светът на Моето разбиране на битието, се нуждае от ново предизвестие. Всички истински Учения, давани където и да било и когато и да било на човечеството, са имали за цел да устремят съзнанието на хората към разбирането на съществуващото, в обем съответстващ на стъпалото на еволюция, достигнато от дадения народ. Но всички те в една или друга степен са отразявали действителността. Многообразен е светът, в който живее човек и безкрайно дълбок. Непоклатими са и основите, на които се основава той. Те представляват един вид канава, върху която се тъкат шарките на живота по законите на мерките, на числата и на хармонията. Да се усвоят основите и да се разберат тайните на числата, значи да се разбере действителността и явленията, ставащи около човека. Ученията, дадени до сега, са засягали различни страни, тъй като са съответствали винаги на изискванията на момента. Но кулминация на всички учения е синтезът, обединяващ в едно стройно цяло разпокъсаните и разхвърляни навсякъде трохички от Космическото знание. Синтетичното разбиране вижда под външната форма на Учението, от който и да било период от време, това единно основно знание за същността и съединява в едно разсеяните по света части на убития от невежеството Озирис. Не външната форма, а същността на явлението се разкрива пред носителя на синтеза. И често в антагонистичните и противоположни явления той разкрива различните страни на единната вещ. Затова е и казано, че „няма нито елин, нито юдей, нито роб, нито свободен“, защото духо — монада имат всички и големият път към Светлината за цялото човечество е един и същ. Този пот е, именно, пътят на живота. Него сочат и по него водят всички Учения на Светлината. И ако дадена наука доведе човека до вратата на Космичното знание, значи тя е истинска и е част от Учението на Светлината. Днес на науката се дават възможностите на космичните пътища за изучаване на Света и отговорността й е голяма. Тя трябва да служи на човека не за разрушение, а за съзидание, тъй като предназначението й е стане светилник на живота. Потвърждавам, че синтетичното научно разбиране на същността на жизнените явления ще доведе човечеството до обединяването в съзнанието на двата разделени от невежеството и отричането големи Свята — Невидимия и Видимия светове. И отричането на несъмненото ще бъде тогава толкова младенческо и нелепо, колкото отричането на гама– и алфа-лъчите и всички други открития на съвременната наука.
160. Нито едно голямо начинание никога не е навлязло в живота без яростното противодействие от страна на невежите двуноги. Така и сега утвърждаването на Новия свят става при чудовищното противоборство от страна на тъмнината и привържениците на стария свят. Водещата страна строи новите стъпала на еволюцията, върви по нов път и в тази еволюционност на нейните стъпки е заложена гаранцията за победата над всички противодействия, спънки, трудности и съпротива на противниците на бъдещето. Именно бъдещето, което изгражда тя, представлява водещ магнит и цялата Наша помощ и енергия се изпращат от Нас в поддръжка на голямото дело. Да! Да! Велико дело по строителството и утвърждаването на бъдещето, за щастието на целия свят, се извършва на просторите на Великата страна.
161. (4 август). И тъй, утвърждавайки Моя свят във вашите дни, ще достигнете до Моя ден. Напълно вярно е казаното, че „те замениха Небето със Земята“. Заменя го всеки, който позволява на земния свят да звучи по-силно и гръмко в съзнанието му, отколкото Небесния свят. Под Небесен свят разбираме светът на действително съществуващото. Това, което хората все още не са постигнали и което предстои да бъде постигнато и познато от тях, е безкрайно по-широко и по-голямо от това, което те вече знаят, защото постиганото от човека се нарича Безпределност. Моят Свят е част от океана на безпределната космическа мисъл. Докосвайки се в хода на Общуването мислено до Мен, устремената към Мен мисъл са докосва до Океана. „Да живееш във вечното“ означава да живееш в океана на Космичната мисъл, която вече е съществувала преди началото на времето. Но между съзнанието на човека и действително съществуващото стои Майя, която отвлича съзнанието от единствената реалност. Илюзиите на Майя трябва да се преодолеят. Тя облича своите форми в много облекла, само за да отклони духа от тясната пътека, водеща в живота. А когато човек намери тази пътека и стъпи на нея, съблазните на Майя се усилват особено силно. Наричаме Драконите на прага чудовищата, пазещи входа на Пътеката към живота. Тези фантоми представляват творения на човешкия ум, подържани, усилвани и раздувани от всички съобщници и изчадия на тъмата, яростно охраняват подстъпите към Вратата на Светлината. Цялата тъма се стоварва върху дръзновения, осмелил се да се приближи към нея. Тя не оставя дори преодолелият тъмата и стъпил на пътеката на живота. Тя дебне отстрани покрай пътеката и стига само да свърнеш дори и на една крачка встрани от нея, където са разпънати тънко и хитро заплетените й мрежи, съзнанието веднага се омотава в тях. Затова има толкова отстъпващи и отстъпили и не достигнали. Аз съм Пътя, Истината и Живота — да се върви може само с Мене. Признавайки Мен и приемайки ме в сърцето, може смело да се върви по тясната пътека на живота. Разбира се, изпитанията няма да закъснеят, разбира се, пътят на живота не е лек, но давам гаранция за победата, ако сте с Мен. И както и да се изострят тъмата и нейните служители в своите хитрини, дерзаещият духом въпреки всичко върви с Мен, макар и понякога да му се струва, че е оставен сам, че са напразни борбата и усилията и че тъмата побеждава. Но този, който е определил окончателно своя път докрай, казва на Майя: „Отстъпи“ — и отново побеждава, разсейвайки временния мрак и разгонвайки чудовищните фантоми на сгъстилата се тъма. Да се върви докрай независимо от всичко — такова е мотото на преодолелия вехтия човек в себе си. Правилно е било казано, че по пътя не трябва да се върви, а трябва човек да стане пътя. Ставането такъв път се заключава в сливането на съзнанията — Моето и на вървящия след Мен. Така и ще вървим, слети в сърцата си, към огнената си цел. Ето защо най-важното по този път е ще бъде осъзнаване на Учителя в сърцето и изпълването на сърцето с Владиката. Защото когато сме заедно, никакви чудовища на мрака не са страшни и нищо не може да спре. Малодушието не е характерно за вървящите с Мен — малодушният винаги отстъпва. Никакви уловки на съзнанието, никакви думи и обстоятелства не могат да оправдаят отстъпника, напуснал пътя на живота. Отвърналият се от Мен отвръща тъпо себе си от Светлината и прекъсва своя път. Когато здраво и силно си с Мен, отстъпление няма. Пралайите на съзнанието не трябва да се приемат за оттегляне. Те са неизбежни и се дължат на ритъма. Запомнете добре думите: „Ето, аз Съм с вас през всичките дни, до свършека на века“ — тези думи на Владиката са неизменни за всички времена.
162. (5 август). Утвърждаването на вечното ще бъде утвърждаване на Космичното съзнание в себе си, когато то се издига като с крила над обикновения живот, разширявайки в зависимост от изкачването своя хоризонт. От високо се вижда по-надалеч и взаимното разположение на частите на заобикалящия човека свят. Кръгът на обикновеното съзнание не обхваща това. Много неща се тълпят в близост, нарушавайки перспективата и пречейки да се види зад близкостоящето. Характерно за Тънкия свят е че там няма горе и долу, далечно и близко: близко е това, което е осветено от лъча на мисълта, защото там мисълта твори обкръжението на човека. Достатъчно е да се помисли за далечен предмет или човек и те веднага са пред очите, наблизо. Магнетизмът на мисълта е голям. Всичко е същото, като и тук, но усилено хилядократно и лишено от пречещите на мисълта условия на Плътния свят. Натрапчивите идеи дават някаква представа за властта на мисълта над съзнанието в Надземния свят. Тук действат с ръцете и краката, там — с мисълта. И тънкото тяло се привежда в движение от мисълта. Вярно е, че под въздействието на мисълта и волята се вдига и тук ръката на човека, но съпротивлението на материята е толкова силно, че значението на мисълта като двигателна сила се изплъзва от анализа. Там мисълта представлява израз на действието и става действие. Летящи килимчета, шапки невидимки, само вдигащи се покривки и всички останали принадлежности на народните приказки представляват точно символично описание на особеностите на Тънкия свят и възможностите на човека, действащ в него съзнателно. Формулата „сега всичко е възможно“ е приложима преди всичко към областта на Тънкия свят. Но за тази цел се изисква да се познават законите му и умение да се действа с мисълта. Именно там битието се пренася в мисълта. По основните канали на мисленето на всеки човек, живеещ в тяло, може безпогрешно да се определи сферата на неговото пребиваване в Невидимия свят след освобождаването от тялото. Освободена от ограничаващите условия на Плътния свят, там мисълта твори и царства безразделно. Ето защо е нужен контрол над мислите, ето защо е така важно за какво мисли човек. Утвърждаването на красотата освобождава от безобразието и мисленето от низък порядък. Красотата е надежден спътник, водещ към висините на сияйната мисъл. Тя може да бъде утвърждавана в целия ежедневен живот и особено в мислите. Да се мисли красиво е достижение от висока степен. Красотата се съчетава с хармонията, съгласуваността, равновесието. Аурата на пълното равновесие или пълната съгласуваност е прекрасна. Мисълта за прекрасното сътворява прекрасни форми в Надземния
