Владиката. Но твърде мили са за сърцето, изглежда, земните сфери, щом като даже и по време на сън неговият стопанин не иска да се раздели с тях, отнасяйки със себе си и затрупвайки съзнанието си с разпокъсаните остатъци от дневните впечатления. Необходимо е да се утвърди такава насока на мислите преди заспиване, че да не бъде обръщането към Владиката скучно задължение, с което бързаш по-скоро да приключиш и да се потопиш отново във водовъртежа на земните мисли, а мост, съединяващ и водещ в Моя Свят, преминавайки през който повече не се обръщат назад и не се връщат в току-що оставената на другия бряг земна сфера. Всеки може да се приучи към това с ежедневна тренировка. Ако тази способност не бъде затвърдена през време на земния живот, откъсването от земното преди смъртта ще бъде трудно, защото сънят е подобен на смъртта. Много ценни възможности изпуска човек, ако не може да намери сили в себе си за пълноценно пребиваване в Тънкия свят по време на сън. И състоянието на съзнанието, и последното обръщение преди заспиване трябва да бъдат такива, че откъсването да бъде пълно. Формулата „Отвърни се от себе си“ е необходима и тук. Поне преди сън трябва да бъде отхвърлено всичко, което терзае духа, дори и само заради това, да бъдеш свободен духом поне през нощта. „Доста е за деня злобата му“.
28. (5 февруари). Да поговорим за болестите, които са допуснати и които се допускат. В дома си можеш да пуснеш всеки посетител, както и всяка болест. Но е възможно и обратното-да не допускаш нежеланите гости. И механикът следи за състоянието на своята машина, като я смазва, захранва и ремонтира частите й. Изправната заградителна мрежа служи като добра защита срещу всякакви болести. Но ако въпреки всичко все пак нещо се е случило, мисълта първа отива на помощ на заболелия организъм. С мислено лечение може да се помогне много, създавайки образ на здрав орган, мускул, тъкан или кост и съсредоточвайки се върху тях за усилване притока на психическа енергия. Добре е да се заложи кристал от тази енергия в изнемощялото място, за да гори и пулсира той в него. Физическата събраност и стегнатост на организма е много полезна, осигурявайки в много от случаите безотказната работа на целия апарат. Особено полезни са ежедневните измивания или душ с разтриване на тялото и, разбира се, гимнастиката, както и спортът, но само лекият и ритмичен спорт, който не предизвиква свръхмерно напрежение и усилие. Външната стегнатост е добър признак и е показател за дисциплина на духа, докато разпуснатостта във всичките и видове, както физическа, така и психическа, е разрушителна за организма. Разпуснатостта е противоположна на събраността, сдържаността, контрола и самодисциплината. Когато тялото се намира под пълен контрол, тогава мисълта действа предимно профилактично. Профилактиката на мисълта е много действена. Болестите на околните могат да действат разрушително на психиката на човека и да обезсилят неговата защитна мощ. В такива случаи трябва да се помни, че неизправностите в действието на апарата на някой друг, несполучил механик, не могат да бъдат причина за същото и в нашия собствен и неумението на някого да управлява своя организъм не е повод да се отслабва установеният в резултат на дългогодишни непрекъснати усилия контрол и над нашето собствено тяло. В никакъв случай не трябва да се поддавате на психическото състояние на заболелия субект, защото това ще означава край на всички усилия. Крепостта се нуждае от надеждна охрана и готовата за отбрана във всеки момент психическа енергия е най-добрата й защита. Понякога здравето на йога и целият му сложен апарат могат да треперят от напрежение, като стрелката на компас, но причините за това явление са съвсем различни и нямат нищо общо с обикновените болести. Постоянната психофизическа охрана на физическото тяло и всички останали обвивки ще бъде най-добрата защита срещу тях.
29. (6 февруари). Сънят е подобен на смъртта. Не е ли възможно поне мислено, поне в духа, поне лягайки за сън да се отделим от всичко земно само за през това време. Ако не се научите да правите това сега, то няма да се освободите от товара на земните преживявания и при прехода на Великите граници. Мнозина от тези, които са ги преминали, продължават да водят призрачно съществуване в парцалите на мислените си земни условия, оставени от тях на Земята, но не отхвърлени от себе си духом. Но освобождаването на духа няма да стане веднага, ако не се поработи над него. Първите лястовички на успешните опити за откъсване ще бъдат в началото радостта, изпълваща почти целия ден, след това — нощните полети, донасящи нов опит и нови усещания. Усещането на много бърз полет в Тънкото тяло над Земята и необичайно високият вертикален полет с бързина, която не е изпитвана до сега, е в резултат на откъсването, както и новите усещания на напрегната пулсация и треперене в гърдите и напрегнатото биене на сърцето, съпровождащи летенето. Преминаването през стъкло или стена са също явления, които ще бъдат изпитани. По този начин може да се разширява и задълбочава опита за откъсване на съзнанието от плътното обкръжение преди лягане за сън, помнейки безпределните възможности за развиване способностите на духа. Ще ви Дам възможност, но само се устремете. Ще Помогна в необходимия момент, но нека да има за какво да се захвана. Гласът Ми няма да замлъкне, но бъдете винаги с Мен. Успехът във всичко се обуславя от близостта в духа.
30. Бях казал: „Тук е Моят дом“. Сега, когато предишният дом е оставен и земните пространства отделят от него, ще добавя: където си ти, там е и домът Ми, и обителта Ми, тъй като когато е осъзната Близостта и е утвърден Ашрамът, ашрамът на сърцето, твоето сърце е обител на Учителя на Светлината. Тогава нека не се ограничаваме в условията на земния дом, който е тесен и несигурен и е подложен на случайностите на живота. Трябва по-дълбоко да се разбират думите Ми „Тук е Моят дом“ и да не се ограничава разбирането ти до ръкотворни стени, положени от ръцете на хора. Дом на духа строим и отново казвам: Това е Моят дом.
34. (8 февруари). Не аз, не аз, а Ти, любими Владико. Не моят свят и моите мисли, а Твоят Свят и Твоите мисли. Не аз съм в Теб, изпълвайки Твоя Свят със себе си и със своето, а Ти си в мен и аз в Теб, аз, отхвърлил себе си и своя малък свят, своите мисли. Не аз, а ти, ти, ти, Владико, си в мен и само тогава ние, ти и аз, сме слети в едно — така се обърна ученикът към Учителя на Светлината.
35. Само при отричане от себе си Моят Свят може да влезе в твоя свят и да го изпълни, иначе как би могъл да влезе, ако собственото и набъбнало „аз“ е дотолкова раздуто, че за нищо друго повече да не остава място. Мигновеното отричане от себе си, от всички свои лични чувства, мисли и усещания, изисква огромен навик и дълга тренировка. Любовта облегчава процеса, тъй като за любимия обикновено човек намира много по-лесно място в сърцето си. Отказалото се от мисълта за себе си сърце много бързо придобива изтънченост, защото нищо не му пречи да попива в себе си безпрепятствено света и да го упознава. По този начин за сърдечното познание най-голямото препятствие и преграда е самолюбието. Да, да! Бодливата ограда на самолюбието е най-непреодолимата бариера за Моите мисли и послания. Възможно е съзнателно да се упражнява сърцето и да се изтънчва чрез самодисциплина и контрол над яростта на малката личност, стояща като преграда по пътя към огненото чувствознание. Не е възможно сърцето да вмести болката или радостта на света, или да почувства същността на другия човек, ако собствената болка или личната радост, или напевът на личното звучене го изпълват до край. Само освободеното от самолюбието сърце може да стане Мой Дом, обител на Моята Светлина. Моят час е плодоносен само ако е погасено самолюбието с присъщите му чувства и мисли поне по време на общуването. Изглежда не много трудно да се разбере, че отричането от себе си е най-важното условие за контакт с Мен и за възприемане на надземните мисли, но много по-трудно е да се приложи това в живота. Опитът с освобождаването от всичко земно преди заспиване може много да придвижи и да помогне точно в това направление, тъй като и едното, и другото изискват едно и също нещо — отвръщане от себе си. Ще го наречем подвиг на самоотвержеността. Опитът в самоотхвърлянето или отричането от себе си е неизбежно стъпало към непосредственото пряко познание чрез сърцето, т.е. към чувствознанието. Какви богати възможности дава живота за упражняване в най-нужното. При всяко съприкосновение с хората е възможно, забравяйки за себе си, да съсредоточиш съзнанието си върху тях. Тогава освободено от кълбото на личните мисли, ще може свободно и лесно да възприема вълните на външните явления и на мислите и чувствата на другите, до тогава недостъпни или скрити зад черепната кутия. Егоцентризмът и чувствознанието са несъвместими, тъй като самолюбието е пазач на прага, водещ към висшето знание. Победителят, който е съумял да победи себе си, предизвиква този пазач на двубой не на живот, а на смърт и го побеждава, защото докато този пазач не е победен, вратите към Висшия свят са затворени.
