продънена бъчва, цепнатините на коята ще се разширяват с всяка нова порция вода. Пътят на удовлетворяване на желянията не е правилен. Този, който желае, не може да придобие власт над себе си, тялото си и света.
136. (5 юли). Смрадно е дишането на хората. Въздухът, постъпвайки в белите дробове на човека и окислявайки се в тях, влиза в непосредствено съприкосновение с кръвта на човека и се пропива с нейната същност. Дишането на много болни е зловонно. Дишането при раздразнение е зловонно. Дишането носи върху себе си отпечатък на същността на човека. Дишането на подвижника е благоуханно. Дишането на здравето е благоуханно. Дишането на човек с високи и светозарни мисли е благоуханно. При достатъчно развито чувствознание и изостреност на обонянието, по дишането може да се определи здравето, болестта и състоянието на човека. С всяко издишване човек очиства или заразява заобикалящата го сфера, често на далечно разстояние. Хорските сборища са напоени с отровните еманации на дишането, особено публичните домове, казината и всички места, където се проявяват земните страсти. Чистата или замърсена мисъл веднага се отразява на издишвания от човека въздух и той нерядко се задъхва в атмосферата, заразена от неговите собствени мисли и чийто въздух е отровен и от него. Двата полюса се проявяват в чистите и нечисти мисли. Съприкосновението на хората един с друг, когато дишат един и същ въздух, има по-дълбоки последствия, отколкото обикновено се смята. Много болести и немощи се предизвикват от такъв контакт. Защото човек вдишва в себе си, вкарвайки в своя микрокосмос, заразените и отровени частици материя, които преди малко са влизали в състава на друг човешки организъм — болен, раздразнен, зъл, огорчен, ненавиждащ и т.н. Ако се замислим по-дълбоко върху ставащия процес, може да се ужасим от опасностите и възможностите за зараза, които носи в своето дишане човек. Благовонно, животоворно и полезно е дишането на много растения и дървета, особено хвойновите, които са като живи озонатори на живота, действащи постоянно. Съчетано с другите излъчвания, дишането влияе особено силно. Чрез дишането може да се предаде болест, както и здраве. Можеш да подишаш на болния орган и да го излекуваш, но може и обратно-да предизвикаш болест в здравия. Дишайки върху човека с определена мисъл, можеш да му повлияеш благотворно или зловредно. Съвместното пребиваване на хората в едно помещение е свързано с много неизбежни последствия, тъй като самият въздух в помещението ще бъде носител и предавател на техните добри или зли качества, на тяхното здраве или болест. Би могъл да се защитиш, ако знаеш и разбираш от къде те заплашва опасността, но мнозина даже и не подозират за нейното съществуване. Медицината признава възможността за предаването на така наречените заразни болести чрез дишането, но се ограничава само до тях, без да отчита, че с дишането си човек заразява другия даже и със своето настроение. Но защитата е възможна, ако знаеш степента и дълбочината на опасността. Можеш да победиш врага само ако знаеш неговата сила. Дишането в заразено помещение е вредно. Или открит въздух, или щателно проветряване на помещението. В болниците, където е имало много страдания, въздухът е убийствен: необходими са озонатори и слънчеви лъчи. Естествените озонатори-хвойновите дървета, са най- добри. Дисциплината на мислене избавя от самоотравяне. Промяната на местожителството и пребиваването сред природата могат да направят чудеса. Трябва много внимателно да се отнасяме към това с какви хора се налага да дишаме един и същ въздух, защото да се избегнат взаимодействията е невъзможно. За защита може да служи психическият скафандър, носен постоянно. Полезно е също при сутрешното дишане да се изхвърля от организма чуждата зараза или болест, създавайки психически имунитет с това. Психическата защита ще бъде и физическа защита. Често причината и коренът на болестта трябва да се търси в наличието на контакт с болни хора, предаващи своята немощ чрез дишането. Разбере ли се причината, по- лесно ще се предпазиш. От неизвестен враг е трудно да се предпазиш, но разобличеният враг вече не е опасен, тъй като срещу него могат да се предприемат мерки за самозащита. Ментата и евкалиптът са мощни очистители, а също и хвойновата смола и хвойновите коренчета, пречистен терпентин-живица (рус.), борово или елхово масло. Най-добре е да се седи по-далеч от събеседника, за да не ви достига дишането му.
Сега знаеш причината на заболяването си и, следователно, можеш да се лекуваш. Поради теснотията, околните са отровили атмосферата с дишането си. При животът в общините (сангха) всеки е имал своя отделна килия. Така е било разпоредено от Самия Него (Татхагата).
Болестта може да се изтласка от организма чрез дишането.
137. (6 юли). Всеки предмет, съществуващ в света, представлява разрез на Безпределността, тъй като с миналото и бъдещето си се докосва до нея. Това се отнася за всички явления от живота, тъй като нища няма нито начало, нито край. Понятията време и пространство особено ярко подчертават това отсъствие на завършек или край, но това качество се разпростира и върху всички вещи и явления от света. Може да се проследи раждането и смъртта на всяка вещ по съставляващите я елементи, с които тя се съприкосновява с безпределността. Нищо не започва и нищо не свършва, но всичко само продължава, видоизменяйки се във вековете. Това дава възможност да се видят елементите на вечността във всички явления на живота и така да се приобщава съзнанието към това, което съществува винаги, т.е. към безсмъртието на битието. Съзнанието, наситено с елементите на безпределността, става само безсмъртно, което позволява да се съхрани неговата непрекъснатост при смяната на обвивките му. Вечният живот е този живот, който съществува наоколо, тъй като той, изменяйки своите форми, никога не умира. По този начин всеки момент от настоящето може да се разглежда като разрез на безпределността, проявена във временността на дадения момент. Това разбиране позволява всеки разрез на обстоятелствата на всеки период от живота да се проектира в бъдещето, за да може по характера на настоящите причини да се изведат свойствата и особеностите на бъдещите следствия. Това позволява същевременно да се създават в настоящето такива причини, които да породят желани следствия в бъдещето. За Нас всичко е само следствие. Така творим Ние. Зърното, кълновете и плодовете са едно и също нещо. Причините и техните следствия са като зърното и плодовете. Не е възможно причините да не пораждат следствия или пък гнилите и негодни семена да дадат добри плодове. Големите причини пораждат и съответните следствия. От нищожното ще се роди нищожества. Но от малкото може да се роди голямо и даже огромно, както едно мъничко семенце може да покрие с растителност цял континент. В този аспект няма големи и малки дела, тъй като всички те растат в пространството. Така неотвратимо растат добрите и лошите зародиши на различните свойства, склонности и привички в съществото на човека. Малкото и едва забележимо днес може да стане голямо и огромно утре. И е добре, ако то е от Светлината, а не от тъмнината. Градината на съзнанието изисква грижа и наблюдение. Много добро и лошо се намира понякога там. И всичко това неотвратимо расте, ако се полива с живителната влага на вниманието, т.е. ако мисълта се спира на едно или друго свойство, подхранвайки го със своята енергия. Ако се отнеме мисълта от която и да е привичка или склонност на човека, те умират, лишени от храна. По този начин може да се отглежда всеки стрък в градината на съзнанието, поддържайки добрите с мисли и унищожавайки лошите чрез прекратяване на мислите за тях. Защото стръковете, цветовете и плодовете в градината на съзнанието живеят и се хранят чрез мисълта. Много мисли преминават през сферата на съзнанието на човека в течение на деня. Колко са добрите от тях, донасящи добри следствия и колко са тъмните и злите-ето за какво трябва да се грижим. Обиталището или домът на духа, който подготвя за себе си в Надземния свят човек, се изгражда чрез мисълта на текущия ден.
138. Цветята и плодовете им могат да послужат за украса, а бодлите да убодат болезнено. Всички строят, но въпросът е в това мъдро ли строят. Един издига тъмница за себе си, друг строи палат. Но всеки ще живее в това, което е сътворил сам за себе си през живота. Затова грижата за мислите е грижа за бъдещето, тъй като от мислите си никой не може да избяга — нито на този свят, нито на онзи. Значи дисциплината на мисълта е най-краткия и верен път към бъдещето. Значи мислите за прекрасното са този строителен материал, от който ще бъдат изградени стените на дома за духа. Значи, служенето на красотата ще бъде това светло строителство.
139. Ще мислим заедно как и с какво да помогнем на Родината. А да се помогне може много. Достъпът до съкровищницата на мисълта дава тази възможност. Импулсът на безпределността усилва мисълта, т.е. позволява на всяка мисъл да продължава да се развива по заложеното в нея направление. Много се задоволяват с достигнатото, но импулсът на безпределността устремява напред-към по-нататъшното логическо развитие на всяко положение. Край няма-всичко продължава, разширява се и се задълбочава. И ако огньовете са запалени, то по-нататъшното последователно развитие става възможно и лесно
