да бъде по-увлекателно от този процес, ако е разбран смисълът му. А животът е най-добрата школа и дава толкова възможности за усвояване на поставените твърдо задачи. Трябва да се увлечеш в тази работа, както се увлича труженикът в привичния му всекидневен труд. Може за всяка минута да се помисли какво и каква възможност дава за постигане на поставената цел. Целта е овладяването на себе си, т.е.преодоляването на себе си. Предполагат, че трябва да се преодолява нещо, намиращо се вън. Това не е вярно. Трябва да се победи само себе си. Победилият себе си на кръста, е победил Света. Дори и ръцете си не е вдигнал, за да се защити. И тогава външните обстоятелства ще се преклонят пред победителя на живота, и тогава стихиите ще станат послушни, и тогава заповедта на волята, насочена навън, ще бъде изпълнена.
96. (25 април). Борба до край и победа. Победа във всичко. Поражението е немислимо. С Мен в борбата, с Мен и в победата. Заедно във всичко. Главното е да не се отчайвате пред временната или изглеждащата неудача. Кой знае, може би Учителят иска да закали духа или да утвърди доверието пред лицето на привидното поражение. Затова настоявам да не се прибира оръжието, колкото и безнадеждни да ни изглеждат обстоятелствата за момента. Тъмата е картонен бик, който не издържа упорството на Светлината. Трябва, трябва да отстъпи тъмнината, независимо от яростното съпротивление и временните разгаряния. Как иначе да се съкруши врага, ако не с несломимата вяра в крайната победа. С Мен ще вървим, с Мен ще победим, с Мен към победата ще вървим.
97. (М. А. Й.) Доверието към Водещия докрай е мощен двигател. Ако силите са на привършване и огньовете гаснат, може да се намерят сили в любовта към Великото сърце и с обновената любов да се разпалят отново огньовете. Нека да не пресъхва тази любов към Великото сърце. Тя е мощен двигател, най-мощният от всички. Това чувство може да нараства и да се расте заедно с него. И ако решението е да се върви твърдо до край, независимо от всичко и без да се спира пред нищо и без да се смущавате от нищо, то целта е достижима. Но издържат докрай само малцина. Болшинството се лута в страни и изостава. И колко нищожни са камъчетата, в които се препъва съзнанието. Много са и самозаблудите. Вървят след себе си, но не след Владиката и изпълват съзнанието и сърцето си със себе си, а не с Неговия Лик. Отдавна даденият завет: „отвърни се от себе си“, е забравен.
98. (Гуру). Трябва да се види закономерната последователност, в утвърждаването на Моето име. Да се даде по-рано е невъзможно, да се даде късно е грешка. Нужно е умението да се дава мъдро. Затова са нужни търпение и увереност, че всичко ще се извърши навреме. Много неща са били разрушени поради преждевременно утвърждаване. Всичко ще стане, но не по-рано, отколкото е нужно. По-добре е мълчаливо да се събира знанието, толкова нужно за бъдещето, отколкото да се съжалява, без да се знае истинското положение на нещата. А работите са добри и отсъденото ще стане. Да се порадваме на бъдещето.
Май
99. (1 май). Препоръчвам да се смята всяка проява на враждебните сили като произлизаща от един център, независимо от това съзнателна ли е тя или несъзнателна. Тъмнината е монархична и йерархична, но в обратно значение, т.е. построена е по светлосянка, но в направление към абсолютния мрак. Такова разбиране на тъмнината ще позволи веднага да се ориентирате безпогрешно в противодействащите условия и да действате по съответен начин. Когато направлението не е открито и разумът счита, че това не е така, а приписва противодействието на каквото и на когото и да е, но не и на обградилата в кръг и зорко следяща тъмнина, защитният удар минава покрай целта, без да причини вреда;при осъзнаване на източника, обаче, лъчът се насочва непосредствено към него и причинява болезнени изгаряния. Тъмнината не обича разобличението, както и нейните служители. Бидейки осъзнати и разкрити, те веднага отстъпват. Силни са докато се крият зад нечии гърбове и защитният лъч не ги е забелязал и не се е насочил към тях. В това е тяхната сила. Силата не е в тях, а в тяхното неосъзнаване като източник и причина за всички злонамерености. Използват гризачи, насекоми и всичко, каквото им попадне, за да нанесат вреда, докато още не са разкрити. Най-добрата защита е нападението, т.е. удар с лъч светлина, насочена към тези, които стоят зад противодействащите. Ако можехте да знаете колко хитри, находчиви и изобретателни са в злодеянията си тъмните. Следовниците на тъмата активно се проявяват и си вербуват съратници измежду слабите сърца. Много съслужители на тъмнината позорят все още редиците на човечеството. Но те са обречени.
100. (2 май). Тайната на времето и пространството е неразривно свързана със същността на Огнения Свят. Тук и сега-това е същността. Там, където е мисълта на огненото съзнание, там е и съзнанието, независимо в миналото ли е мисълта или в бъдещето, тук или там, или където и да било. Същината на Огнения Свят прониква със себе си всичко, тъй като огънят е основата. Докосвайки се до основата, съзнанието се докосва до всичко, което е скрито зад завесата на видимостта. Но не външния човек вижда огненото съзнание, а този, който е вътре. Душата на вещите вижда то. Вездесъщност, всевиждане, всезнание, в различни степени на постигнатост, са атрибути на съзнанието, докоснало се до огъня, атрибути на същността на огнената материя. Светлината също е атрибут на Огнения Свят. Огнените явления са извън времето, както и делата, и словото, и мисълта-затова подвигът и словата на Великата Жертва са и днес толкова актуални, както и преди хилядолетия. Огненото слово е извънвременно. Дори безсмъртието или продължителността на литературните и художествените произведения се обуславя също от наличието на огнени елементи в тях. Спомнете си думите за това, че и Луната, и Слънцето ще преминат, но думите на Огнения закон няма да преминат. Разделяйки явленията на временни и вечни, в основата на вторите ще бъде огънят.
101. (4 май). Отчитайте полезността на деня според минутите, прекарани с Мен. Кой и какво пречи отвътре да се увеличат тези минути и да се превърнат в непрекъснат отрязък от време? Тази съпротива и противодействие на обикновения човек в себе си, противопоставящ се на необичайността на Общуването, трябва да се преодолява с цялата сила на духа. Намираме време да насочваме мислите си към какво ли не, но не и за най-нужното. Но ще дойде ден и той е неизбежен, когато всичко това, което сега занимава и отвлича вниманието от Владиката, ще изгуби всякакъв смисъл и значение и ще стане ненужно, както са станали ненужни интересите на отминалите дни, примерно с десетгодишна давност, сега потънали в пълно забвение. Но мислите за Владиката са като островчета извън времето, в бушуващият поток на текущите явления, който отминава покрай нас. И няма за какво да се задържиш, няма за какво да се заловиш-всичко се носи и отминава, оставяйки неподвижен само Гледащия. И ако Гледащият е с Мен, и ако е осъзнат потокът на Майя, преминаващ покрай него, това означава, че Гледащият строи своя дом върху скалата на вечната основа на живота. Дом за духа си строи там Гледащият.
102. (5 май). Леката пранаяма е необходима всекидневно за подържане на здравето. Физическото тяло изисква известни грижи и внимание. Всеки заболял орган се нуждае от грижи. Малко загриженост, малко внимание и болестта го оставя. В случай на заболяване трябва да се укаже на заболелия орган как трябва да се държи за в бъдеще. Такива внушения и указания са много плодотворни. Здравият орган знае и сам своето предназначение, но заболелият забравя за него. Тялото се страхува от Стопанина и го слуша. Това трябва да се знае. Никога не трябва да се предавате или да отстъпвате пред болестта. Духът, в крайна сметка, винаги побеждава. Пранаямата нагнетява в заболялото място недостигащата енергия и процесът на оздравяване не закъснява да започне. Полезно е също да се съсредоточи съзнанието върху заболелия орган, с цел да се предизвика прилив на кръв и усещане на топлина и пулсации. Материята на тялото е пасивна и охотно възприема и изпълнява заповедта на волята. Здравите и силни хора, които никога до тогава не са боледували, в случай на заболяване обикновено стават напълно безпомощни и изцяло се подават на болестта, обърквайки се пред нея. Трябва да се борите докрай, не поддавайки се нито за миг на болестта със съзнанието, че духът е по-силен от тялото. И при дишането може сякаш да се изтласква болестта от организма. Психическата енергия е универсалната панацея за всички болести. Трябва да се държи неотменно през цялото време в подсъзнанието протичащият процес на оздравяване. Не на болестта,
