Според проучванията, излезли на другия ден, и двамата кандидати събираха по четирийсет и шест процента от гласоподавателите, а осем на сто още се колебаеха.
— Къде са дремели последната половин година? — учуди се Флечър, вторачен в цифрата осем на сто.
— Е, не всички са запалени по политиката като теб — подметна на закуска Ани.
Луси също кимна.
Флечър нае хеликоптер, а Нат — малкия самолет на банката, та през последната седмица да обиколят още веднъж щата: колебаещите се бяха намалели на шест на сто, преотстъпвайки по един процент на всеки от съперниците. В края на седмицата и двамата се чудеха дали е останал търговски център, завод, железопътна гара, кметство, болница и дори улица, които да не са посетили, и двамата се съгласиха, че в крайна сметка всичко ще се реши от организацията на предизборните щабове. Щеше да победи онзи, чийто щаб работеше по-добре, като смазана машина. Съзнаваха го най-вече Том и Джими, но и двамата не се сещаха да са пропуснали нещо и единственото, което им оставаше, бе да умуват дали нещо няма да се обърка в последния момент.
За Нат изборният ден се превърна в размазано петно от летища и главни улици: преди осем часа вечерта, когато избирателните секции щяха да затворят, той се постара да посети всяко селище с писта. Още щом самолетът кацнеше, Нат се мяташе на втората кола в кортежа и отпрашваше със сто километра в час, докато навлезеше в очертанията на града, където подкарваше с двайсетина километра и махаше на всекиго, проявил и най-слаб интерес. Накрая излизаше на главната улица, където пъплеше с автомобила като костенурка, после на връщане всичко се повтаряше, но в обратен ред: Нат подкарваше шеметно към летището, за да поеме със самолета към следващия град.
Последната сутрин преди изборите Флечър прекара в Хартфорд, където се постара да мобилизира заклетите си привърженици, после се отправи към районите с най-много демократи. По-късно същата вечер коментаторите дори се впуснаха да обсъждат кой е оползотворил най-пълноценно последните няколко часа. И двамата се приземиха на летище „Брейнард“ в Хартфорд броени минути след края на изборния ден.
При такива обстоятелства кандидатите обикновено правят всичко възможно, за да не се срещат, този път обаче, когато слязоха от самолета и хеликоптера, двата предизборни щаба тръгнаха право един към друг.
— Сенаторе! — подвикна Нат. — Утре рано сутринта трябва да се видим на всяка цена, защото има доста поправки, които искам да внесеш, преди да подпиша проектозакона ти за просветата.
— Утре по това време проектозаконът вече ще бъде закон отсече Флечър. — Първото, което ще направя като губернатор, е да подпиша именно него.
Двамата забелязаха, че най-близките им сътрудници са поизостанали и те могат да си поприказват спокойно — шегичките ставаха безпредметни, ако наоколо нямаше публика, пред която да ги разиграват.
— Как е Луси? — поинтересува се Нат. — Дано сте решили онзи проблем.
— А ти откъде разбра? — учуди се Флечър.
— Още преди половин месец един от моите е надушил отнякъде. Дадох му да разбере, че ако отново повдигне темата, ще изхвърчи на мига от екипа ми.
— Признателен съм ти — рече другият мъж. — Още не съм казал на Ани. — Той замълча. — Луси погостува няколко дни на Логан Фицджералд в Ню Йорк, после се прибра, за да ме придружава по време на предизборната обиколка.
— Жалко, че за разлика от всички останали чичовци съм бил лишен от възможността да я гледам как расте. Много исках да имам дъщеря.
— Луси е готова да ме замени за теб — уточни Флечър. — Дори се видях принуден да й давам повечко джобни пари, само и само да не ми натяква непрекъснато колко готин си бил.
— Не съм ти казвал, но след като обезвреди онзи тип с пистолета, който бе взел за заложници децата от класа на госпожица Хъдсън в началното училище на Хартфорд, Люк закачи над леглото си твоя снимка и до края не я махна. Предай много поздрави на милата ми племенница.
— На всяка цена. Но отсега да знаеш — ако спечелиш изборите, тя възнамерява да се запише да следва чак догодина и да дойде при теб като стажантка. Виж, уточни, че ако родният й баща станел губернатор, хич да не разчитал на нея.
— Изгарям от нетърпение да дойде в екипа ми — каза Нат точно когато ги настигна един от сътрудниците му, който подметна, че нямало да бъде зле да побързат.
Флечър се усмихна.
— Какво предлагаш да правим довечера?
— Ако до полунощ се окаже, че единият има голяма преднина, другият ще му звънне и ще му честити.
— Съгласен съм — рече Флечър. — Знаеш ми номера вкъщи.
— Ще чакам да ми звъннеш, сенаторе — каза Нат.
Пред летището двамата си стиснаха ръце и поеха с автомобилите в различни посоки.
Докато пътуваха към домовете си, ги придружаваха полицаи, получили недвусмислена заповед: ако вашият човек победи на изборите, вие вече охранявате губернатора. Ако загуби, имате два дни почивка.
Оказа се, че почивка няма да има за никого.
53.
Веднага щом се качи в автомобила, Нат пусна радиото. От първите прогнозни резултати след приключването на изборния ден се виждаше, че през януари в Белия дом ще влезе Бил Клинтън и още преди полунощ президентът Буш ще се види принуден да признае поражението си. Цял живот служба в полза на обществото, една година предизборна кампания, един ден гласуване, и политическата ти кариера се превръща в бележка под линия в историята.
— Това е то демокрацията — щеше да отбележи малко по-късно с тъга президентът Буш.
Според други проучвания в национален мащаб демократите не само щяха да влязат в Белия дом, но и щяха да имат мнозинство и в Сената, и в Конгреса. Дан Радър, водещ в Си Би Ес, обяви, че предварителните резултати за много от секциите се колебаят в рамките на един-два процента.
— Така например кандидатите за губернатор на щат Кънектикът са събрали почти равен брой гласове и е трудно да се предвиди кой всъщност е победител. Сега обаче нека чуем нашия кореспондент, който се намира в Литъл Рок, пред дома на губернатора Клинтън.
Нат изключи радиото — малкият кортеж от три автомобила бе спрял пред къщата му. Пресрещнаха го две телевизионни камери, радиорепортер и неколцина репортери — колко различно беше тук в сравнение с Арканзас, където над сто телевизионни камери и безброй радио- и телевизионни журналисти очакваха да чуят първите думи на бъдещия президент! Том стоеше пред входната врата.
— Вече знам — рече Нат, докато подминаваше репортерите и влизаше в къщата. — Събрали сме почти еднакъв брой гласове. Кога все пак ще научим някакви резултати, които се основават не на социологически проучвания, а на истински гласове?
— До час ще имаме първите протоколи — отвърна Том — и ако те са от Бристъл, там обикновено гласуват за демократите.
— Но дали това ще бъде достатъчно? — попита Нат, докато двамата вървяха към кухнята, където завариха Су Лин залепена за телевизора.
Откъм печката миришеше на загоряло.
Флечър застана пред телевизора и загледа как Клинтън маха на насъбралите се от балкона на къщата си в Арканзас. Същевременно се опита да чуе какво му докладва Джими. Когато на конгреса на Демократическата партия в Ню Йорк се бе запознал с губернатора на Арканзас, Флечър не му беше обърнал никакво внимание. Само като си помисли човек, че преди някаква си година, непосредствено след победата
