свят и обкръжава твореца със своето сияние от светлина. Много устремени души са прегрешили срещу красотата в предишните дни и поради това се е затъмнил техния път. Фанатизмът, верската нетърпимост и другите тъмни качества на духа са несъвместими с красотата, тъй като красотата е добро, благост и светлина. И днес красотата се утвърждава като водещ принцип. С нея Новият свят ще дойде да замени отживелия Свят.
163. (6 август). Указвам да бъдете на пост през тези тежки, тъмни дни. Облаците се сгъстяват, съдбата на човечеството се колебае върху острието на меча. Безумстващата тъма го тласка към бездната. Но Ние сме на стража и не ще позволим на леопарда да скочи. Указвам голямо Бдение, защото тъмните не дремят. Моите Лъчи охраняват Родината в тези трудни дни. Нейните врагове ще търпят поражение след поражение във всичко, към което са насочени техните сили. Всички техни привидни успехи са временни. Тъмнината е осъдена и ще си отиде, и ще освободи планетата от своето присъствие. Много неща се вършат сега срещу Светлината. Но тъмната полоса трябва да се изчака, събирайки енергиите на духа вътре и наподобявайки в равновесието кълбо, на което косматата ръка няма да има за какво да се захване. С Мен можете да устоите, но при пълно равновесие.
164. (7 август). Сдържаността във всичко прилича на бент, натрупващ вода за полезна работа. Дори неудържимите духовни пламвания преждевременно прегарят телесната обвивка. Именно огънят, обуздан и сдържан, и подчинен на волята, ще бъде енергията, можеща да бъде използвана по усмотрение и желание на притежателя му. Енергиите на мислите, чувствата и емоциите на човека, ако не са контролирани и управлявани от неговата воля, изчерпват силата си сами по себе си — безцелно и безполезно, разрушавайки често нервната система и здравето на човека. Определяме сдържаността като събирач на Агни. Отшелниците, даващи обет за мълчание, са познавали чудодейната сила на сдържаността. В усмивката, думите, жестовете, движенията, мислите, емоциите, чувствата — във всичко се проявява сдържаността на йога. Сдържаността на емоциите е дотолкова необичайна, че хората започват да усещат в присъствието на владеещият своите чувства човек някакво безпокойство, неловкост и дори страх. Те чувстват събраната сила на огъня и тази необикновеност ги тревожи. Обикновените хора не си дават сметка за това доколко е необходима тази сдържаност и умение да се владееш. Несдържаният човек е подобен на парна машина с отворени клапани, през които безполезно изтича парата. Такава машина не може да върши полезна работа. Загубата на енергия е много голяма. Не може да се донесе вода в пробит съд. Натрупването и кондензирането на Агни изисква особени мерки. Можем само да се радваме на това, че резултатите от труда, положен за утвърждаване кристалите коагулиран огън в себе си, не са временни и преходни. В този смисъл значението на сдържаността, приложена в живота, е огромно, защото позволява да се увеличава запасът от Агни и да се събират елементи на безсмъртието в микрокосмоса на човека.
Сдържаността и спокойствието са качества близки едно до друго по природа. Венецът на тяхната кулминация е равновесието. През сдържаността и спокойствието достигат до равновесието, това висше качество на духа. Всяко усилие в това направление е плодоносно. Дори мислите за тях са полезни, защото все някога и някъде равновесието на духа ще бъде постигнато от стремящия се към Светлината. Хората трупат пари и събират вещи, за да се разделят рано или късно с тях, както, впрочем и с всичко останало, което притежават. Но събирачът на огнени кристали и натрупващият Агни събират нетленни ценности на духа, които са неотнимаеми и вечни, и са нужни във всички светове. Постъпвайки така, той прокарва мъдро по дълга линия, която намалява и ограничава значението на ограничените линии на земния живот. Завинаги са необходими тези натрупвания, тъй като те остават навеки със своя притежател.
165. (8 август). Приятелю Мой, пред духовното Общуването с Владиката какво ще предпочетем? Каквото е на сърцето ни преди всичко, с него и ще пребъдем. Не е толкова трудно по време на Общуването да се изпълни съзнанието с Мен. Пълнотата на общуването зависи от пълнотата на устременост към избрания фокус на Светлина. Трябва твърдо да се запомни, че с Мен всичко е достижимо и всичко е възможно. Малкото съзнание ще мисли, че става дума за земни неща. Но Аз говоря за възможностите на духа. Всекидневно изпращам някаква възможност за нови достижения, подсилена от Лъча. Получава се стълба от триста шестдесет и пет стъпала, без да броим нощните, на всяко от които трябва да се задържиш през деня, за да можеш сутринта да стъпиш на следващото. Какво ще ви донесе днешният ден като храна на духа? Възможно е непоколебимост към Мен при всички обстоятелства на живота. Тази твърдост се характеризира с несломима преданост, ненамаляваща любов и единение, нераздробявано от впечатленията на текущия ден. Защо ги считате за толкова важни и значителни, че сме готови да забравим за Владиката, когато те си отиват след много кратко време и се забравят изцяло? Става някакво необяснимо самозаблуждение, когато житейските дреболии или суетата заслоняват най-необходимото. Не се ли опитва пак Майя да замъгли и омаловажи поредната стъпало? За колко ще стигне импулсът от сутринта? А нали трябва да стигне за 24 часа. Трябва да се пренесе неразплискана чашата с дареното от Владиката през плътната очевидност на деня и всичките земни дела. Те са толкова много и така силно замърсяват съзнанието, че за най-главното вече не остава място. Трябва да се сложи предел на проявленията на Майя и на всичките й опити да затъмни Светлината и да я замени със суета.
166. (9 август). Това, което остава у човека когато му бъде отнето всичко, представлява и неговото истинско достояние. При това отнимаеми са не само материалните вещи, но могат да бъдат отнети и духовните богатства, ако не са закрепени с приложение на практика в живота. Всичко, не утвърдено с прилагане, отлита от човека като есенни листа при поривите на вятъра. Зданието, построено на пясък, няма да устои срещу урагана, ако камъните на основите не са скрепени с цимента на прилагането на Учението не на думи, а на дело. С това са добри изпитанията, че отпада всичко неутвърдено и човек остава само с това, което му принадлежи по право и което да му се отнеме е вече невъзможно. Така един може да си остане бедняк, а друг — богаташ. Често приемаме външната словесна шумотевица или случайните временни полети за истински достижения и тогава проснатото падане е неизбежно. Опитният пътник се радва на условията, освобождаващи го от въображаемите качества и достижения и приветства изпитанията. Нека по-добре да остане немногото неотнимаемо, отколкото купчини отломки от въображаеми натрупвания или чуждото преуспяване, прието за свое, което също често се случва. Пламъкът на горящото сърце често запалва временни ответни огньове в сърцата на околните и дори случайно преминаващите, огньове, които горят докато запалилото ги сърце се намира наблизо. Но стига то се отдалечи и огньовете угасват, ако не е имало собствени натрупвания. Затова е по-добре да се върви сам, утвърждавайки дори и малкото, но свое собствено, отколкото да се пътува с конете на чуждите преуспявания. Колко случаи знаем, когато човекът си въобразява, че нещо е достигнал, че нещо знае, че върви по пътя. Но стига светилникът, разбудил неговото спящо съзнание, да се отдалечи и то угасва, потопявайки се в мрака на разочарованието, отрицанието и хуленето и оставайки с разбитото корито. Трябва да се оценява своя бисер на съзнанието с прилагане на Учението в живота. Всичко може да бъде отнето, но не и неотнимаемото, утвърдено здраво. Великите духове са преминавали през живота преследвани, лишени от всичко, отхвърлени от всички и осъждани от всички, често отдавайки е тялото си за разкъсване от надигналата се тъма. Лишен от всичко, не притежаващ нищо и изоставен от всички си отива от Земята Посланикът на Светлината, отнасяйки сияещото с всички огньове Съкровище на Камъка. Затова в дните на особено трудни изпитания трябва да се затвориш в себе си, събирайки в себе си и държейки в близост своето неотнимаемо достояние, като нещо единствено ценно, принадлежащо на духа по право. Какво от това, че някой се е отдалечил изцяло и е изоставил Учението на Живота, че някой се е разочаровал от него, че не са се осъществили мечтите и надеждите на първите стъпала, че е тежко и трудно — всичко това са илюзии на Майя и само кристалите на Камъка в гърдите са неотнимаеми в живота и смъртта. На Земята и в световете, в огньовете на изпитанията всичко утаено ще отлети, но съкровището на Камъка със своя държател ще пребъде, затова възлагайте своите надежди и упования не на нещо или на някого, а на това, което е вътре, защото Владиката ще утвърди Своя трон само в сърцето на Държателя на Камъка.
167. (10 август). И тъй, решаващо условие за приближаване към Светлината представляват собствените натрупвания, донесени от дерзаещият към Светлината от миналото. Разбира се, носителят на Светлина може да запали почти всеки приближил се, но това ще бъде временно явление. Изисква се голямо чувство
