винаги, но ако крепостта не е защитена и вратата е отворена за врага, то ущърбът е неизбежен. Не трябва да се успокояваме и да забравяме за постоянната бдителност нито за миг, нито при благоприятни, нито при неблагоприятни обстоятелства. Приспаността на благополучието лесно допуска домогващите се тайно.
81. (30 март). Пътят към Светлината е един-чрез Владиката, тъй като Той е и пътят. Приелият в съзнанието си Образа на Владиката е стъпил на пътя. Но стъпвайки, трябва и да се задържиш на него. Да се задържиш е по-трудно, отколкото да стъпиш. Най-лесно е да се задържиш чрез любовта, която побеждава всичко. Наричаме я огнена победителка и нея препоръчваме.
Април
82. (1 април). Аз потвърждавам в човека силата на духа, когато той става или горещ, или студен, т.е. пригоден за еволюцията. Топличките са непригодни. Прилагането на акумулираната сила на огъня зависи от направлението. От буйния храсталак се наемам да направя горичка. Насочвам огнените вълни на духа в полезното русло. Така се изпълнява Големият план. Но нищожествата не са призвани за строителството. Те ще бъдат отстранени. Това е космическият боклук. Дареното от Владиката е възприето и дадените указания се изпълняват. Светът се променя бързо. Много неща се извършват сега, но не се виждат още на повърхността. Бъдещето е Велико и Водеща ще бъде страната, натрупала силата на огньовете. Огънят побеждава и ще победи. Водещата вече е напред.
83. (7 април). Приятелю Мой, изпълнението на Моите указания представлява условието за възхода. Ако то не се не се изпълнява, напредъкът се прекратява и Владиката се отдалечава. Какво е нужно сега? Да не се забравя непрекъснатостта. Но това се нарушава постоянно. Условието не е спазено и следствията са налице. Учителят на Светлината утвърждава висшето в нас. Но низшето противодейства. Съзнанието е между тях, във властта на едното или другото. И ако низшето побеждава, то и ще властва вътре. Борбата между низшето и висшето продължава до тогава, докато духът се въздига, т.е. безкрайно, защото възходът няма край. Победителят, т.е. побеждаващият постоянно това, което пречи на възхода, върви напред. Трябва да се обикне това състояние на постоянна борба, тъй като това са вехи по пътя към безпределността, който е през самия себе си. Външното е придружител на духа и само по себе си е нищо. Знакът на победата или поражението се поставя върху външното от духа, от неговото състояние в момента. По добре е да има победно състояние на духа и при най-тежките и неблагоприятни обстоятелства, отколкото пораженско при добрите. И не от външните условия, а от състоянието на духа зависи победата. Каквото и да става наоколо, победителят е несломим и несъкрушим. Това е Моят път.
84. (8 април). Няма други мерки за определяне силата на духа, освен огъня, обуздан от волята. Волята е силата, можеща да управлява огньовете. Огньове има у всички, но едни са ги овладяли, а други-не. Този, който е овладял своите, може да управлява и чуждите, т.е. да влияе на хората. Силната аура естествено и законно влияе върху слабата. И ако тя не е добра, горко на по-слабия. Но всички са създадени по подобие на висшия образ и всеки може да извика от дълбините на духа си огнената мощ и да я противопостави на всяка сила, като стане неуязвим, осъзнавайки своята сила. Човек може да се изправи духом срещу всичко, което му се противопоставя, ако поиска достатъчно силно. Осъзнаване неизчерпаемостта на собствената сила вече ще бъде залог за победа. Силният дух не се спира пред никакви препятствия, които се преодоляват преди всичко в духа, вътре в самия себе си. Ако се мисли, смята и предполага, че някакво препятствие е непреодолимо и вътрешно не се преодолее в съзнанието мислено, то не може да се очаква и победа вън. Но преодолелият препятствието, намиращо се вън, вътре в самия себе си — в съзнанието и в духа си, го преодолява и външно. Затова не трябва да се спирате и да отстъпвате пред никакви препятствия и трудности, тъй като няма нищо, което да не може да бъде преодоляно от огнената психическа енергия. На духа на човека е дадена власт над всяка плът, власт, осъществявана срез силата на огньовете. Дадено на човека е правото да дерзае. Огненото дерзаене ще бъде гаранция за победата и за всички достижения.
85. (11 април). Огньове на устремеността, на любовта, на подвига, на предаността, на равновесието- огньове, огньове, огньове, без тях всяко явление е като двигател без ток или машина без пара. И ако е настъпила пралайя на съзнанието, трябва мъдро да се изчака, без да се навлиза в потока на действията. Ще свърши пралайята, ще се влее отново живот в орбитата на съзнанието и далечното ще стане близко, ще бъде близко отново и Владиката.
86. (12 април).Sic transit (така отминава) всичко, което е заобикаляло, заобикаля и ще заобикаля съзнанието във временните светове.
88. (13 април). Три положения трябва да се помнят: безсмъртието на духа, временността и крайността на плътните условия и Йерархията на Светлината. Йерархията е целта, Плътният свят — средството, а духът — устременият вечно пътник по големия път. Действителността на съществуващото е скрита под покривалото на майя. Нека тя да бъде открита и духът непомрачен. Но звучи суетата, заглушавайки песента на духа. На което се отдаде предпочитание в сърцето, то ще бъде на първо място и в съзнанието. Тържеството на преходното, триумфът на суетата или гласът на безмълвието, отекващ във вечността на живота. Кое да се предпочете?! Но трябва да се победи, иначе трябва да се облечем в дрехите на смъртта, т.е. да се обкръжим с временното, обречено на унищожение. Залогът не е на този кон. Струва ли си да се прахосват време и сили на това, което по силата на нещата е крайно и смъртно, т.е. преминава и изчезва във вековете, не оставяйки дори и спомен след себе си, изтривайки се безследно. Явленията на Плътния свят отминават, отминават, отминават като на кинолента.
89. (13 април). Всички имат достъп до паметта на природата, само че хората не знаят как могат да се възползват от това. Всеки предмет или вещ, в близост до които някога нещо е ставало, отпечатват върху себе си вибрациите на светлината или излъчванията на ставащите явления, както лентата на фотоапарата запечатва вибрациите, произлизащи от снимания предмет. Това свойство да запечатва притежава цялата материя, от която се състои обкръжаващият ни свят. Тези отпечатъци или наслоявания върху предметите и вещите са неизтриваеми от времето. Всеки предмет е нещо като пазител на отпечатаните върху него снимки. Старинните вещи, огърлиците, пръстените, древните камъни на кръстопътищата са видели много и много съхраняват. Стените на къщите, дворците, храмовете, старинните градове, крепостите са като архиви на отпечатаните върху тях или в тях събития. Тези вибрации или образи могат да бъдат проявени върху екрана на съзнанието на човека. Ако се вземе в ръка старинен пръстен, огърлица, копие или меч, или какъвто и да било друг предмет и се съсредоточи върху него мисълта, той ща започне да говори сам за себе си и да разказва това, което е видял. За това трябва да се съблюдава само едно условие, а именно: пълно отдалечаване от себе си и от своите мисли. Трябва да се направи така, че потокът на собствените мисли да спре, а екранът на съзнанието да стане чист, като платно, без образите и мислите от личен порядък да го набраздяват. Формулата „отвърни се от себе си“ е приложима и тук и представлява неизбежно условие за тънкото познаване. Може да се пристави предмета и към третото око, мислено съсредоточвайки се върху него и изключвайки всички странични мисли. Всичко е просто, лесно и достъпно, ако самоутвърждаването е наложено. Но ако мислите за себе си за своето заемат в съзнанието първо място, тогава вратите за висшето познание са затворени. Лесно може да се разбере, че пазач на прага към съкровеното знание става живеенето само за себе си, което от обикновено битово явление се превръща в пазач на прага, в дракон на прага, преграждащ входа за царството на безграничните възможности на духа за човека. В този паметен ден (денят на Великата жертва, денят на Възкресението) може още един път да си припомним думите на Великия Учител на Светлината: „Ако искаш да вървиш след Мен, отвърни се от себе си, вземи кръста си и ме следвай.“ Кръст означава съзнателното приемане на своята карма върху себе си за изживяване и погасяване.
90. (17 април). Очакването, наситено с доверие към Владиката, вече е плодоносно само по себе си. Дори и ако очакваното не се сбъдне в предполагаемите форми, състоянието на съзнанието притегля
