това, което той може да постигне и му показва пътя към него. Добро има у всекиго: то може да се удвои, утрои, удесетори в мислите и да се даде на ученика за осъществяване и претворяване в живота. По този начин Ние намираме пътища там, където обикновения човек не може да мине без отрицание и осъждане. Затова Нашите беседи носят човека като на крила и го устремяват напред, без да пораждат в него безнадеждност, възникваща при изтъкване на собствените недостатъци. Добри са всички, които вървят след Нас, стремейки се да приличат на своя идеал.
67. (11 март). Приятелю Мой, възходите и паденията на духа, по закона за редуване на вълните, са неизбежни, но те не трябва да бъдат по-дълбоки от предшестващата пралайя на съзнанието, тъй като тогава няма да има спирала, а ще има само или плоска, или низходяща спирала. Трябва да махаме себе си от външното обкръжение, когато то стане тясно. Има много сфери извън него, където може да се устреми съзнанието. Не е затворен и Тънкия свят и трябва да помислим какво ще донесем тук, когато бъде премината последната граница. Това, с което живеем днес, което лелеем и обичаме и към което имаме склонност, ще го има и там, но много изострено. Така че е полезно да се помисли за това, къде е онзи тежък товар, замъгляващ съзнанието и пречещ на достиженията. Ако ударението е върху мисълта, то и вашето бъдеще в Надземния свят се обуславя от мисълта. А нивото, окраската и характера на мисълта, и особено нейната насока, се определят тук на Земята, в плътните условия. Необходим е контрол, защо да се прокопават канали, водещи в нисшите сфери. Ако се проследи мисленето през деня, лесно ще се види, какво, именно, не съответства на избрания път, водещ към Владиката. Защо е необходимо да се самоизмамваме и да си въобразяваме, че пътят на Тъмата води към Светлина. Пътеката, водеща към смърт или към живот е постлана с мислите на всеки ден. И може лесно да се определи на какво са били съзвучни мислите през отминалия ден и на къде са тласкали те духа. Значи, твърдението, че мисълта води човека остава неоспоримо и че това, което посееш, това и ще пожънеш на мислената нива в Надземния свят, където всичко се определя от мисълта.
68. (12 март). Седете до времето, което ще бъде нужно, всичко ще тръгне гладко. Условията показват, че вашето време още не е дошло и съдбата не е определена. Затова-спокойствие и доверие до край, когато ще ви понесе като на крила. Преди окончателното разрешение личните условия са особено сложни и противоречиви, но празникът идва и на вашата улица: всичко ще бъде добре. Вие сте в Моята загриженост. Нека хората през това време да проявят до край своето отношение към вас, това е необходимо за бъдещето, за да не се обременявате с излишен баласт. И вашата грижа за тях, и Моята изисква много сили и внимание. Защо да ги хабим напразно, но за верния приятел нека винаги има място и в сърцето, и в мислите. Ценете верния приятел, верните приятели са толкова малко.
69. (14 март). Не трябва да се прилагат към бъдещето мерките на днешния ден или да се съди за светлината на идващия ден по нощната тъмнина, освен като съпоставяне на противоположности. Мерките на бъдещето, обаче, все пак ще са други. Но и настоящето, и бъдещето ще бъдат еднакво безпросветни, ако са без Владиката, защото най-главното в живота е осъзнаването на Владиката в сърцето, когато и където да живее човек. Външната тъма ще напряга всички сили, за да убие това осъзнаване, но опитният пътник ще каже и тук: „Майя, отстъпи“. Висшата Светлина не се съчетава с еснафското ежедневие, освен ако съзнанието е способно да задържи искрите й, независимо от чудовищното противодействие и съпротива на околната среда. Възможно ли е да се забрави с какво неразбиране са били заобиколени служителите на Светлината във всички времена и народи. Твърде е далеч все още Огненият свят от човешкото съзнание. И за това не е толкова трудно да се достигне, колкото да се запази и задържи достигнатото под вълните на противодействието на средата. И в дните на особено тежките натоварвания нека водещата мисъл да бъде как да се устои.
(На сън) Още нищо не е свършено. Чуй, идват големи дела.
70. (16 март). Трябва да се изчакат антагонистичните токове, отиващи си завинаги. Те ще продължават да се завръщат, но със затихваща сила. Неправилно е да се смята, че на някого е лесно. Колкото повече е дадено, толкова е по-трудно. Всичко ще бъде както трябва и ще застане на мястото си, но със времето си. А ако някой се е изморил да чака ще му напомня, че Ние чакаме със столетия, а някога и повече. Половин година седене в топлата стая не могат да се сравнят с престоя на откритото планинско плато, когато конякът е замръзвал и не е имало къде да се стоплят. Половин година са стояли, но не са загубили доверие. Изпитанието за доверие е едно от най-трудните. Но и вечно изпитание не съществува.
71. (17 март). Сине Мой, шумът на суетата заглушава гласът на тънките енергии. А когато суетата тържествува, моят глас не се чува. Всяка суетна мисъл ще измести мисълта свише, пазарната шумотевица ще замести тишината. А именно в нея, в тишината, когато тя започне да звучи, се раждат висшите мисли и започват да изпълват съзнанието. Вътрешното неблагополучие прави човека глух и сляп. Но никакви обстоятелства не могат да послужат като оправдание за падението на духа.
72. (18 март). Самодисциплината е едно от най-необходимите условия. Само тя може да придаде на излъчванията на организма свойството светимост. Без самодисциплина всички достижения ще се превърнат в нищо. Няма такива обстоятелства, при които тя да не може да бъде утвърждавана. Често казват: „За напредъка ми е необходимо това и това, необходимо е животът ми да се измени и тогава ще се въздигам“. Това е напълно погрешно, да напредва човек може при всякакви условия, ако е утвърдена самодисциплината. А когато е най-тежко, тогава особено може да се свети, ако се забрави за себе си. За това е необходима самоотверженост. Значи от себе, т.е. от необходимостта да победиш себе си, не можеш никъде да избягаш. Акомпаниментът на външните условия няма никакво значение за основната мелодия на духа, ако духът е събуден. Само за спящите в пашкул са необходими някакви условия. Възходът на изправилият се дух е безусловно и се извършва при всякакви условия. И колкото е по-трудно, толкова по- мощно и огнено се разгаря енергията на преодоляването. Не с външните обстоятелства се бори победителят и не тях преодолява, а се бори със себе си и преодолява вехтия, предишния човек в себе си, стоящ като преграда по пътя на възхода на духа. Незнаещият пренася точката на приложение на своите сили вън, но знаещият разбира, че полето на борбата не е вън, а вътре. Израстването на духа е необходимо за преодоляването на всичко, вървящо насреща-и хора, и обстоятелства. Смятат, че е възможно да се обуздае злобния или раздразнен човек с външни мерки, но в действителност същността на победата се заключава в поляризацията на собственото съзнание. По същия начин се укротяват и стихиите, защото всичко е съсредоточено вътре в човека, а всички външни условия са необходими само за да протече поляризацията на съзнанието правилно. Само побеждавайки себе си може да прояви победителят. Без самодисциплина победа няма да има. Вън нека става каквото ще. Там всеки отговаря за себе си и носи своята карма или създава нова, но във вътрешния си свят, в собствения си микрокосмос, човек сам е господар. Излъчванията на неговата същност се контролират от съзнанието и волята и всеки е отговорен за това какви излъчвания внася в заобикалящият го външен свят: Светлина или тъмнина.
73. (19 март). Оприличаването с кораб е правилно, стига само капитанът да бъде винаги на пост и управлението на съда да бъде в надеждни ръце. Мнозина се носят из океана без кормило и без платна, по волята на стихията, без да знаят къде ще ги отнесе или в какво ще ги удари морската вълна. Има опасни мъгли и скали, и рифове, и особено подводни плитчини. Не трябва да се изпуска кормилото нито за миг и да се подържа постоянно посоката. Двигател в живота е Агни. Когато той е приведен в действие, значи ходът на кораба няма да бъде прекъснат. Главното е движението към целта, а стихиите са в услуга на капитана. Водата носи кораба по своята повърхност, а вятърът надува платната и води към целта. Но същият този кораб се превръща в безпомощна играчка на същите тези стихии, стига само управлението да отпадне от ръцете на капитана. Така човек или управлява своя микрокосмос и стихиите му служат, или самият той представлява тяхна безволна и безпомощна играчка. Господар е волята, а нейната същност е огънят. Когато целта на пътуването е известна и ръката държи твърдо кормилото, стихиите не противодействат, а помагат да се достигне местоназначението. Опитният мореплавател не изпуска никога кормилото на волята от ръцете си. Единствено от нея се определя посоката на кораба и възможността за борба със стихиите, както и
