до размирици, да не говорим пък за безкрайните съдебни дела, които е нямало да отговарят на духа на предизборната кампания и на двамата.
Купчинките с бюлетини бяха преброени втори, после и трети път, сетне бяха проверени. Така бе установено, че в три от тях има по сто и една бюлетини, а в четвърта — само деветдесет и осем. Секретарят на избирателната комисия не потвърди резултата, докато не се увери, че цифрите, получени със сметачната машинка и при ръчното преброяване, съвпадат. След това той отново тикна в ръката на кмета листче с две нови цифри, които той да огласи.
Холбърн прочете новия резултат: три хиляди двайсет и един гласа за Картрайт и две хиляди деветстотин и пет за Давънпорт, така че сега демократите водеха едва с два гласа.
Том веднага поиска още едно преброяване, макар да знаеше, че няма право. Подозираше, че след като преднината на Флечър се е стопила, кметът трудно ще му откаже. Стискаше палци, докато секретарят на избирателната комисия съветваше стареца как да постъпи. Каквото и да му каза, кметът кимна и пак се отправи към микрофона.
— Ще дам съгласието си бюлетините да бъдат преброени още веднъж — оповести той, — но ако и третия път демократите продължат да водят, пък било то и с малко, ще обявя Флечър Давънпорт за новия губернатор на Кънектикът.
Привържениците на Флечър посрещнаха думите му с радостни възгласи, а Нат само кимна в знак на съгласие — така започна поредното преброяване.
След четирийсет минути преброителите потвърдиха, че сметките им са били точни, и битката най-сетне изглеждаше към края си, когато някой забеляза, че един от наблюдателите на Нат е вдигнал високо ръка. Кметът отиде при него, следван на крачка от секретаря на избирателната комисия, и попита какво има. Наблюдателят посочи една от купчинките с по сто бюлетини откъм страната на Давънпорт и заяви, че в нея има бюлетина, която всъщност е подадена за Картрайт.
— Има само един начин да разберем дали е така — заяви Холбърн и се зае да обръща бюлетините, а множеството скандираше:
— Една, две, три…
Нат се притесни и прошепна на Су Лин:
— Дано не греши.
— Двайсет и седем, двайсет и осем…
Флечър мълчеше, Джими също се включи в броенето.
— Трийсет и девет, четирийсет, четирийсет и една…
Не щеш ли, всички се умълчаха — наблюдателят се оказа прав, върху четирийсет и втората бюлетина кръстчето бе сложено срещу името на Картрайт. И кметът, и секретарят, и Том, и Джими я провериха и се съгласиха, че е станала грешка и че броят на гласовете, подадени за двамата кандидати, се е изравнил. Том се изненада от първите думи на Нат.
— Как ли е гласувал доктор Ренуик?
— Според мен изобщо не е гласувал — пошушна другият мъж.
Кметът изглеждаше капнал от умора и се съгласи с предложението на секретаря на избирателната комисия да обявят един час почивка, след което в два следобед комисията и преброителите да започнат поредното броене. Холбърн покани Флечър и Нат на обяд, но и двамата кандидати отказаха любезно — нямаха намерение да напускат залата и да се отдалечават на повече от две-три крачки от масата, в средата на която бяха струпани бюлетините.
— А какво ще стане, ако резултатът остане равен? — чу Нат как пита кметът, докато двамата със секретаря вървяха към изхода.
Не долови отговора, затова зададе същия въпрос на Том. Шефът на предизборния му щаб вече бе забучил глава в „Указания за провеждане на изборите в щат Кънектикът“.
Су Лин все пак се измъкна от залата и тръгна бавно по коридора — вървеше само на няколко крачки след групичката, наобиколила кмета. Забеляза дъбова врата, на която със златни букви пишеше „БИБЛИОТЕКА“, и спря. Зарадвана, установи, че помещението не е заключено, и влезе бързо вътре. Седна зад една от големите етажерки с книги, облегна се и за пръв път от сутринта се опита да се поотпусне.
— И вие ли! — възкликна някой.
Обърна се и видя Ани — седеше в противоположния ъгъл. Усмихна й се.
— Имахме само един избор — да висим още цял час в онази зала или…
— Или да обядваме с кмета и да слушаме още послания на апостол Павел за добродетелите на Медисън.
И двете прихнаха.
— Жалко, че нещата не се решиха още снощи — рече Су Лин. — Сега един от двамата цял живот ще умува дали не е трябвало да проведе митинг в още някой търговски център…
— Съмнявам се да са останали търговски центрове, които да не са посетили — отбеляза Ани.
— А също училища, болници, заводи или гари.
— Трябваше да се споразумеят единият да управлява щата половин година, а другият — втората половина, та избирателите да решат кого ще предпочетат след четири години.
— Едва ли щеше да се реши нещо.
— Защо? — попита Ани.
— Имам чувството, че това щеше да бъде поредната от многото битки между тях, които се решават на последната права.
— Избирателите сигурно се двоумят толкова много, защото Нат и Флечър си приличат като две капки вода: върви, че избирай! — възкликна Ани и се взря съсредоточено в другата жена.
— А уж нямат нищо общо помежду си — рече Су Лин, без да отклонява поглед.
— Да, винаги, когато участват заедно в телевизионно предаване, мама се изумява колко много си приличат — съвпадението в кръвните им групи само засили това усещане.
— Като математичка не вярвам в толкова много съвпадения — бе категорична Су Лин.
— Странно, че го казваш — престраши се да промълви Ани. — Ако повдигна въпроса пред Флечър, той мълчи като гроб.
— И при мен положението е същото — сподели другата жена.
— Подозирам, че ако обединим познанията си…
— Накрая само ще съжаляваме.
— В смисъл? — попита Ани.
— Щом двамата са решили да не го обсъждат дори с нас, значи си имат основателна причина.
— И ние е по-добре да си мълчим, така ли?
Су Лин кимна.
— Особено след всичко, което се струпа на мама.
— И което със сигурност ще изживее свекърва ми — допълни Ани.
Су Лин се усмихна и се изправи. Погледна етърва си право в очите.
— Дано само двамата не се кандидатират за президент, тогава вече истината неминуемо ще излезе наяве.
Ани кимна.
— Ще се върна първа — рече Су Лин, — така никой няма да разбере, че този разговор се е състоял.
— Успя ли да хапнеш нещо? — попита Нат.
Су Лин така и не можа да отговори — мъжът насочи вниманието си към кмета, който отново се бе появил и стискаше в дясната си ръка лист хартия. Сега изглеждаше много по-спокоен, отколкото когато се бе отправил към кабинета си. Излезе в средата на залата и се разпореди веднага да започне поредното
