знаят, че по време на сън се възстановяват физическите сили на човека, но малцина се замислят за това, че духовното значение на съня е неизмеримо дълбоко. Свинете също спят и си отдъхват през време на сън. Но свинята не е за пример. Сънят може да бъде много благодетелен, ако преди заспиване волята даде направление на съзнанието. Защото спи само земното тяло. Тънкото съзнание е напрегнато активно, но действа по линия на устремеността, дадена от бодърстващото съзнание. Обикновено тези направления се установяват несъзнателно, хаотично, случайно и посоките им са често мътни, нечисти, смътни и затъмнени от земните страсти, недостатъци и слабости на човека. Но в момента на заспиването волята може да отхвърли откъслеците от изминалия ден и да даде ново, освободено от тях направление на мислите. И тогава мислите ще понесат тогава тънкото съзнание по каналите, заложени в тях.
150. (27 юли). Скоростта на буксира намалява право пропорционално на теглените баржи и тяхното натоварване. Затова сред последователите предпочитаме самоходците, при които дори лекото докосване усилва техния двигател-агни. Затова се поощрява самодейността и появата на самостойни лъчи. Самотата на духа понякога е най-доброто условие за появата на самостойни лъчи. Учителят води мъдро и не роптания са нужни, а разбиране сложността на Ръководството. От една страна не трябва да се засяга кармата, от друга трябва въпреки всичко да се води, без да се нарушава свободната воля на водения. Лъчът на Учителя се проявява в границите между свободната воля и това, което не позволява Закона на Кармата. Но когато свободната воля на ученика е силно устремена към сливане с волята на Владиката, за да обедини съзнанието си с Неговото, тези граници се разширяват в съответствие със степента на устрема и предаване волята на ученика на Волята на Учителя на Светлината. Тогава формулата „Да бъде Твоята воля, владико“ се превръща в сила, освобождаваща духа от веригите на кармата и условие, позволяващо на Учителя да прояви своята воля в слятата с него воля на ученика. Когато импулсът за сливане на волята и съзнанието произлиза доброволно и без всякакво насилие отстрани от сърцето на вървящия след Владиката, тогава може да се каже, че е създадена възможност за зараждане и проявяване на самостойни Лъчи. Ето защо плаването в собствената, макар и лодка, се предпочита пред чуждия кораб. Пасажер на чужд кораб обикновено е временно явление. И богатството, и товарът на кораба нищо не прибавят към този багаж, с който той се е качил на кораба. В такова обкръжение често чуждото се приема за свое. Така при контакт с Висшето съзнание се разпалва ярко съзнанието на докосналия се до него, за да угасне отново когато се прекрати контактът. Чуждите натрупвания се приемат за свои, оказвайки се в крайна сметка пред разбитото корито. От тук и особената участ на попадналите случайно и самоизтъкващите се. Колко са се докоснали, разпалили се ярко, угаснали и отминали! Ние ги наричаме минувачи. Тъй като, за да не отминеш, трябва да донесеш нещо свое, т.е. това, което е натрупано в миналото. Донеслият няма да отмине и няма да угасне, независимо от всичко. Затова броят на учениците при Великите Духове винаги е бил много ограничен. Вие също се погрижете да не се обременявате с излишен товар. Много са желаещите да се кандидатират за ученици, затова трябва да се притежава способност за разпознаване, за да се забележи сред идващите циреят в сърцето. И все пак трябва да се дава. Мъдро трябва да се раздават частиците светлина. Неразумното даване обикновено ражда предателство. Впрочем, където има светлина, там е и тъмнината, и тя предателствува усилено, използвайки всяка възможност да причини зло.
151. На възражението „А как да живеят обикновените хора?“ отговорете: повече от половината от хората са обсебени, останалите в повечето случаи се намират под тъмни влияния и често действат по внушение на тъмата, което може да бъде с различна продължителност и сила. Дори Архатът не е избавен от тъмните нападки и често става обект на особени хитрости от страна на служителите на злото. Но Архатът е защитен от постоянната напрегната зоркост и готовност да противостои на тъмата, в каквато и форма да се проявява нейната активност. Затова се указва „бодърствайте духом“, тъй като много злобни очи следят всяко ваше движение, търсейки слабите места, за да уязвят чрез тях.
152. (31 юли). Прилагаме крайни мерки за да предпазим близките. И ако все пак нещо стане, значи времето да бъде му е дошло. Кармата ще продължи да действа, докато не бъде изчерпана. Само духът, завършващ своя път на Земята, приключва сметките си със земната карма. Помагаме винаги, когато помолят, но в пределите на кармичните възможности. Ще помогнем и сега, само че трябва да се очаква помощ без да се определя характерът й по свое усмотрение. Как и за какво трябва да помогнем ще решим Ние. Вашите мисли за Нашата помощ ще помогнат да се приложат изпращаните енергии с по-голяма полза, отколкото в случаите на съмнение и противодействие или други препятстващи условия. Ще помогнем, но помогнете и вие, като не пречите на действието на Нашите лъчи.
156. Приятелю Мой, когато завърши изпитанието, огньовете отново ще пламнат, но с нова сила. Изпитанието за преодоляване влиянието и съпротивата на заобикалящата сфера не е лесно, защото предишното обкръжение се заменя с друго, съвсем различно от предходното. Но нима целият живот не е преодоляване на самия себе си. В себе си трябва да се преодолее влиянието на сферата. Ако не си го преодолял, как можеш да станеш победител в Надземния свят? Победата е в съзнанието. Героят не мисли да преклони духа си под ударите на външните условия. Когато това съзнание се вкорени, неутрализирайки властта на настоящето над него, изпитанието ще се счита за преминато успешно, а условията, които го създават, за завършени. Не от Учителя зависи неговата продължителност, а от ученика. Победата и само победата поставя предела. Но Победата е в духа! Владиката следи зорко процеса и знае кога да бъде изпратен завършващия лъч.
157. Ако човек застане лице в лице със смъртта, как ще е по-добре да я посрещне — с усмивката на безстрашието или сгърчен в тъмен ужас? Разбира се, с усмивка, защото тя не е по-страшна от остригването на косата. Така и срещу живота и неговите трудности, огорчения и всички други сложности е по-добре да се върви с усмивка, отколкото с помрачен дух или с роптания, жалби и недоволство. По-добре е да се вижда и търси усилено добро в лошото, отколкото лошо в доброто. Тогава ще се изостри погледа за доброто. И животът ще стане по-лек. Много добри неща има в света за доброто око. Но един вижда светлината, а друг — само тъмнина. По-добре е, обаче, да се вижда светлината, особено в хората. Мислейки за тях добре, издигаме духа им към онази светлина, която е видима в тях. Колко често мисълта за лошото у близките е като гвоздей в ковчега, лишавайки ги от възможност да се издигнат. Виждайки лошото в другия, трябва да можем да утвърдим доброто в него на мястото но лошото. Без да знаем това, често променяме мислено образите на близки и далечни хора. Да виждаш и да знаеш е едно, а да осъждаш — нещо съвсем друго, нещо разрушително и раждащо зло. Ето защо трябва да се мисли във благост.
Август
158. (2 август). Приятелю Мой, вникни в появилото се щастие от Общуването в духа с Мен. На колко други е достъпно то? Помисли също за това с какъв труд е постигнато то и колко века устременост, борби и усилия са били необходими за това. И ето че възможността е придобита. Но ти правилно каза, че е по-лесно да се постигне, отколкото да се задържи достижението. Много са нещата и доста много са тези, които съзнателно и несъзнателно ще пречат. Трябва по-често да се проявява загриженост за това как да се съхрани и опази наличието на Сребърната нишка. Тя може да се укрепва с постоянно ежечасно спомняне за нея. Може да си я представяш като прорязваща видимо пространството, излизаща от сърцето ти към Мен и свързваща с Моето Сърце. Ти имаш място в Моето Сърце и звукът на твоето сърце веднага предизвиква отзвук в Моето Сърце и тогава Аз ти отговарям чрез сърцето. Така наличието на сърдечни огньове побеждава пространството и далечните вести звучат по сърдечната нишка, при което отдалечеността става близка. Така, утвърждавайки Моята близост в сърцето си, твориш велико дело — внасяне светлина в Плътния свят.
159. (3 август). Сине Мой, ще положим началото на нова степен. Основен неин тон ще бъде утвърждаването на несъмненото пред лицето на ярката очевидност. Ще утвърждаваме Моя свят през твоите дни на земен живот. Но той не е от този свят и в това е цялата трудност. По-точно ще бъде да се каже, че обичайното разбиране на обкръжаващия ни свят е дотолкова далеч от действителността, че Моят свят, т.е.
