61. Трябва да се наблюдават и уроците, давани за усвояване от живота. Усвояването по избор и усвояването по необходимост се различават по това, че когато животът е под ръководството на Учителя на Светлината, той дава това и учи на това, което е най-необходимо именно за дадения момент. Такива уроци се отпечатват здраво. И ако нещо върви не така, както би ни се искало или е необходимо, трябва да се вложи още повече огън в преодоляването. С Мен няма нищо недостижимо и непреодолимо.
64. (8 март). Сине, мой, нека свидетелство за Близостта Ми да бъде любовта. Каквото обичаме, то е в сърцето ни. Образът на Владиката се задържа с магнита на любовта, но съзнанието усилено се занимава и изпълва с всичко друго, с всякакви дреболии, но не и с най-нужното и най-главното. Не е добър признак, когато външните неуспехи или неблагополучия отслабват нишките на връзката и принуждават да се забрави за Владиката или от тях угасват огньовете на Служенето. От тук не е далеч и до дивакът, зачитащ или наказващ своя идол в зависимост от неуспеха или успеха на делата си. Нима служителите на общото благо не са срещали навсякъде и всякога яростната и тъпа съпротива на тъмата? И нима те са се спирали това? Основите остават непоколебими извън всякаква зависимост от това, което става навън. Под външно се има в предвид това, което тече пред съзнанието, т.е. потокът на живота, носещ се пред Гледащия. Само отделяйки и разчленявайки неговите, на живота, елементи от непреходното вътре, можеш да се освободиш от временното и да започнеш да утвърждаваш вечното. Висшата триада е безсмъртна. Тя събира от преходното и временното в себе си всичко, което й е нужно за безкрайното странстване към звездните светове. Нужни са всички чувства, обострени и задълбочени от опита на живота, нужно е чувствознанието, нужна е Йерархията на Светлината и е нужен Владиката, който води. Защото накъде можеш да тръгнеш без Владиката и как? Нужен е натрупаният земен опит за пространствено творчество и съзнателен живот в пространството. Придобивките са нужни, защото там пребиваваме въоръжени с това, което сме успели да придобием на Земята. Там може само да се продължи, но да се започне трябва тук, на Земята. Започване събирането на полезни действия през време на живота на Земята е важно поради това, че в Надземния свят то може да бъде продължено и задълбочено. Представете си един обикновен човек, изведнъж лишен от тялото си и намерил се в пространството. Току-що излюпилото се от яйцето пиле, наистина, е в по-изгодно положение. То има поне майка. А кого има отричащият възможността за живот извън тялото и с какво ще живее, щом като всичките му енергии са били съсредоточени само върху земното? Човек сам е ковач на условията на извънземното си съществуване след смъртта. И отрицателите на живота в Надземния свят сами се лишават от възможността за съзнателно съществуване там. Тези тъпо стоящи или седящи фигури, които могат да бъдат видяни в Тънкия план, представляват именно видът, в който се представя обикновения човек, не постигнал състоянието на съзнателно битие в Надземния план, там. Но притежаващите достатъчен запас огън и не отричащи живота след смъртта, имат възможност за активно пребиваване в предела на своята устременост. Устремилият се към дедите си с тях и ще пребъде. Добре е да нямаш дори свой земен дом или свое ъгълче, за да не се стреми съзнанието, привикнало към тях, да ги създаде и в отвъдното и да бъде свободно от привързаността към определени условия. Там жилища не са нужни, но ще бъде трудно да се възприеме тази мисъл, ако съзнанието е свикнало да бъде приковано към земния дом. Много от това, което се счита за нещастие на Земята, ще послужи на освобождаването в Надземния свят. Човекът, който е бил лишен от всичко в надвечерието на смъртта си и е бил изгонен като просяк на улицата, влиза свободен в този свят, ако съзнанието му е способно да се отрече вътрешно от чувството на загуба на собствеността. Така наречените нещастия са от голяма полза, ако се отнасят към тях с разбиране. Но работата не е в собствеността или вещите, а в отношението към тях, т.е. в състоянието на съзнанието. За това са дадени и мерките на безпределността, за да може да не се счита нищо за свое, а само като дадено временно за ползване. Всичко наистина свое е вътре и не може да бъде отнето нито тук, нито там. Някои смятат, че всичко, с което разполагат, е тяхно или че притежават достатъчно знания за света, но пред Твореца на безпределността са бедняци и невежи в познанието за живота на духа. В земния си живот ние не сме нищо друго освен събирачи и пазители на елементи на безсмъртието, т.е. на опит и знания, необходими за живота ни в трите свята и по-нагоре. Този така наречен земен живот, преминаващ неусетно като сън и в действителност е само един кратък и тежък за духа сън, но особено полезен, защото само в земния живот могат да бъдат събрани съкровищата, необходими на духа за живота му в Надземния свят.
65. (9 март). Авторът на статията за египетското изкуство е прав: египтяните действително са се опитвали да отпечатат върху изображението на умрелия независимостта от времето на човешката същност, затворена в смъртното тяло. От тук и отсъствието на отражение върху лицето и очите на всякакви временни и преходни чувства. Особеност на астрала е преходността на неговите прояви. Спокойствието издига съзнанието над калейдоскопичната смяна на състоянията на астрала и е израз на победата на непреходното над преходното. Потапянето в астралните емоции означава пълно отдаване на себе си във властта на преходното. Ние твърдим, че ценността на най-висшите качества на духа е в тяхната извън временна постоянност. Преданост само за днес, или мъжество, или любов, или устременост, или спокойствие-това звучи нелепо. Придобиването и утвърждаването на тези качества издига духа над преходността на земните условия и го приобщава към сферата на непреходното. Спокойствието на духа, изразено върху лицето на човека или безпокойството на мятащата се астрална обвивка, отразяващо се върху всяка черта и движение на лицевите мускули, показват степента, достигната от духа в овладяването на неговите обвивки. За виждащия картината е ясна във всичките й подробности. Погрешно е да се смята, че лицевата и външната угодливост или външното изразяване на което и да било чувство, нарушаващо величието и тържествеността на спокойствието на духа, могат да дадат на човека нещо положително или да му помогнат да постигне желаното от тези същите хора, в присъствието на които палячото си старае да направи впечатление, кривейки се и вибрирайки във всички гами, само за да угоди и да се хареса. По-лошо робство и зависимост от околните не може и да си представи човек. При това робство доброволно, самоналожено, предизвикано от нищожеството на помислите и представите. Само липсата на достойнство на духа и самоуважение може да допусне такава ограниченост на проявите на духа. Достигайки известно стъпало на развитие на съзнанието, всички маски на угодничество, ласкателство и желание да се направи впечатление падат от собствения лик. За предпочитане е да се показва затворена суровост и студена сдържаност, от които вредата ще е по малка. Астралният палячо се възползва от всеки случай, за да излезе на сцената и да се прояви. Към него в себе си е необходимо да се проявява и най-сурова и безпощадна жестокост, тъй като няма по-хитър, коварен, опитен и опасен враг за човека, способен да го лиши от всички достижения и придобивки, ако му е дадена власт над себе си. Повтарям: студената, сурова, мълчалива сдържаност, без жалките угоднически усмивки, е по-добра и полезна от всички гримаси на астрала, толкова яростно унищожаващи достойнството на духа. Няма нищо на света, заради което би си струвало да се отстъпи достойнството на духа, тъй като при отстъпката се изгубва и това, заради което тя е било извършена.
66. (10 март). Винаги потвърждаваме, но не отричаме, защото само чрез утвърждаване може да се постигне нещо. Осъждането и отричането не са Наши методи. Защо да се осъжда и с това да се предизвиква излишно и яростно противодействие или за какво да се отрича, когато с доброто утвърждаване могат да се постигнат далеч по-добри резултати. Утвърждаването ще закрие това, което подлежи на осъждане и което се отрича като негодно и ще издигне съзнанието на следващото стъпало на разбиране, когато недостатъците на едно или друго явление сами ще се осъдят с убедителна самоочевидност. За какво, например, да се осъжда нечие многословие и кражбата на чуждо време, след като може да се разкаже за кратката, изразителна, красива изваяност на речта, предаваща с ясни и точни думи излаганата мисъл. Никой не би се осмелил да възхвалява ползата от многословието и празнословието, но бъбривецът ще бъде стреснат и осъден с утвърждаващ мисълта пример. И така трябва да се постъпва винаги и във всичко. Дори дружеската критика понякога предизвиква нежелателни чувства. Утвърждаването, обаче, се приема обикновено спокойно. Да се даде подканваща формула, без да се осъжда нищо, ще бъде правилното решение във всички случаи. Вярно е, че понякога до пряко осъждане прибягват и служители на общото благо, но е известно колко много от тях са заплатили за това с живота си. А когато воинът е сам на бойното поле, целесъобразността изисква да се прилага методът на утвърждаването. Тук не става дума за утвърждаване или одобряване на отрицателните явления, а за тяхното неутрализиране с идеите на положителните явления, също критикуващи и осъждащи отрицателните по същество, но не по форма. По същия начин и Учителят, без да задълбава в недостатъците на ученика, поставя пред него най-доброто от
