строителните частици към запалените огньове и те продължават да растат. Вярата и очакването са тясно свързани. Духът укрепва и расте при тези огньове. Огньовете на духа са нужни за еволюцията и не е ли все едно какво ги кара да горят, осветявайки цялата аура и увеличавайки нейната светимост. С това се увеличава подвигът на внасяне Светлина в мрачината на обикновеното съществуване. Целта на Учението е запалването на огньовете на духа и преобразяване на живота чрез тях. Над всички хорски разединения и над всички ограничения Ценим горещото сърце, отхвърляйки всички условности на времето, епохата и външните различия. Ако Светлината грее отвътре и озарява околната сфера, възвишавайки я с това, не е ли все едно в чие сърце се е утвърдила. Няма значение нито възрастта, нито пола, нито народността, нито образованието, нито цвета на кожата, нито всички останали външни признаци на човека, отличаващи хората един от друг. Днес разделянето на човечеството става по светлосянката и този, който е от тъмата, той не е наш. Друг критерий нямаме. Пазете се от погасяването на огньовете. Носейки огньовете, ги пазете. Много са гасителите. Пред всичко и над всичко Ценим огньовете на духа.
91. (19 април). Пребиваването на човека на планетата е лишено от краен смисъл. Това не е учудващо, защото край няма. Не е ли странно да се мисли, че нищо, съществуващо в природата, няма край, както няма и начало. Всяко явление е само продължение на това, което го е предшествало по-рано, което е било причина, предизвикала го за проявяване. Зад всяко следствие е породилата го причина, зад всяко завъшване-верига от нови следствия или явления, произтичащи от него. Казват, че смъртта на човека означава край. Но това не е край, а начало на продължението на живота в Надземното. Загиват и светове, но материята им отива за образуването на нови, а духо-монадите на проявените върху тях форми преминават на нови планети, продължавайки своята безкрайна еволюция. Както пространството няма край, така и времето-начало и край, тъй като всичко е затворено в безпределността, а безпределността е само форма на изразяване на всичко, което съществува в нея. Всичко съществуващо в пространството евоюлира в спирално-цикличната пулсация на живота. Пулсира атомът, пулсира сърцето, пулсира слънцето в нарастващ и забавящ се ритъм, в прявлението на еволюцията и инволюцията. Целият проявен космос е подчинен на Великия закон на ритъма, както и животът на отделните същества, на човека и на цели народи. Всичко се извършва в рамките на закона, който представлява форма на изразяване на живота. Да се навлезе в ритъма на космоса, означава да се постигне тайната на проявения живот и, сливайки се с него, да се намери своето място в безпределността върху стълбата на проявените форми, т.е. стълбата на Йерархията. Нейното осъзнаване и приближаването до Нея ще бъде и утвърждаване на безсмъртието на духа, достигнато в живота на Земята и в световете.
92. (20 април). Въвлечен в потока на Майя, човек забравя за действителността. В своите глъбини духът знае, че всяко поредно въплъщение е поток, който той трябва да пресече, за да излезе отново на брега на Надземния свят. Добре е когато това разбиране започне да се утвърждава в земното съзнание. Това разбиране може да се възпитава съзнателно в живота през всеки ден. И гледайки на всичко, ставащо наоколо, да се твърди ежечасно, че „дори и това ще премине“. Иначе няма да стане откъсването от земното. Не откъсналите се от Земята, продължават и в Надземния свят да затъват в илюзиите на Майя, завършвайки с илюзиите на Девачан, който също не представлява действителност. Наличието на киното показва как си пада човек дори по изкуствено създаваните илюзии. И знае, и разбира, но въпреки това отива и плаче, и преживява, гледайки ставащото на екрана, което в действителност го няма. Йогът живее в света на действителността, отхвърляйки илюзиите на Майя във всичките им форми. От тук и другото отношение към живота. От тук и усещането на безпределността и докосването до Висшите светове. На Земята трябва да се живее земният живот, но никъде не е казано, че илюзиите трябва да се приемат за действителност. Колкото и хубава да е кинокартината или пиесата в театъра, все пак гледащият не забравя, че това е само театър. Така и в живота трябва да се помни, че животът е също сцена, върху която индивидуалността, сутратма, е актьор. Трябва винаги да се помни това, дори и в най-напрегнатите и сурови условия, тъй като всичко свършва, всеки кадър от живота в плът. С това, именно, съзнание трябва да се върви през живота, не забравяйки за Надземния живот, за който се подготвя човек на Земята, в плътните условия, разграничавайки действително съществуващото от изглеждащото такова на Земята.
93. (21 април). Как да се примири несъвършенството на настоящето с величието на бъдещето? С разбирането, че семената на бъдещите достижения се залагат сега, в мрачината преди съмване на настъпващия ден. Те се залагат с делата и мислите, но преди всичко с мислите, творящи живот. Ударението се пренася на мисълта, която води еволюцията на планетата. И ако мисли умело, мислителят може да изпълни своя дълг пред хората, дори и не прибягвайки към обичайният вид труд. Йогът строи храм на двадесет прехода от пещерата, в която живее самотен. С мисълта може да се строи и помага на огромни разстояния и да се твори с нея. Може и да се помага на онези, които са в нужда или беда, отдалечени или наблизо, изпращайки им мисъл, облечена във форма, съдържаща ясна картина на желаното състояние. Изпращайки далечен поздрав, може да го оформите в желания и необходим облик, който ще окаже помощ. Едни правят това с молитва, но йогът постига желаното със своята творческа мисъл. Огнената, творческата мисъл, винаги се изпълнява. Тя не може да не даде следствия. Всичко направено от хората е следствие на мисълта. Широко поле за труд е отворено за мислителя, чието оръдие на труда е мисълта. Трябва внимателно да се следят водещите идеи на века. Те изковават живота. Възможно е да се вземе активно участие в това. Много полезни мисли могат да се изпратят през деня на света, на близките или на тези, които са в нужда. Ако се отхвърлят мислите за себе си, ще се освободи много време за творчески мисли. Така добрият мислител може да стане благословен център за околната местност и извън нейните предели, до където може да долети мисълта.
94. (22 април). Овладяването на мисълта е степен на ученичеството, която не може да се заобиколи и която не може да се избегне. През нея трябва да се премине рано или късно, защото обуздаването на мисълта е наложително. Отначало това е много трудно, но водата дълбае камъка, а настойчивостта разрушава всяка привичка. Привичките на ума са най-закоренелите. Дори и привичките на тялото са загнездени в ума. Да се обуздае тялото, да се обуздаят чувствата, да се обуздае мисълта-и трите са свързани тясно, но главен е умът, а над него-волята. Обуздаването започва с малкото, но с желязна, неотклонима настойчивост. Иска ти се да кажеш нещо ненужно — трябва да се сдържиш. Иска ти се да ръкомахаш — не трябва. Иска ти се да се засмееш широко — също не трябва. Сдържаността на чувствата довежда и до сдържаност на езика и обратно. Трябва да се сложи край на обичайното и привично изразяване на себе си, т.е. да се вземеш в ръце, защото сдържаността във всичко, с изключение на добрите дела и труда, е добре дошла, особено сдържаността на мислите и чувствата, ако не са от Светлината. Преодоляването на себе си означава замяната на старото, преодоляваното, с новото, преодоляващото. Иначе ще си останете предишните. Трябва да се победи вехтия човек в себе си, този, който е, от този, който ще бъде. Новият свят ще бъде населен от ново човечество. Със старите познания няма да се премине през вратата на Новия свят, както не може да полети нямащият крила. Новият свят, обаче, е отреден и преобразяването е неотвратимо. Процесът става вътре и при наличието на съзнателно и доброжелателно отношение към него става достъпен. Започва се с малкото, за да станеш след това голям. Принципът на започване с малкото е много практичен, защото от малкото семенце израства голямо дърво. Но трябва да се започне.
95. (23 април). Давам ви мира, който е в Мен, но не така, както го дава светът. В света ще има скръб, но имайте кураж, защото Аз победих света. Победител на света трябва да стане пътникът по Големия път. Побеждавайки себе си, той става победител на света, защото неговият микрокосмос е подобен на макрокосмоса. Управляващият себе си може да управлява и другите. Излекувалият себе си може да лекува и другите. Възвишилият себе си, може и другите да издигне. Овладелият своето съзнание, може да владее и съзнанието на мнозина. Пътят е през себе си. Друг път няма. Ако се постави тази най-голяма задача в света пред себе си като най-главна, най-важна, най-нужна и й се посвети цялото време, овладявайки себе си в дреболиите, за да се достигне чрез тях и до голямото, тогава човек наистина стъпва на пътя към могъществото на духа. А нали в денонощието има 24 часа и всеки миг от тях може да се използва за достигане на голямата цел. Обуздаване на мислите, езика, движенията. Овладяване на себе си-какво може
