както и да се мисли и да се получава поток от мисли отгоре.
127. (26 юни). Попадналият в тресавище са засмуква неотвратимо и загива, ако няма за какво да се хване с ръка. По същия начин притегля съзнанието и Плътния свят, ако се изтърве спасителната нишка на Йерархията. Затова препоръчам да се захванете за Мен здраво и да се държите, както се държи удавник за подхвърления му спасителен пояс. Хиляди магнити на земните мисли като кукички са протегнати отвсякъде към съзнанието, за да го привържат към Земята и да го задържат при земното. Но е даден устремът нагоре, към Йерархията, към Светлината, към Владиците. Нека поне мисълта за неминуемата смърт помогне да се разбере, че всичко, което ни заобикаля, е нищо и няма краен смисъл, а е дадено на човека само временно. И тялото, толкова близко на духа, ще увехне, ще отслабне, ще остарее и ще умре, и всички вещи ще станат ненужни, и хората ще си отидат, както са си отишли от живота и тези, които са били по-рано. Духът усеща истината, но умът не иска да приеме неизбежната загуба на всичко и си създава от всичко наоколо илюзията за постоянство, устойчивост, както и идеята за призрачна собственост. Но ето че идва краят. С какво ще замине човек там, където освен знанията и опита, придобити в живота, друго нищо не може да вземе повече със себе си!
128. (28 юни). Трябва да се съумее да се преживее реакцията на съзнанието на напрегнатия устрем. Гребен и падина на вълната, действие и противодействие, манвантара и пралайя-всичко това е само ритъм на постъпателното движение. Пралайите на съзнанието са неизбежни. Опитният пътник мъдро ще изчака спадането, знаейки, че след него неминуемо следва подем. Неопитният сляпо ще реши, че всичко е свършено и че целият труд е напразен, и че напред няма нищо. Опасен момент, криещ много последици. Но трябва да се помни, че придобитото е неотнимаемо, че съзнанието се издига ритмично, че този ритъм на вълните се редува на принципа на пулсациите. Всичко ще се върне, но с нараснала сила. И нищо не е загубено, защото всичко е вътре и е погребано временно, както животът под снежната покривка, за да се събуди през пролетта отново. Мъдрецът прекарва времето на пралайя без да започва големи дела и без да изпада в отчаяние от усещането за свитите възможности. Всичко е напред. Ще пламнат отново огньовете на всички натрупвания, но трябва да се изчака. Насила не могат да се предизвикат огньовете. Нещо трябва да се укрепи вътре и да пусне корени. Дори зърното трябва да бъде погребано за известно време, за да покълне и даде плод. Законите са еднакви във всичко. Помнете това и вярвайте в победата.
(Днес видях в съня си Гуру — той се беше събудил след завръщане от Надземния свят и каза, че е видял там много интересни неща).
130. (29 юни). Окото вижда това, към което е насочено. Също и мисълта. Умът реализира тези мисли, към които е насочено съзнанието. Сферата и характера на мислите се определя от съзнанието и изборът зависи от него. Привходящите условия имат значение, но не решаващо. Този свят от мисли, в който живее човек, в значителна степен зависи от самия него. Знаете, че великите хора при най-невъзможни условия са създавали своя сфера от творчески мисли, често намиращи се в пълен разрез с мисленето на околните и често са запечатвали с кръвта си независимостта и свободата на своите мисли. Това, обаче, е съдба на великите духове или на тези, които са решили да наложат своето право на свобода на мислене. Всички позовавания на влиянието и на въздействието на средата се раждат от слабостта на духа. Няма нищо, което да не би могла да преодолее психическата енергия на човека, подържана от силната воля. Да не наложиш независимостта на мислите си от обкръжението означава да се отдадеш в неговата власт и да му се подчиниш. Или роб, или господар на своята мощ — средно положение няма. Властта е над себе си и опитът също се придобива върху себе си. Изправилият се дух няма да посегне на ничие съзнание и свобода. Всичко става в самия себе си, вътре: и борбата, и победата, и достигането на ново стъпало. Благославям ви да изправите волята си на борба за утвърждаване освобождението на съзнанието от властта на явленията на текущия ден и заобикалящите плътни сфери и да се издигнете духом над бездната на живота.
Юли
133. (2 юли). Как ще звучи Моето, ако го заглушава своето. Или Моето, или своето-каквото изберете. Избралият в пълна степен Моето, ще получи от Мен напълно. Избралият своето, от Мен няма да получи. Докосвайки се към Моето трябва да се забрави за себе си и да се помни, че само пълното отдаване и пълната устременост ще бъдат гаранция за успеха. Моята Дума е неизменима и ако казаното не бъде изпълнено, значи че или Планът е променен, или условията за неговото изпълнение не са спазени. За изпълнението са необходими и двете страни. Затова Той е попитал: „Вярваш ли?“, тъй като без наличието на нужните елементи в съзнанието на получаващия помощта, тя не идва. По-добре е да се сърдиш на себе си, отколкото на Владиката и по-добре е да търсиш наблизо, отколкото надалеч. Отричането от себе си не е лесно. От тук и многото неудачи и безплодни опити. Но когато Моят Лик господства в съзнанието, измествайки всичко и засенчвайки всичко, успехът е обезпечен. Успехът върви след Моите хора. Но той не трябва да се разбира само в порите или материалните придобивки. Целесъобразността изисква да се има в предвид окончателната победа на духа и духовното преуспяване. Да се преуспява в духа може навсякъде и при всякакви условия, но ако сте с Мен. Да бъдеш духом с Мен ще бъде гаранция за успеха. Никой и нищо не може да попречи тогава да се събере обилната реколта. Изисквам съзнателното утвърждаване на Моето постоянно Присъствие, за крайната победа над властта на земните обстоятелства и яростта на плътните условия. Ще се убедите сами как отстъпват противодействащите условия пред силата на обединеното с Мен в духа си съзнание. Аз съм с тези, които са с Мен. Прост е този закон за сливането в духа. Трябва само да се застане по-близо, трябва да се застане толкова близо, че всичко пречещо да изчезне напълно. Така ще постигнем победата.
134. (3 юли). Никой не може да гарантира за своето бъдеще. Но този, който познава закона за причинността и го спазва точно, може. Законът е прост: каквато е причината, такова е и следствието. Зърното ражда по своята природа и в точно съответствие с нея. Но да се знае това е малко. Знание без приложение е безполезно. По-добре е да знаеш по-малко, но да го прилагаш, отколкото много, но без приложение в живота. Не приложеното знание ще послужи за осъждане, а приложеното-за заслуга.
(Видях на сън Гуру, вървях към него и мислех за това да изглеждам достойно).
135. (4 юли). Когато екранът на съзнанието е зает от Лика на Владиката, а сферата на съзнанието е запълнена с Неговите Лъчи, получаването на послания става неизбежно. По този път, съзнателно или несъзнателно, са достигали всички. Разбира се, че при това е нужно и сърдечно изпълване, защото водещо е сърцето. Било е казано: „Мисълта води човека“, но мисълта се води от сърцето. Любовта и ненавистта имат за цитадела сърцето, както и всички останали чувства. Но светът се движи от ненавистта или любовта, т.е. от доброто или злото. Силата на мисълта зависи от силата на огъня, вложен в нея от сърцето. Значи трябва да се научим на умението да искаме чрез сърцето. Но откъде са тогава толкова неизпълнени сърдечни желания? Това, обаче, е само привидно, защото някога и някъде сърдечната мисъл ще се изпълни непременно, може би дори тогава, когато съзнанието, родило тази мисъл, вече да я е надраснало и да не се нуждае от нейното изпълнение. Колко такива закъснели изпълнения на отдавнашни желания стават в живота на човека (тъй като човек желае винаги), колко ненужни вече среди и ненужни вече обстоятелства. Дори в течение на един живот може да се наблюдава как нещо страстно желано в младостта става ненужно и обременяващо по-късно. Трябва да се желае внимателно и много предпазливо;колко често и с какво разочарование гледа на някога страстно обичания човек разлюбилото сърце! Но следствията, породени от желанието, ще се наложи да се носят докрай, сега или после, в този живот или в другия и да изчерпи енергиите на сърцето ще трябва този, който ги е породил. И кой знае дали не са се стремили страстно един към друг някога двамата човека, сега приковани от кармата един към друг като каторжници към веригата. Изтокът решава проблемът много просто, убивайки желанията, за които, най-общо погледнато, няма граници и предели. Колкото и каквото и да има човек, на него винаги му се иска повече. Убивайки желанията, човек се освобождава от кармичните следствия. Йогът заменяя желанията с устременост, преобразувайки по този начин нисшите енергии във висши. Желанието е твърде тясно свързано с астрала, който дори и се нарича тяло на желанията. Да се удовлетворяват желанията е все едно да се опитваш да напълниш с вода изгнила
