Хората, за съжаление, гледат на всичко много просто, без да отчитат какъв чудовищен труд и време са били необходими са били необходими на всяко от тях. Но времето да се осъзнае своя път и цел вече е дошло, за да не се върви по него сляпо, без да се знае накъде и защо, а с отворени и виждащи целта очи. Ако до сега е постигнато толкова, това е гаранция и за бъдещите по-нататъшни достижения. Великото шествие на човечеството като цяло към могъществото на духа и властта над света върви колективно и общото ниво на достиженията е вече достатъчно високо, за да стане трамплин за още по-големи достижения. Трябва само да се разбере, че човекът-това е процес и всичко ставащо в него космично се стреми към безкрайно развитие, разгъване, изтъняване и усъвършенствуване, на които Космосът не поставя предели. Мрачините на настоящето са временни и преходни. Сияйното бъдеще на човечеството стои пред него като утрешен ден и няма такава сила в света, която би могла да спре течението на космичния живот. Космическият път на човека е предопределен от Космическата воля и затова е ненарушим. Всичко в Космоса, въплътено във форма, се стреми към тази голяма цел. И мъдрият вижда във всяко от тях тази същата искра на духа, запалена и в него преди началото на времето.
146. (22 юли). Кога и къде пожънваме плодовете на своите зли и добри действия? Пожънваме сега, в настоящето и отново сътворяваме нови, за да ги пожънем после. С едната ръка сеем, с другата жънем. Настоящето е следствие на миналото, а бъдещето е следствие на настоящето. Колелото на причинността е в постоянно действие. Грижата е за това какви причини се пускат в колелото. Докато се създава причината, над нея е властен създаващият я, тъй като твори свободно, но щом като тя е създадена и пусната в колелото, вече не създателят на причината, а самата причина властва над човека. И нищо не може да се промени докато тя не изчерпи цялата си енергия върху своя родител. Следствията не могат да бъдат избегнати, но отношението към тях и характерът на въздействието им върху съзнанието може да се измени. Например, невежият плаче за материалните загуби, но мъдрецът се радва, виждайки във всяка загуба освобождение. Така че, посятото се пожънва, т.е. коригира се и се неутрализира от съзнанието тук или там, тъй като кармата действа непреодолима в плоскостта на породените причини. Но човек може в духа си да преодолее следствията на нисшите причини, вече с друго, ново, видоизменено отношение към поражданите от тях следствия. И в този аспект властта на човека над кармата е безгранична. По-точно ще бъде да се каже, че низшата карма се замества от висша духовна, отнасяща се не до веригата от външни кармични явления, но до отношението към тях в духа. Невежите тъгуват, но мъдрият се радва когато вижда, че може да заплати старите дългове. Длъжници са всички, само че не умеят да платят сметките си достойно. От тук и мъките, и съжаленията, и недоволството от съдбата. Докато плащането на кармичните дългове не е нищо друго освен процес на освобождаване от самата карма. Да платиш и да не правиш нови дългове-ето в какво е задачата. Затова е по-добре да даваш, отколкото да вземаш. Защото вземащият винаги дава. Затова е по-добре да се мисли за добро и да се правят благи деяния, защото причината и следствието са двата края на едно и също нещо. Затова казвам: „Натоварвайте Ме по-силно“, защото искам да изчерпя цялото земно бреме, да умножа силите Си чрез него и да приема с радост в духа непосилните натоварвания и напрежения. Така ще утвърдя господството на духа над кармата на плътните условия. Така говоря, когато на вървящите след Мен стане прекалено трудно.
147. (24 юли). Трябва да се спомене за въображаемите качества. Веригата не е по-здрава от своето най-слабо звено. Не е добре, ако по време на буря котвеното въже се скъса: или ще отнесе в морето, или върху скалите. Така е и с въображаемите качества. От тук и необходимостта от изпитания, за да разбере ученикът къде е неговото слабо и незащитено място. Затова не трябва да се огорчаваме от неиздържаните изпитания. Трябва да познаваш себе си, трябва да познаваш степента на своите способности, издържливост, задръжки и сили. Плаването в собствената лодка по океана на живота не е безопасно. Изкуството на плувеца и неговите възможности трябва да се отчитат точно. Всяко качество на духа у всеки човек има свой таван. И всяко изпитание показва неговата височина. Неиздържаното изпитание по-вярно ще покаже това, отколкото изпитанието, преминато успешно. Само изпитанията, успешно преодолени на предела на напрежението, могат да послужат като верен показател за степента на качеството и да се сравняват в това отношение с неиздържаните изпитания. Тези последните при обикновените хора служат като свидетелство за слабостта или падението на духа, а при истинския ученик представляват само лакмусова хартия, реактив, определящ степента на изпитваното качество в него. Те не го огорчават, а показват какво трябва да се укрепи и в какво да се утвърди. Изпитваният се радва на всяка възможност да опознае по-добре себе си, за да може по-уверено да се движи по-нататък. Слабото звено във веригата се заменя с ново и здраво: така е и с всяко качество на духа, укрепвайки го и обновявайки го и вливайки в него нови сили. Никой и нищо не може да спре духа, определил необратимо своя път до края. Да оставим разкаянието, унинието, безнадеждността на неудачниците-определилият своя път докрай знае, че връщане назад няма и всичко служи в полза на неговия несломим дух.
148. (25 юли). Агни е безполов. Трансформатор на огъня служи сърцето, което прави всеначалната енергия биполярна, т.е. светла или тъмна. Разбира се, по своята структура Агни е двойствен, но във висш аспект и извън човешките чувства и страсти. Когато той се насочва от сърцето, тогава сърцето поставя върху него печата на тъмнината или на светлината. Ето защо в древните писания е казано, че за човека има значение не това, което влиза в него отвън, а това, което излиза от човека. Тъй като всичко излизащо от „неговите уста“, т.е. от него, се трансформира от сърцето му и вече кармично е свързано с него. Целият свят, цялата хорска злоба може да се стовари върху чистото сърце и ако то няма вътре в себе си „нищо“, излъчваният от такова сърце Агни ще бъде светъл, оцветяващ със своята светлина всички мисли, чувства и постъпки на своя притежател. Тогава всичко ставащо вън е без значение, защото коренът на злото е изтръгнат от сърцето. Но всичко, произлизащо от човека-мисли, думи и дела-като породено от него е кармично свързано с него, тъй като е утвърдено от сърцето. Светлото сърце ражда светъл Агни, тъмното- черен огън. Човешките сърца, пораждащи огньове от всички степени, се колебаят между двата полюса. И не това е от значение, че към озареното сърце се насочват отвън енергии, наситени с елементи на злото, а това реакцията на озареното сърце към тях да остава неизменно кристално чиста, без да се затъмнява от черния огън. Йогът е трансмутатор на огнените енергии и очистител на заобикалящите го сфери и на пространството. Огромна е тежестта на света, носена от сърцето, тъй като много отрови трябва да приеме бедното сърце и въпреки това да остане свободно от тъмата. Много от сърцата не издържат на напрежението-от тук са така и малко достигналите до целта. Но целта е да се устои и да се достигне и, приемайки отрова, да се поражда светлина. Ето, Поставих го, устременият в сърцето си, на кръстопътя, ще устои ли? Ще устои ли когато не с думи, а със своята светлина трябва да утвърждава светлината на Земята?
149. (26 юли). Право на вход във Висшия Свят имат всички, в които има поне искрица Светлина, но разкриването му става според съзнанието. Чрез това, което имаш в себе си, се постига това, което е вън. Впрочем, така е и в земния свят. Светът на троглотида и светът на озарения са различни, тъй като човекът е мярката на нещата. Ето защо говорим за разширение на съзнанието, за да може да побере то в себе си повече от заобикалящия свят. Йогът-отшелник, не напускащ своята пещера, разширява съзнанието си до без край. При наличието на огнена устременост нищо не може да попречи на човека да се придвижва напред в това направление. Стига само да не угасне огъня в устременото сърце. Много са гасителите и много са условията, способстващи за угасването на огньовете на духа. Казано по същество, разхитители и поглъщащи огъня са всички, в които той гори слабо. Законът на скачените съдове е в постоянно действие. И все пак трябва да се устои. И не само да се устои, но и да се придвижваш по-нататък. Къде да се намерят сили за непрекъснато придвижване? Да се обърнем към природата. Слънцето изгрява всеки ден обновено, след нощната пралайя. През пролетта животът се събужда след зимния сън. Ритъмът на редуване дава сила да се утвърди живота. И човекът всеки път си набавя от съня новите сили, необходими му за да живее. Така и духът през време на нощната пралайя подновява силите си и си набавя енергиите, необходими му за възхода. Ако се отнесем към процеса на съня съзнателно, знаейки какво може да даде той на човека, то необходимите за да се продължи по-нататък сили могат да се набавят по време на сън и да се обновява душата. Всеки идва на този земен свят със запас от огън. Сънят дава възможност да се увеличава този запас. Но за това е необходимо съзнателно отношение към съня и разбиране на неговата същност. Всички
