36. (10 февруари). Каквото и да бъде състоянието на съзнанието, винаги може да се направи нещо, придвижващо човека напред. По-лесно е да се извърши един героичен подвиг, отколкото в мрачината на сивия ден една съзнателна малка постъпка, намираща се в разрез с безпросветността на обкръжението. Какво от това, че наоколо е тъмнина, ако в теб има макар и една искрица светлина, пламнала по нареждане на волята. Тези малки огънчета водят към умението да се управлява пламъкът. Ако настроението не е на висота, то може да се създаде, извиквайки волята на помощ. Трябва само да се знае какво ще пожелае тя. Сам по себе си огънят няма да гори, ако не се подържа и подхранва от духа. Лишеното от воля нищожество не може да бъде идеал на героя. Да се събере силата върху острието на волята може винаги. Воинът Терос вдига своя щит по заповед на волята. В моментите на пралайя на съзнанието действия не са нужни, а трябва да се удържа с цялата сила на духа събраната енергия, съсредоточвайки я вътре. Крепоста си остава страшна и при пълно мълчание. Има мощност на действието и мощ на мълчанието — и едната, и другата са израз на сила. Неин антипод ще бъде унилото, жалко парцаливо безволие на нищожеството. На него да не се оприличаваме в духа.
37. (11 февруари). При повторно съприкосновение с тъмните или техните слуги трябва отрано да се очертае кръгът на защита от причинената от тях вреда, отчитайки предшестващия опит. Но тъй като тъмата е хитра, трябва да се затвори бронята с всички закопчалки, превръщайки се във въображаемо кълбо, символ на равновесието, неуязвимо от всички страни. Разбира се, вредителството се насочва към най- слабия, затова трябва да се погрижим да бъде предпазен и той. Защитата се провежда по същия принцип. Тя се осъществява по-лесно при наличие на съзвучие. Ако то не е налице, ущърбът и вредата не могат да бъдат избегнати от по-слабите. Точно към това са насочени и усилията на тъмните, за да могат, улеснени от това, да нанесат по-голяма вреда.
38. (15 февруари). Смятай, че нищо вече не може да задържи придвижването. Ако чрез мисълта може да се твори, то чрез мисълта може и да се руши. Препятствия, угнетености, изкушения-всичко може да бъде разрушено с мисъл. Ако не се удаде веднага, трябва да се приложи ритъмът на повторните удари. Пред разрушителната сила на ритъма на повторната вълна не може да устои никаква преграда или явление. Обикновено тези явления, бидейки по природа тъпо-инертни, не притежават силата на съзнателното волево противодействие. Тази тъпа инертност на съпротивляващата се среда може да бъде разрушена с тарана на съсредоточената, силна, волева мисъл. Мисълта винаги се осъществява, ако е достатъчно силна. За едно само никога не трябва да се забравя — трябва да се действа обединявайки се в съзнанието с Мен. И ако при това отсъства страхът и се съблюдава равновесието, кой и какво би могло да устои срещу нас? Силата на обединеното въздействие трябва да бъде осъзната напълно, преди да се приложи на дело. Срещу Нас никой не е достатъчно силен. Бидейки мислено с Нас, влизате в орбитата на могъществото на Братството. Спомнете си как дори Велики духове са казвали: „Сам по себе си аз съм нищо“. И когато възникне мисъл за слабост, за невъзможност, за трудност, за безнадеждност и безплодност на мислените въздействия, отнесете всичко това към себе си повтаряйки: „Да, сам по себе си, изолиран, аз съм нищо“. Но добавете след това: „Но обединен в съзнанието си с Владиката, с Неговата мощ творя и с Неговата сила действувам“. И вече не се бойте от обезсилващите мисли, защото те са от вашата слабост, а по отношение на величието и мощта на Владиката те нито биха могли да я намалят, нито да я унищожат, ако е осъществено сливане на съзнанията. Впрочем, тогава тези мяркащи се в съзнанието мисли вече няма да имат сила. И тъй, viribus unitis ще преодоляваме всичко, което стои или ще се изправи като преграда по пътя. С Мен няма нищо непреодолимо.
39. (17 февруари). Когато едно явление е претеглено на везните на безпределността, то застава на своето истинско място, принадлежащо му в общата схема на нещата. И тогава неговата временна същност, получила своето място в безпределността, става изразител вече не на временното, а на вечното, проявено временно в него. И ако явлението подлежи на еволюция, то има право на живот и по-нататъшно развитие, има космическо право. Ако е негодно, подлежи на замяна и трансмутация, а ако е негодно изцяло — на унищожение. Така печатът на вечността се налага на всички явления от живота, които се осмислят от гледна точка на безпределността, защото всичко, което е, е било и ще бъде съществува в безпределността. Натрупвайки непреходни елементи в Чашата е необходимо да се претегля на тези везни всичко, отчитайки при това продължителността на съществуване на формите или явленията във времето. Добре е при това да се научите да различавате вещите и явленията, прекрачващи извън пределите на едно дадено въплъщение или дори на няколко такива. Чрез това се прехвърля мост от настоящето в бъдещето и в безпределността, която обхваща със себе си всичко и включва във себе си всичко. Везните на безпределността ще дадат възможност за безпогрешна оценка на явленията. Такива се намират у всекиго.
41. (17 февруари). Пределното напрежение дава съответните резултати. Следователно трябва да бъде достигнат този предел. Как може да стане това? С действителна пълна устременост, със заповед на цялото съзнание, с цялото желание и с цялото сърце. И когато, подобно на летяща към целта стрела, цялото същество на човека се напрегне в един монолитен устрем към това, което иска духа, тогава постижението става възможно. Много неща страдат от половинчатостта и се разрушават от нея. Пълнотата на устрема е достъпна за много малко хора. Оплакванията и съжаленията са несъстоятелни, защото пълноценната устременост страда от тях. Да отдадат всичко от себе си в служене на Владиката искат мнозина, но не всички могат. Да искаш още не значи да можеш, ако огньовете не са запалени. Но когато сърцето пламти и когато сърцето желае, желанието се изпълнява. Тогава пределът на напрежението може да разпали сърдечните огньове.
42. (Гуру). Отредената приказка ще се осъществи в действителност. Не е беда, че това осъществяване става не в очакваните мерки и рамки. Имайте търпение и всичко ще стане, всичко ще дойде в определеното време. Не може да се започне сеитба преди срока. Зърната ще загинат и напразно ще се прахосват силите. Всяко нещо с времето си. Изискването за сроковете трябва да бъде разбрано. Недопустими са както прибързаността, така и закъснението. Но трябва да има сърдечна готовност, за да не се изпусне уречения час. Чакали Явлението години, а когато дошло времето, си тръгнали без да го дочакат. Така постъпват дребните сърца. Вечното очакване, като на картината „Чакащите“, е символ на способността да се изчакат сроковете и готовността за тях. Еволюцията се обуславя от готовността на човешкото съзнание. Да се ускори преждевременно-значи да се разруши, затова очакването се съчетава и с мъдрост. Но да се дава може винаги и при всякакви услбовия, ако се съблюдава съизмеримостта. Да се дава съизмеримо означава да се дава според съзнанието. Следователно, за мъдрото даване няма пречки. Очакващите са толкова много и не е ли себелюбието, което изисква да се дава не според съзнанието на чакащите, а според възможността на даващия, и при което грижата е само за себе си и за подхранването на собствените малки чувства?
44. (19 февруари). Няма друга пътека на мъдростта освен тази, която изисква подчинение на низшето на висшето в себе си. Всяка отстъпка пред низшето води надолу по стълбицата на възхода, а всяка победа — нагоре. Всяка крачка е ясна е не е необходимо да мамим себе си. Съдията е вътре и той знае, че една отстъпка влече след себе си друга и така се създава верига от отстъпки, с други думи — верига на робството. Но на Мен не са ми нужни роби. И най-малкото достижение донася стократно повече плодове в бъдеще, както и всяко отстъпление или поражение. Така се изковават веригите на кармата за бъдещите векове или израстват крилата на свободата. Изборът е в ръцете на човека. Трябва само да се помни, че няма да бъдат избегнати следствията на нито едно действие или постъпка. Техният корен е вътре в самите нас, в кристалите на неунищожимите отложения в Чашата, които насищат аурата със своите излъчвания. По този начин всеки човек носи своята карма в аурата си и сам той е нейният творец и създател.
45. (20 февруари). Изкуството е средство за събуждане, възпитаване и развиване на творческата мощ на човешкото съзнание. Предназначението на човека е да твори. Ценен и целесъобразен е само творческият труд. Без наличието на огнена творческа мощ не може да бъде построен Новият свят. Изкуството събужда в човека дремещите и скрити сили на неговата творческа мощ, тъй като то, въвеждайки човека в света на произведенията на това творчество, го приобщава към огъня. Без въображение няма творчество, а без
