натрупани впечатления от минали животи няма и въображение. Следователно, трябва да се тренира третото око, предаващо в Чашата отпечатъците на това, което вижда и, което е по-важно, ги съхранява. Да се гледа само е недостатъчно, а трябва и да се вижда. Изобразителното изкуство учи именно на това, да може да се наблюдава и да се отбелязват всички оттенъци на тоновете, или боите, или цветовете. Без изострено качество да вижда как би могъл да работи художникът или да чува певецът или композиторът? Изкуствата учат да се упражняват и да се изострят качествата на слуха, зрението, усещането за ритъм и усета за красота, с една дума — на всички човешки способности.
47. (22 февруари). За записите е нужна настройка на приемника на съзнанието. По-лесно е да не се нарушава настройката, отколкото да се установява отново. А тя се нарушава в хода на деня от рояците малки мисли и от суетата. Да се пренесе основното тежест на битието на духа в пространството през сферата на земния живот не е по силите на всеки дух. Суетата гаси огньовете и потопява съзнанието в сумрака на ежедневието. Рутината на ежедневието е гасител на огньовете. Но не толкова от самото ежедневие трябва да се боим, а от хората, носещи в излъчванията на своите аури еманации, потушаващи огньовете в заобикалящите ги. От тях, именно, трябва да се пазим, обграждайки се с непробиваемата броня на заградителната мрежа. Ако се вгледаме в обкръжението с виждащото око на запаленото сърце, би могло ясно да се отбележи, че даващите светлина сърца са извънредно малко. И според закона на скачените съдове от излъчванията на горящото сърце се възползват всички. При такова непроизволно и напрегнато изтичане на психическа енергия отдаването, съзнателно или несъзнателно, трябва да се постави под контрол, за да се предоврати разхищението. Собственият товар, все пак, някак си може да се носи, но бремето на обкръжението може да се окаже не по силите. Тогава можем да си спомним за слепеца, водещ друг слепец. Прекомерният товар не трябва да ни плаши, но целесъобразността не е излишна. Нецелесъобразното отдаване на психическа енергия ще доведе до опустошаване на запасите, което ще наруши настройката на духа и ще спре неговото придвижване напред. Понякога Казвам: „Затворете по- плътно броните“. Достъпът до индивидуалността трябва да се ограничи. Колектив може да съществува само при условие на грижливо и чувствително отношение към индивидуалната същност на човека, тъй като всяко цветче в природата е индивидуално, т.е. притежава своя собствена красота, собствен цвят и собствен аромат.
48. (23 февруари). Великото Сърце обединява сърцата, протегнати към Светлината. Светлината обединява сърцата. Мозъчните енергии създават в третото око пределна ясност и отчетливост на любимия Образ, докато в същото време сърцето протяга към Него своята светозарна нишка. Лостовете на външните чувства се превключват на съответстващите им вътрешни. По този начин се преустройва и мисълта, откъсвайки се от външните обекти или страничните явления. Нематериалните, тънки чувства се привеждат в състояние на бдителност и готовност, сякаш съсредоточвайки се в сърцето. В това състояние човек вижда и чува с очите и ушите на сърцето и придобива чувствознание чрез него.
50. (24 февруари). Възпитателното значение на изкуството не се разбира всестранно. За някои страни от този въпрос се премълчава изцяло поради невежество. Пътят на изкуството е път на йога, защото изисква от вървящия по този път развиване и изостряне на органите на чувствата и на много качества на духа. Фотоапаратът на окото и слуховият апарат трябва да бъдат доведени до съвършенство.
53. (25 февруари). Да се съчетае комбинацията от необходимите условия не винаги е просто и лесно. С години, а понякога и със столетия Набелязваме нужното съчетание и затова по човешки е невъзможно да се предвиди кое условие или положение в настоящето представлява стъпало, формиращо бъдещето. От тук и изводът, че да се радваме или съжаляваме за нещо прекалено е излишно, защото не знаем към какво водят причините, които го предизвикват. За това думите, че „вашата скръб ще се превърне в радост“, са пълни с дълбок смисъл и тук играе роля законът за противоположностите. Във всички случаи, обаче, земните радости и скърби не произтичат от мъдростта. Самолюбието иска всичко за себе си, а мъдростта — за еволюцията на света. Затова техните гледни точки за ставащото не винаги съвпадат. Ще кажа: можете да се радвате на мъдрото осъществяване на Великия план, макар че то не винаги върви в очакваните мерки. Колко миражи на лични очаквания са били разрушени от живота. И ако при това са били унищожени неустойчивото мислене на очакващия и не здраво утвърдилите се в неговото съзнание основи на Учението, нека това послужи за урок и като показател за не здравината на всичко, създавано от дребните желания и личните интереси. Великият план ще бъде осъществен. Еволюцията на човечеството няма да бъде спряна от тъмнината: безкласовото общество е потвърдено.
55. (28 февруари). И все пак, можеш да се опреш само на Владиката-това е единствената опора. Всичко останало е неустойчиво. На пръв поглед, Земята под краката би трябвало да е здрава и надеждна опора, но няма нищо по-опасно от плътната илюзия, защото невидимите и видими опасности наоколо са безброй. Земята няма да предпази, а и самото тяло е един тесен, временен и несигурен дом. Аз съм твоята крепост. Всичко останало е потокът на живота, потъващ във вечността. И строителите на живота трябва издигат не дом на тялото, а дом на духа в пространството, което е вечно. Вечно във вечността, защото домът на духа е неразрушим. Вечното се строи във временното, за да се пребивава в него. Не е ли странно, че духът сам строи вечното си жилище? Съзнателно или несъзнателно, това строи всеки. Това изграждане протича особено напрегнато в периода на нарастване, когато достигат пълния си разцвет и развитие всички семена, заложени в Чашата на човека в течение на земните му въплъщения. Така се натрупват елементи на безсмъртието в сферата на Висшата триада и те остават завинаги с човека. Могат да попитат какво става с тези, които вървят надолу, умножавайки кристалите на отлаганията на черните огньове? Ще отговоря: Адептите и йерофантите на Братята на тъмата също притежават безсмъртие, т.е. съзнателно съществуване след смъртта, но всички те отиват към бездната и това безсмъртие е ужасно, защото е лишено от Светлина. Краят им е такъв, че всичките ужаси на тяхната карма е невъзможно да се предадат с човешки език. Нашият път, обаче, е към Светлината и всяко натрупване на съответните елементи приближава към сферата на космическата радост, защото изворът й блика в Космоса с огнена светла струя. Към тази радост, именно, ви приканвам, космическата радост на духа.
56. (29 февруари). Когато океанът на пространствената мисъл стане достъпен, мисълта вече се осъзнава не само като такава, а в процеса на нейното възникване и във възможностите й за безпределно развитие. Ако у малко развитото съзнание мисълта е неподвижна или тромава, то у огненото съзнание тя тече, разгръщайки се по линиите на своето направление и разширявайки се при това до без край. Една нейна степен се последва от друга и краят на нейният растеж не може да се види. Мисълта расте в пространството и съзнанието обхваща всички възможности на този растеж. Този процес обхваща не само мисълта, но и всички останали явления от живота, ако съзнанието се намира на съответното ниво. Явлението сякаш се проектира от мисълта напред, към своята логическа завършеност или разгъване и разширение. Трябва само да се разбере, че еволюцията засяга всички явления от живота и че всички нейни форми могат да се усъвършенстват безпределно, ако са жизнеспособни, т.е. способни да еволюират. От тук и усещането за цял поток мисли при размишляването за едно или друго явление от живота. От тук е и не само тяхното задълбочено разбиране, но и ясното виждане на пътищата за тяхното по-нататъшно усъвършенстване и развитие. Ако Учителят е винаги нов, то е нов и ученикът, вървящ след Учителя на Светлината. Огнената мисъл превалира над обикновената мисъл и затова няма и не може да има безразличие към това, което говори нашият ученик. Той вижда по-надълбоко и по-нашироко и, въвеждайки даден факт в бъдещето, безпогрешно определя неговата истинска ценност или непригодност за еволюция. При това да се каже всичко, значи да се разруши. Следователно, да се говори може само според съзнанието и в съответното време. Да се даде може и то да се даде много, но само в размерите на вместимост на слушателя. А оформянето на мисълта трябва да бъде такова, че тя да бъде достъпна, естествено в различна степен, както за голямото, така и за малкото съзнание. Освен това е напълно излишно да се залепва върху мисълта някакъв фирмен етикет, ограничаващ я в условията на момента. Колко прекрасни, но затворени в стари и отживели форми мисли се съдържат на страниците на предишните писания. Всичко трябва да бъде ново и само ново, устремяващо напред, към бъдещето, без някакъв таван. Мисълта може да бъде стара като света,
