрая той се видя принуден да се задоволи с онова, което му казваха наблюдателите от неговия щаб. Том все пак реши да си проправи път през навалицата и стигна до извода, че Нат като че ли е изпреварил съперника си, но не бе сигурен, че преднината му е достатъчна, та да стопи сто и осемнайсетте гласа, с които Флечър водеше според резултатите от преброяването предната вечер.
Мина още цял час, докато преброиха бюлетините, струпани едни срещу други на две купчинки. Кметът покани и двамата кандидати да дойдат с него в средата на залата, отцепена от останалата част на помещението. Там им обясни, че комисията е обявила шестнайсет бюлетини за спорни и затова му се искало и те да кажат дали според тях са действителни.
Никой не можеше да обвини Холбърн, че не дава гласност на преброяването: и шестнайсетте бюлетини бяха сложени насред масата, така че да ги виждат всички. Върху осем нямаше никакви знаци и двамата кандидати се съгласиха, че трябва да бъдат обявени за недействителни. „Картрайт трябваше да бъде пратен на електрическия стол“ и „Никой адвокат не бива да заема държавна служба“, също бяха отхвърлени набързо. От останалите шест бюлетини срещу имената имаше знаци, които не бяха кръстчета, но тъй като гласовете бяха разделени поравно, кметът предложи да ги смятат за действителни. И Джими, и Том провериха шестте бюлетини и не сметнаха за необходимо да оспорят логиката на Холбърн.
Тъй като и след това малко отклонение никой от двамата кандидати не получи преднина, кметът даде зелена светлина и пълното преброяване на бюлетините започна. Купчинките от по сто бюлетини отново бяха наредени по масите и Нат и Флечър се опитаха да видят от разстояние дали са изгубили, или са спечелили достатъчно гласове, за да си сменят през следващите четири години визитните картички.
Когато броенето най-после приключи, секретарят на избирателната комисия подаде на кмета листче, върху което бяха написани две цифри. Не се наложи той да призовава към тишина: всички тръпнеха да чуят резултата. Старецът вече и не мислеше да се връща на сцената и само обяви, че републиканците са победили с три хиляди и деветнайсет гласа срещу две хиляди деветстотин и пет за демократите. После стисна ръката и на двамата кандидати, очевидно решил, че си е изпълнил задачата, а всички останали се опитаха да пресметнат какво означават тези цифри.
След броени мигове поддръжниците на Флечър скачаха радостно: бяха изчислили, че макар и в Медисън да са загубили със сто и четиринайсет гласа, в щата са спечелили с четири гласа. Кметът вече се бе отправил към кабинета си с мисълта, че си е заслужил обяда, когато Том го настигна. Обясни му колко важни са резултатите от гласуването в града и допълни, че от името на кандидата, чийто предизборен щаб оглавява, настоява бюлетините да се преброят повторно.
Холбърн се върна бавно в залата, където бе посрещнат с бурни възгласи: „Повторно преброяване, повторно преброяване!“, и без да се допитва до избирателната комисия, оповести, че още от самото начало е смятал бюлетините да бъдат преброени още веднъж.
Мнозина от преброителите, които също бяха започнали да си събират багажа и да се разотиват, побързаха да се върнат по местата си. Флечър изслуша внимателно онова, което Джими му пошушна на ухото. Помисли-помисли и отсече твърдо:
— Не.
Джими му бе обяснил, че кметът няма право да разпореди второ преброяване, тъй като именно той, Флечър, е загубил в Медисън и само губещият кандидат може да поиска такова нещо. На другата сутрин в уводната статия на „Вашингтон Поуст“ се казваше, че Холбърн е превишил правомощията си и в друго: Нат е победил противника си с повече от един процент, при което повторното преброяване също става излишно. Авторът на статията обаче признаваше, че ако кметът е отхвърлил искането, вероятно е щяло да се стигне
