използването им за достигането на целта. Човек сам решава дали да бъде играчка в ръцете на съдбата или да бъде неин ковач.
74. (21 март). Давам срок за привеждане на съзнанието в равновесие. Равновесието на духа се основава на нещо постоянно и неизменно. Йерарсите представляват огньове на постоянството, значи Те трябва да бъдат и опората.
75. (22 март). Приятелю, мой, ако кармата поставя при определени неизбежни условия, то няма ли да бъде по-доброто решение, вместо оплаквания и недоволство, да се извлече от тях всичко, което те могат да дадат. Ако Учителят допуска нещо, значи то е полезно и нещо дава или учи на нещо. Първото условие за това е да се извършва започнатата работа по най-добрия начин. На второ място-да се извършва тя без недоволство и огорчение, а радостно и бодро, с мисълта да се учим навсякъде и от всичко. Всяко ново обстоятелство трябва да се посреща с въпроса: какво може да ни даде то, в смисъл на нов опит и на какво може да ни научи. Животът е най-добрият учител. Защо да не се възползваме от безплатно даваните от него уроци. Тогава тегобите ще могат да се посрещат спокойно и чрез тях да се придобива устойчивост и сила, за да се противостои на вълните от вън. Всичко ставащо с нас е само учене и придобиване на опит. Човек често смята, че явленията на текущия живот са неговата цел и живее заради тях, а не заради опита и знанията, придобивани чрез тях. Това, обаче, е погрешно, защото всичко е временно, за определен срок и няма нищо, за което съзнанието би могло да се захване и да се утвърди върху него. Непоклатима и здрава е само стълбата на Йерархията, а всичко останало преминава като сън, където вчерашният ден или изминалата година със всичките им грижи и огорчения, радости и надежди-всичко си е отишло, за да не се върне никога. Владиката, обаче, е неизменен и е с вас винаги. На Него съграждайте своята твърдина на духа, извън шумотевицата на временните дела.
76. (23 март). Не трябва да се очаква еволюцията на света в обикновенните човешки мерки, оцветени със самолюбието на личния свят и еснафските представи за нещата. Пътят на духа е към звездите, включително и извън пределите на нашата слънчева система. Възможността за безкраен възход отрежда на малката земна личност, ограничена в дадената степен на разбиране на света, незначително място по този голям път. И бъдещето на планетата, и бъдещите ваши собствени въплъщения, и дори поредното ви въплъщение разрушават представите за този личен свят и това временно обкръжение, които си създава човек в даденото въплъщение. Но и бъдещето, заповядано от Владиците и вече отливащо се в земните форми, не се помества и не съответства на очакваното и на неговите мерки. Еволюцията е безлична, т.е. тя не се съобразява с личните интереси на човека и неговите представи за нещата. Всички служители на общото благо, служителите на еволюцията, са насочвали хората към бъдещето, но никой не е поставял като крайна цел личното благополучие и не е бил обкръжен от него. Всички са пострадали, всички са били измъчвани, преследвани и убивани и никой не е избегнал тежестта на кръста на живота. Формата страда и духът се измъчва, за да намери отново освобождението от обличащата го форма и да подчини тази форма на себе си. Еволюцията не се съобразява с формата, защото не формата, обречена на смърт, а духът, който я е облякъл, представлява непрекъснато еволюиращата същност на живота. Еволюира, разбира се и формата, но умирайки и отново възраждайки се в процеса на своето изтънчващо се развитие. Пътят на планетната еволюция на духа е необичайно сложен и да се предвиди целият негов рисунък с човешкия ум е невъзможно. От тук и пропуските в очаквания ход на събитията, тъй като личните мерки и личните съждения са неприложими. Всичко се извършва по Големия план, но кой може да каже, че е обхванал със своето съзнание всичките му детайли. Затова този, който приема основите на еволюцията, върви уповавайки се изцяло на Владиката и влагайки своите енергии не за себе си, а за света и бъдещето. Да се порадваме на това бъдеще, защото е неотменимо и неизбежно и пътят ни минава през него.
77. (24 март). Тъмната полоса ще бъде заменена от светла и ще продължава да се сменя, докато тъмнината не изчезне напълно. Редуването на заминаващите си и нарастващите токове при смяната на Югите е неизбежно. Утехата е в това, че заминаващите си текат в намаляваща прогресия и на това се основава изпълнението на Големия план. Картината на бъдещето се набелязва сега, като проекция на това, което подлежи да бъде. Съвършеното сякаш се вмества в настоящето несъвършенство, за да може, когато позволят това космичните условия, по-доброто да бъде утвърдено. То е отредено, то ще бъде, но не по-рано от времето, когато съзнанието и космичните условия позволят това.
78. (26 март). Да! Да! Да! Или обкръжаващата среда се преодолява със силата на духа, или пък духът се преодолява от нея. Така разделяме и хората-на победители и победени. И не от Нас, а от човека зависи да бъде или ветропоказател за чуждия вятър, или несломима и здрава гранитна скала, противопоставяща се на могъщия натиск на стихиите. Противопоставянето е в духа, победата е в духа и поражението е в духа. Външно може да не помръднеш и пръста си, но да се окажеш победител, а може и да извършиш множество външни действия, но, въпреки това, да се окажеш победен. Значи всичко се заключава в състоянието на духа, а не в това, което става вън. Оставете външния свят на мира, защото „достатъчно тежка е за деня злобата му“ и ще бъде тежка винаги, но е особено важно какво ще бъде състоянието на духа при това. Победеният външно, но вътрешно не сломен, всъщност е победител, докато сломеният духом винаги търпи поражение. Най-главната задача е да не се пада духом. Аз победих света при външната му победа над Мен. Така борбата с живота се пренася в сферата на духа, където господар е човекът, а не това и не тези, които са отвън. Достигаме отново да същия извод, че не на вълните от външни явления принадлежи решаващата роля, а на съзнанието, реагиращо на тях под знака на победата или на поражението, приети вътрешно от духа.
79. (27 март). Ако животът се основава върху външното, то с това се създава постоянна зависимост от външното и подчинение на външните условия. Известно е, че Великите духове са изразявали презрение към храната, облеклото, жилището и към всичко това, което е засягало тяхната личност, поставяйки начело на ъгъла мисълта и грижата за другите хора. И така, опората да е вътре и проявявайте грижа за хората.
80. (29 март). Ръцете, краката и тялото си човек осъзнава като нещо намиращо се при него и с него постоянно, макар че не винаги ги усеща или чувства, например ушите, носа, косите; точно така трябва да се осъзнава и постоянното Присъствие на Владиката в духа, макар и че да го усещаш и чувстваш постоянно е невъзможно, но осъзнаването на това е необходимо, тъй като само тогава формулата „Аз съм с вас винаги“ ще стане действително плодоносна. Отначало Изображението на Владиката може да е постоянно в джоба до сърцето, след това постоянно и в мислите, а след това постоянно и в третото око. Така в началото, макар и механично, може да се удържи подсъзнателно и съзнателно близостта на Владиката, поради което носенето на Изображението със себе си е полезно безусловно. Всяка мисъл за Него вече ще породи формата Му пред психическото око и човек с вътрешното си зрение Го вижда пред себе си. С това е благодатно и носенето на знаците на доверие от Учителя. Например пръстенът, даван от Учителя на ученика, служи като постоянно напомняне и представлява жива връзка между тях. Когато е много тъмно, всичко утвърждаващо трябва да е в близост, за укрепване на връзката. Целта на тъмните е да отделят от Йерархията на Светлината, за да могат след това да се разпореждат пълновластно с отделеното от Светлината съзнание, понеже духът, въоръжен с Владиката, е неуязвим. Когато образът на Учителя на Светлината сияе ярко вътре, тогава тъмните се стремят да се доближат. Те действат тихомълком, стараейки се особено да не попадат пред очите или в полето на съзнанието, защото съзнанието, въоръжено с Лика на Владиката, ги обгаря, ако е насочено към тях, затова е така важно във всяко противостоящо явление да се видят косматите ръце. Докато не са забелязани, те действат свободно и вредят, но открити или забелязани, тъмните машинатори веднага са принудени да отстъпят. Те не обичат да бъдат обгорени от насрещния лъч Светлина. Когато натискът на антагонистичните токове се усилва, тъмните упорито се стараят да се възползват от това, но главната им грижа е всяко противодействие да бъде приписвано на каквото и на когото и да било, но само не на тях, защото в това е тяхната сила. Силни са докато не бъдат разкрити. Ето защо така настойчиво се говори за постоянно бодърстване, за постоянна бдителност и за това да не се забравя нито за миг за страшната опасност от тъмните хитрини и злонамерености. Учителят защитава
