а именно на излекуването и подобряването. Лекарството е спомагателно средство, главното е огнената енергия, агни. Организмът може да се поляризира положително или отрицателно, в зависимост от заболяването, но за по-сигурно след обичайната пранаяма може един, два или три пъти в продължение на деня да се даде на себе си минус. Всички процеси в лабораторията на човешкото тяло могат да бъдат подчинени на волята. Мислите повлияват много. Често болестите се предизвикват от вредното направление на мислите, от тревогата, безпокойството, огорченията, въздействията на околните, болните, намиращи се наблизо и т.н. Въздействието на средата често може да бъде убийствено. Тези влияния трябва да могат да се неутрализират.
103. (6 май). Нима слънчевото съзнание не озарява със своите бои и светлина всичко, към което се насочи неговия лъч? А щом като това е така, то да се попадне в сферата на лъча на слънчевото съзнание е благодат. И това е по цялата Йерархия, от горе до долу. Дори погледът на човека или твори, или поразява и носи или благо и светлина, или тъмнина и убийственост. Наред с невидимите си излъчвания, хората предават с погледа си естеството и на тези въздействия. Не е възможно човек да предава с погледа си светлина, ако е изпълнен с тъмнина, както и да не струи от очите му светлина, ако аурата му е светла и сияйна. По този начин човек носи светлината или тъмнината в самата си същност, насищайки с техните еманации и пространството около себе си. Като носител на огнени енергии човек постоянно излъчва в пространството тяхната тоналност, която е от същата гама, на която е настроена и арфата на неговия дух. И тя може да звучи в ключа на страха или на безстрашието, на предаността или на малодушието, на суетата или на тържествеността, на любовта или на ненавистта. С една дума-на всяка положително или отрицателно качество на духа или на тяхната симфония. Всеки човек може волево да утвърждава в себе си ключа на звучене и да бъде носител на светлина или на тъмнина за хората. Това е и голямото значение на качествата на духа, че те са пространствени по характер и въздействат на обкръжението, оказвайки му влияние в широки граници, понякога и на огромни разстояния. За това разпространение на човешките въздействия много способства и мисълта, чийто обхват е безпределен. Много благодат или зло може да се сътвори в лъча на съзнателната мисъл. Така всеки човек на планетата, като носител на висши енергии, е отговорен за това какво се излъчва в околната среда чрез него.
104. (7 май). Приятелю Мой, знанието, обременено със земни огньове, към Нашите върхове няма да поведе. От знание до знание има разлика. Някога е било казано, че земната мъдрост е вражда против Бога. Това знание е зло. От него са войните и разрушенията и всички ужаси, не един път посещавали Земята. От него произлиза тъмнина, а не светлина. По-добре е съвсем без него, отколкото с него, тласкащо към унищожение човечеството и планетата. Знанието на Светлината, носещо на света мир и разцвет и създаващо ценности на духа, него Ние искаме да утвърдим на Земята, в името на общото благо. Не в името на благото на отделни личности, класи или народи, а на всички, на всички, на всички. Новата наука на Новия свят ще даде това знание на хората, наука, не отричаща действителността на съществуващото и космическите пътища на човечеството. Тя ще насочи човека към далечните звезди и светове и към опознаването на техните тайни и тайните на пространството. Всичко е открито, всичко е достъпно и науката ще насочи победния си ход към познанието на всичко, което ни заобикаля.
105. (8 май). Ако най-доброто, което е в нас, се побеждава от лошото, каква е ползата от това, че е по-добро. Само побеждаващото по-добро е добро. Много добри, но ненужни хора пълнят небето и Земята. Не те са солта на Земята. При Нас добротата на човека се оценява по друг начин. Нека бъде дори и лош, но да е полезен на еволюцията-ето нашият критерий за доброта. Добротата и лошотията са относителни. Необходимо е духът да се въздига, независимо от това добър ли е човекът или лош. Възходът може да включва в себе си: разширение на съзнанието, придобиване на опит в живота, утвърждаване необходимите качества на духа или труд, полезен за Общото благо. И не винаги човек сам може да съди издига ли се или пропада. Понякога и при най-блестящите земни условия и привидни достижения се извършва падение на духа, а понякога-обратно. Предоставете да съдим Ние, отдавайки на Мен Моята скръб и Моята радост за вас. Вашият път е към Светлината, която Ние носим за хората. Значи, пътят е само с Нас-винаги, навсякъде и във всичко.
107. (9 май). Достигащите са толкова малко, защото е трудно да прекрачиш през себе си и да оставиш себе си назад, да се разделиш със своето малко „аз“.
108. (11 май). Няма и не може да има такива обстоятелства или условия, при които духът на човека да не може да се въздига, ако сърцето се стреми нагоре. Но ако сърдечните огньове са угаснали, подемът е невъзможен.
109. (13 май). Указанията, давани в Учението, трябва да се прилагат мъдро. Буквалното изпълнение на някои съвети не винаги е полезно или целесъобразно. Например по въпросите за храната, която на височините е една, в низините-друга, по време на път е една, а при стоене на място-друга, за хамалина е една, а за човека на умствения труд-друга, за болния е една, а за здравия-друга. Няма общи мерки и няма общи правила. И така е във всичко. Учението се прилага мъдро в живота, без да нарушава настройката на организма. Безусловно вредни при всякакви условия са разлагащите се продукти, раздразнението, злобата, страхът, завистта и т.н. Нещата, които са вредни безусловно, трябва да се разграничават от всички останали явления и да се избягват. Дори виното, като лечебно средство, е полезно, особено от грозде.
110. (17 май). Часът на Моето явяване се приближава. Да се порадваме не на многото, а на малкото. Това малко, но добро, дори и в най-лошото, е по добро от лошото, дори и в най-доброто, защото доброто, даже в лошото, носи в себе си светлина и това, добро, което го има във всичко, сътрудничи със светлината. Затова да се порадваме на доброто, защото в него е светлината. Как може да се преуспее? Само чрез връзката с Учителя единствено. Тя трябва да се укрепва постоянно и над всичко, дори и тялото с всичките му чувства и течението на мислите. А напред какво? Лъч, асимилиран усилено. Лъчът е многостенен и по неговите страни се разпределят съзнанията. Всеки звучи в своята тоналност, съответстваща на цвета на лъча. Такива, основни, има седем. Лъчът е над преходните явления, както и Моят дух е над накипа на живота. Всяка загуба е придобиване на нещо. Трудността е възможност за победа. Аз съм в теб Съществуващ от вечността, проявяващ Лика на вечността сред това, което е преходно. Аз съм вечен, но ти, преходният, не. Вечен си ти, но не преходният в тебе. Борбата и победата е във всичко. Поражението е немислимо. Нима слънчевото съзнание не озарява със своята светлина всичко, върху което попадне неговия лъч? И ако това е така, то да попаднеш в сферата на слънчевото съзнание е благо.
111. (18 май). Владиката е близък извън всичко: извън телата-физическото, астралното и менталното, извън всички движения, които стават непрестанно в тях и всички изменения в тях, извън живота и смъртта, извън всички разстояния и понятия — „тук или там, горе или долу, далеко или близко“, извън всички представи и времена-днес, утре, вчера, извън временните състояния на съзнанието. Владиката е с теб сега, навсякъде и винаги. С такова разбиране за Моята близост върви през живота ученикът. И няма нищо нито в този свят, нито в Онзи, нито в Световете, което би могло да отнеме от него осъзнаването на неразделността и сливането в духа с Владиката. Така че, където, както и каквото и да става или да се случва, отдалият Ми сърцето си неразделно пребивава с Мен. Всичко и всички се опълчват срещу дръзналия да затвърди Моята близост, но този, който е с Мен, винаги излиза победител, макар и да са неизбежни борбата и часовете на изпитания. И когато те настъпят и стане трудно, трябва само да се помни, че най-близко от всички и от всичко и над тях е Владиката.
112. (20 май). Доктрината на напрежението има в предвид това обстоятелство, че в напрежението се раждат възможностите. Дори мълнията не пламва без напрежение на полюсите. Разликата е в това, че враговете на Светлината тръгват от напрежението на разрушението, а Ние-на съзиданието и умножаването на строителните възможности. Също и творчеството е свързано с нагнетяване на напрежение в полюсите. Законът е универсален. Дори зараждането на новите животи е подчинено неотклонно на този принцип. В
