но формата на нейното изразяване трябва да бъде изискано нова и тласкаща еволюцията на живота.
57. Сине Мой, не заспиващото око на Владиката е винаги над теб. И ще бъде добре, ако мисълта за това не те напуска нито за миг. Противостоящите явления не трябва да замъгляват това помнене, а напротив-да го изострят по-силно, защото всичко, свързано с Мен, предизвиква яростно противодействие на тъмата. Където има противодействие, там обикновено е и тъмата. Също и противодействието на стихиите е неизбежно, защото те са инертни по природа. Ако бъдат извадени от равновесие, тяхната сила е ужасяваща. Но човекът е Бог, надарен с пълния потенциал на божествените всемогъщества: всевиждане, всезнание, вездесъщност и т.н. Но със своите, все още спящи способности, той е снабдил Бога, създаден от него по свой образ и подобие и след като Го е създал, Го е поместил на небето, като е започнал да Му се покланя. Но Отецът е вътре във вас, както и Аз съм във вас и тримата сме единни и неразделни. Отецът разкрива Себе Си във вашето съзнание, тъй като вие и Той сте едно. Вие сте Той, защото е било казано: вие сте Богове. Затова е безполезно да се търси Бога навън. Човекът сега не е Бог, но зародишът на бъдещите му божествени свойства вече започва да функционира в него. Всичките негови органи на чувствата не са нищо друго освен прообрази на бъдещите му достижения, които в процеса на еволюцията ще се разкриват все повече и повече. Но тъй като основа на чувствата е безпределността, то можете да си представите огнените чувства на човека след еони от време или способностите на неговия разум, или неговото чувствознание. Безпределността се съдържа и в човека-във възможностите за безпределно развитие на всички негови свойства и качества. Човекът на бъдещето ще се отличава така от самия себе си в настоящето, както бучката пръст от слънцето. Далечен е пътят до слънцето, но утехата е в това, че зачатъците на всички свойства вече са заложени в човека. И може да се започне вече тяхното развиване, без да се смущавате от далечината на разстоянието да върха, защото няма друг път и нищо друго не може да осмисли пребиваването на човека на планетата. Всичко, което става с човека в земния и надземния живот, е в името на невероятно далечното, надникването в това отдалечено, но достижимо бъдеще го прави близко и достижимо и всяка крачка в правилната посока го приближава. Достигнатите степени по този път са толкова прекрасни, че по-нататъшното приближаване става вече не мечта, а действителност. Струва си да се потрудиш за това. Тези постижения са неизтриваеми, неунищожими и неотнимаеми. Другите могат да живеят, да се трудят, да страдат и да преживяват без да знаят защо и за какво и техният живот е лишен от смисъл, но знаещият знае в името на какво е всяко страдание и всяка радост. Цената е голяма, но и достиженията са огромни. Двамина могат едновременно да вървят през живота, но единият да е сляп, а другият-зрящ;единият не знае накъде и защо, а другият знае;за единия със смъртта завършва всичко, а за другия всичко започва там. Така и двамата са излезли в зората на новото си въплъщение на полето на живота, но колко различно е то за всеки от тях и цялото различие е в съзнанията-единият знае, а другият не. За знаещия всяка работа, каквато и да е тя, е не заради заплата или прекарване на времето, а за изостряне и изглаждане на неговите способности, заради достигането на далечната цел. И всичко, което върши той в земния или в надземния живот, е целесъобразно. По този начин той пренася далечната цел в настоящето и превръщайки я в първостепенна реалност на живота си, осмисля и одухотворява с нея всяка своя крачка. Такъв огнено съзнателен труд и всяко отделно такова действие са неоценимо полезни за бъдещето.
Март
58. (2 март). Всичко живо се стреми и придвижва към власт над материята и природата. Орелът е овладял стихията на въздуха, рибата-на водата. Степента на това овладяване у различните представители на животинското и растителното царство е различна. Първичният импулс е заложен в тях от самото им възникване, а огненото начало-още по отрано. Всички форми на проявената материя, под една или друга форма, се стремят към изявяване на това свойство. Ще попитат: а как стои въпросът с огнената стихия? Отговорете: нито едно мускулно движение не става без участието на това огнено начало, защото нервният ток е също огън. Известни са ви светещите риби и електрофорните организми. Но кулминацията в овладяването на всичките четири стихии е съсредоточена в човека, достигнал висшата, в сравнение с животните, степен на това овладяване. Но орелът лети, а човекът още не. Това също не трябва да се забравя. Цветето излъчва благоухание, а каква миризма излъчва раздразненият и зъл човек?! Затова не трябва да се надуваме и превъзнасяме от гордост, тъй като и по-малките ни братя понякога преуспяват по линия на красотата и хармонията. Най-висшите качества на духа, приписвани от човека на Бога, а именно: всемогъщество, вездесъщност, всезнание и т.н. са свойства, заложени като потенциал в съществото на човека и все някога ще бъдат достигнати, в една или друга степен, от човека. Могъщество и знание той ще постигне непременно, но достигането на всемогъщество се намира в сферата на базпределността и най- високият му връх е също така недостижим, както е недостижима границата на пространството или времето. Така че, целта на човека на Земята и в световете е да познае могъществото на духа и целият му живот, независимо от това дали му е известно това или не, се свежда до тази единствена цел. Казано е, че човек трябва да изяви божествените свойства на своята природа, че човекът е син Божий, че той трябва да развива скритите сили в себе си, но работата не е в думите, а в това, че наистина му е дадена власт над всяка плът и преди всичко над своята собствена, и тази власт той трябва да утвърди по правото на еволюцията или по космическото право. Пътят към тази власт минава през самия него и се заключава в пълното овладяване на своя собствен микрокосмос, тъй като всички стихии се съдържат в самия него и, овладявайки ги, ще може по този начин да властва и заповяда и на стихиите извън себе си. И колкото и да е чудно, но самият живот, всекидневният живот на човека на тази земя представлява най-доброто стъпало и дава най-богати възможности за съзнателното му устремяване към тази велика цел и за нейното съзнателно достигане. Упражняването и развиването на всички качества на духа, водещи към овладяването на самия себе си, на своето тяло, чувства и мисли, може да става по всяко време, на всяко място, избирайки за това упражняване качеството, съзвучно на момента или въобще най-значителното за духа. Така например, придобитото качество да се изпълнява всяка работа по най-добрия начин и с интерес, ще бъде вече огромна победа над самия себе си. Може да се победи чувството на глад, студ, умора, недоволство, униние и т.н., с други думи да се упражняваш навсякъде и при всякакви условия на живота. Защото животът е, именно, тази огнена пещ за духа, където се изковава неговата огнена мощ. И когато човек пристъпва към това съзнателно, той взема своята карма в ръцете си. Умората, сънливостта и всички останали състояния на тялото могат да бъдат победени с огнеността на волята. Силата на психическата енергия е неизчерпаема, когато е призована. Огнената сила на духа е неизчерпаема. Трябва само да се призове към действие. И когато и най-скучната работа се изпълнява с радост и се съпровожда със светимост на организма, можем да се порадваме на победата. Няма нищо по-лошо от помръкналата и безжизнена работа. По значение тя се равнява на бавното самоубийство на духа. Но събирачът на огненото съкровище знае как да натрупва скъпоценната мощ и да увеличава запасите от кристали психическа енергия. Бодростта на духа е също огнено достижение. Унинието е несвойствено за духа. Огненият път към могъщество на духа се утвърждава в ежедневието и прилагащият усилия разбира скоро това.
59. (3 март). Сине Мой, приеми мисълта за упражняване на духа. Именно упражняване, а не измъчване. Той може да бъде упражняван доброволно, съзнателно, по своя воля. Иначе инициативата ще остане в ръцете на съдбата и кармата. Когато човек упражнява сам себе си съзнателно, тогава външните въздействия стават ненужни. Лодката на духа може да върви или под управлението на собствената воля, или да се намира под разпореждането на стихиите и тогава нейното движение изцяло зависи от тях. За това е по- добре духът сам да определя своите движения и това, което иска. Тогава стихията заема вече подчинено положение. Знаете от примери как може да се заповядва на стихиите, спирайки ветровете, отвеждайки облаците и потушавайки подземния огън или предизвиквайки пространствения от небето. Това, именно, е пътят на осъзнатото могъщество на духа. Волево може да се обуславя и определя предварително или да се променя вече изявеното състояние на духа и така нареченото настроение. Тогава волята настройва съзнанието. Цялото време, което съществува, е в разпореждане на човека и му предоставя безброй възможности да упражнява себе си и за тренировка. Няма по-увлекателна и по-трудна работа, отколкото работата над себе си.
