достижимо. Мисълта сякаш сама се устремява напред, по-нататък, към разширяване и задълбочаване на това, което е заложено в нея. Мнозина зад настоящето не виждат бъдещето, т.е. не могат да уловят следващата степен от еволюцията на дадено явление или момент, но запаленото съзнание може. Всичко, положително всичко може да бъде развито и подобрено и по неутъпкани пътища, ако съзнанието позволява.
140. (13 юли). В потенциал на човека е дадена власт над целия невидим и видим свят. На него му е дадено да бъде господар на проявения свят. От тук тази власт се разпространява върху всички състояния на човека, а също и върху състоянието сън. В тази негова част, където сънят представлява отражение на дневните звучения, особено ярко действат законите за причините и следствията. Нещо, което е победено, преодоляно и утвърдено в състояние на бодърстване, ще прозвучи като такова и в сънищата на човека. Моментът на заспиването е важен поради това, че тогава се установява, един вид, направлението, по което се устремява тънкото съзнание на спящия. По време на сън мозъкът обикновено не може да действа, но поетото от него направление преди заспиване продължава и поради това определянето на направлението на мислите преди заспиване ще бъде мъдро решение. Земните припеви, даже и да не са лоши, няма да дадат храна на душата. Сънят представлява храна за духа, който през това време черпи сили от надземния план. Сънят е универсално явление. Пралайята и манвантарата, или пулсацията и ритъмът обхващат в себе си всички явления от живота-до Космоса включително. Заспалата през зимата природа през пролетта се събужда отново, и така е навсякъде и във всичко-редуване на състоянията. На човека е дадено да властва даже и над състоянието на пралайя, установявайки преди нея направлението на линията на духа, тъй като сънят, в аспекта на земното съществуване, е малката пралайя на съзнанието.
141. (14 юли). Човешки дела-така ги наричаме Ние, тъй като те обхващат в своята орбита крайните земни сфери. Задачата е да се опъне нишката на живота извън тези предели в безпределността. Но как и къде? Да се опъне към Мен, защото Моят свят не е от този свят. Аз съм извън пределите на ограниченото еснафско съществуване. Да загубиш себе си, да загубиш душата си — значи да изоставиш своя малък свят и да се докоснеш до съзнанието на големия свят. Този свят не е ограничен нито от времето, нито от пространството-той включва Космоса в себе си, с всичките му форми на проявен живот. Космическото време няма нищо общо със земното. Това, което на Земята е настояще, в Космоса може да бъде бъдеще, миналото да стане настояще, а някъде в невидимите сфери и бъдещето се проявява в настоящето. Земното време е безсмислено дори и на Марс. Дори понятията горе и долу са относителни в противоположните точки на Земята. Всички земни понятия и представи са относителни. Но сферата на вечната Космическа мисъл е абсолютна в своята основа. Ние утвърждаваме Огнения свят, който е вечен и е лишен от земната относителност. Не са относителни и великите космически закони. Ето защо говорим за Основи, върху които се изгражда Светът. Основите са непоколебими, макар и потокът от жизнени форми да тече в океана на вечността, изменяйки се и евоюлирайки непрекъснато в стремежа си към съвършенство. Докосналият се до безпределността ум открива вечното във временното, събирайки плодовете на безсмъртието. Земната крайност и ограничеността на Плътния свят не е в света, който е наоколо, а в ума на човека, в неговото съзнание, приело за реалност относителността на земния свят. За да може съзнанието да излезе в просторите на космическия океан, трябва първо да се разрушат стените, които го ограничават. Океанът на Космическата мисъл може да стане достъпен за човека, освободил съзнанието си от призрачния свят на земните представи. Тайната на времето и пространството трябва да бъде разрешена от съзнанието и да бъде победено понятието за смърт. Човекът на Земята се приближава към ново разбиране на живота и постигането на степента на космическото съзнание става вече близка и възможна.
142. (15 юли). Когато някой вътре въстане против следването на Висшия път, смятайте, че това не сте вие, а вашият вековечен враг астралът въстава и иска да наложи своето, а не вашето. Той винаги иска своето, влачещо надолу. Той е този, който е против ритъма на обръщането към Владиката, той е и против мисленето за Учителя. Той е този, който е против постоянството на Изображението в третото око. Той, той, той е неизменно против всичко, което възвишава духа и го изтръгва от обятията на малкото „аз“. Този древен враг-астралът, е активен във всичко неизживяно и влечащо в бездната. Да го отделиш от себе си е невъзможно. Той е ненужен придатък вътре във всекиго, изиграл своята роля и станал излишен. С него трябва да се свърши, разчленявайки неговите елементи, за да могат по-лесно да бъдат отхвърлени. Борбата не е на живот, а на смърт. Или той ще победи, или висшата триада на духа. Ако тук побеждава астралът, той ще победи и там, когато бъдат отхвърлени земните одежди. Затова трябва да се победи тук, докато си още в тялото.
143. (20 юли). Притежавайки всички възможности за големи достижения, хората често прахосват енергията си за дреболии. Еднорогът е признат символ на нераздробения устрем. Или таранът, събиращ в една точка цялата си мощ. Силата може да се прояви при фокусирането й в една точка. Иначе се разпилява дори и огромна мощ. Точките на прилагане на собствените енергии могат да бъдат много, тъй като човек трябва да бъде разностранен, но когато се прилага една сила, съсредоточването й на върха на острието е необходимо. Разпръснатостта на мислите, чувствата и устремите никога не води до резултат. Символът на заострена стрела също е подходящ или на острието на копие. За бързо движещите се тела това е твърде необходимо условие. Дори и животните, птиците и рибите спазват този принцип. По този принцип се движи и устремената мисъл. Когато учим всяка работа да се изпълнява по най-добрия начин, имаме в предвид умението да се събира във фокус собствената сила. Ако половинчатостта се осъжда, то разпиляността е обречена безвъзвратно. Също и преданост, раздробена и разделена в себе си, няма да устои срещу течението;няма да устоят и останалите качества на духа, ако в тях са навлезли тези разлагащи качества на духа. Монолитността на духа се утвърждава от огнената събраност, когато всички енергии се съберат във фокус вътре за извършване на мощно действие. Носачът на камъни умее в нужния момент да съсредоточи в една точка цялата си мощ. В това е неговата сила и тайната на успеха.
144. (21 юли). Разбира се, обкръжаващата обстановка се създава и определя от съзнанието на човека, но това е само до известна степен. Когато човек може да каже: „Аз победих света“, тогава вече не светът, а духът на човека твори своето обкръжение и го преобразува. Могъществото на духа се заключава именно в това, че духът се издига над света и го сътворява във и извън себе си според своята могъща воля. Степента Планетен Дух или Създател на планети го издига дотолкова над това, което е проявено във форма, че той става творец на материалния свят. На човека е определено да стане сътворец на планетните Логоси и няма предел на растежа на могъществото на духа му, това е висш аспект на безпределността. Но труден и дълъг е пътят към върховете на всяка власт над плътта, който е отсъден на човека от началото на времето. По този път, обаче, върви всеки от хората и човечеството като цяло. Стъпалата за достигане на тази власт са изразени в самия човек с определени реални, макар и не разбирани от хората достижения. Колко милиона години борба, страдания, труд и усилия са били необходими на човека, за да създаде от инертната материя тялото си с всичките му изумителни свойства и способности и да го подчини на своята съзнателна и подсъзнателна воля. И тези милиарди атоми, събрани от духа на човека в сферата на неговия микрокосмос, са обединени в едно стройно цяло, което се движи, ходи, гледа, слуша, разбира и осъзнава. Колко векове са били необходими на духо-монадата, за да създаде дори окото, което вижда и фотографира обкръжението и колко сложен е този чуден апарат на човешкия микрокосмос! Достигнатата победа на духа над материята е още далеч, много далеч от своето окончателно завършване. Космосът е огромен и дори степента на планетен дух е само стъпало по пътя към по-нататъшното, безкрайно развитие на духо-монадата на човека. Следващите степени е трудно дори да си ги представи човек, защото човешкият разум няма с какво да ги сравни. Няма думи в човешкия език, които да изразяват тяхната същност, но в понятията всемогъщество, всезнание, всевиждане, всечуване и всички останали качества на духа се съдържа намек за върховете на най-високите достижения. Степените на тези достижения са различни: планетно всезнание, всезнание на своята галактика и т.н. Все по-нагоре към безпределността. Защото предел не съществува.
145. (Продължение). Способността на речта е победа над материята, способността на слуха, на зрението, способността да се мисли-всичко това са степени на достижения, малко осъзнавани от хората.
