Книга седма
Числа
54.
Нат стигна за близо час в Медисън и когато навлезе в предградията, си помисли едва ли не, че именно тук, в това градче, ще се състои финалният мач от шампионата по бейзбол.
Магистралата бе задръстена с автомобили, окичени с емблеми в червено, бяло и синьо и с магаренца /Неофициалната емблема на Демократическата партия в САЩ/ и слончета /Неофициалната емблема на Републиканската партия в САЩ/, които гледаха с изцъклени очи през задните прозорци на безбройните коли. Когато Нат зави по отбивката за Медисън с население дванайсет хиляди триста седемдесет и двама души, половината автомобили също свърнаха от магистралата досущ метални стружки, привлечени от магнит.
— Ако махнем младежите, които още нямат право на глас, вероятно ще останат към пет хиляди гласоподаватели — отбеляза Нат.
— А, не е толкова сигурно — възрази Том. — Подозирам, че са повечко. Не забравяй, че Медисън е град, където хората в пенсия идват да навестят родителите си, едва ли е пълно с младежки клубове и дискотеки.
— От това само печелим — рече Нат.
— Вече се отказах да правя прогнози — въздъхна другият мъж.
Не беше нужно да търсят знаци, които да ги упътят към кметството — всички явно се бяха отправили натам, убедени, че човекът пред тях знае къде отива. Докато малкият кортеж на Нат стигне в центъра на града, започнаха да ги изпреварват и майки с бебешки колички. На главната улица запъплиха като костенурки, толкова много бяха пешеходците, прииждащи от всички пресечки. Когато автомобилът на Нат бе изпреварен и от мъж в инвалидна количка, той реши, че е крайно време да слезе и да продължи пеш. Но това го забави още повече: който го познаеше, се втурваше да му стисне ръка, мнозина искаха и да го щракнат за спомен заедно с жените си.
— Радвам се, че вече си започнал кампанията по своето преизбиране — заяде се Том.
— Нека първо ме изберат за първия мандат, пък после ще му мислим — отговори Нат точно когато излязоха при кметството.
Той тръгна нагоре по стълбите, без да спира да се ръкува с всички, доброжелателно настроени към него, сякаш изборите не бяха приключили, а тепърва предстояха. Волю-неволю Нат се запита дали хората ще се отнасят по същия начин, когато той тръгне да слиза по стълбите и резултатите вече бъдат известни. Видя, че кметът стои на горното стъпало и го търси с поглед.
— Пол Холбърн — прошепна Том. — Бил е кмет цели три мандата и макар да е на седемдесет и седем години, току-що спечели без почти никаква конкуренция четвърти.
— Радвам се да ви видя, Нат — поздрави кметът, сякаш са неразлъчни приятели, макар че се бяха срещали един-единствен път по време на предизборната кампания.
— И аз се радвам, драги ми господине — отвърна Нат и стисна протегнатата ръка на стареца. — Поздравявам ви с преизбирането, доколкото разбрах, сте удържали безусловна победа.
— Благодаря ви — рече Холбърн. — Флечър пристигна току-що и ви чака в кабинета ми, дали да не отидем при него? — Докато влизаха в сградата, мъжът продължи: — Исках да ви запозная набързо с начина, по който ние тук, в Медисън, броим бюлетините.
— Нямам нищо против — каза Нат, макар и да знаеше, че и да не се съгласи, това няма да промени нищо.
Цяла тумба официални лица и журналисти изпратиха по коридора малката групичка до кабинета на кмета, където Нат и Су Лин завариха Флечър, Ани и още трийсетина души, решили, че са в правото си да присъстват на отбраната сбирка.
— Ще пийнете ли едно кафенце, Нат? — попита Холбърн.
— Не, благодаря, драги ми господине — отказа той.
— А милата ви женичка?
Су Лин поклати любезно глава — дори не трепна от свойското обръщение на дядката.
— Тогава да започвам — рече той и се извърна към множеството, едвам вместило се в тесния му кабинет.
— Госпожи и господа! — Известно време старецът мълча. — И вие, господин бъдещ губернатор — допълни и се опита да погледне и двамата кандидати едновременно. — Броенето ще започне днес сутринта в десет, какъвто вече повече от столетие е обичаят в Медисън, и не виждам причина да отлагаме само защото този път интересът е малко по-голям от обикновено.
Флечър се развесели от твърде сдържания начин, по който Холбърн е описал положението, но не се и усъмни, че той е решен да се наслади докрай на своя четвърт час слава.
— В града ни има десет хиляди деветстотин четирийсет и двама регистрирани гласоподаватели, разпределени в единайсет избирателни секции. Както винаги досега, избирателните урни бяха прибрани броени минути след приключването на изборния ден и бяха откарани на съхранение при началника на полицейския участък, който през нощта ги е държал при себе си под ключ.
Мнозина се засмяха вежливо на шегичката на кмета, той също се усмихна и се разсея. Явно изгуби нишката на мисълта си, защото секретарят на избирателната комисия се наведе и му изшушука на ухото:
— Урните.
— А, да, разбира се, урните. Та днес в девет часа сутринта урните бяха донесени в кметството, където помолих секретаря на избирателната комисия да се увери, че печатите са си на мястото. Той потвърди, че са непокътнати. — Кметът се огледа: официалните лица закимаха одобрително. — В десет часа ще счупя печатите, бюлетините ще бъдат извадени от урните и ще бъдат изсипани върху масите в централната зала на кметството. При първото преброяване ще установим само колко избиратели са упражнили правото си на глас. След като разберем това, бюлетините ще бъдат подредени на три купчинки: в първата ще бъдат гласовете, подадени за републиканците, във втората — гласовете за демократите, и в третата ще сложим бюлетините, които бихме могли да опишем като спорни. Макар че, разрешете да уточня, такива има рядко в Медисън — за мнозина от нас това може би е последната възможност да дадем гласовете си. — Последните му думи бяха посрещнати с нервен смях, макар и Нат да бе сигурен, че кметът е бил съвсем искрен. — Последното ми задължение като председател на избирателната комисия е да оповестя резултатите, от които ще се разбере кой е избраникът за следващ губернатор на славния ни щат. До пладне се надявам да съм го направил. — „Съмнявам се, ако продължаваме с това темпо“, помисли си Флечър. — А сега ще ви заведа в залата, но преди това има ли някакви въпроси?
Том и Джими заговориха в един глас и Том кимна любезно на своя колега, защото подозираше, че ще попитат едно и също.
— С колко преброители разполагате? — рече Джими. Секретарят на избирателната комисия пак изшушука нещо на кмета.
— С двайсет и всички те работят в кметството — поясни старецът, — освен това имат още едно достойнство: членуват в местния клуб по бридж.
И Нат, и Флечър не разбраха смисъла на последната забележка, но нямаха намерение да искат още пояснения.
— А колко наблюдатели ще допуснете? — попита Том.
— Ще разреша по десет представители на всеки от щабовете — уточни Холбърн — и те ще могат да застанат на една крачка зад преброителите, но не бива и да се опитват да разговарят с тях. Ако искат да попитат нещо, трябва да се обърнат към секретаря на избирателната комисия и ако той не е в състояние да реши въпроса, могат да дойдат при мен.
— А ако се появят спорни бюлетини, кой ще решава дали са действителни? — поинтересува се Том.
— Ще се убедите, че такива бюлетини се подават рядко в Медисън — повтори кметът, забравил, че вече го е уточнил, — защото за мнозина от нас това вероятно е последната възможност да гласуваме.
