на еднорога е символ на несломимата устременост. Човек може да упражнява себе си в постоянно напрежение за достигане на голямата цел. Известни са много примери на неукротима огнена устременост от историята на човечеството. Всеки загубен час наподобява на разсипани като зърна невъзвратими възможности. Всяка мисъл, устремена към целта и приложена на практика в живота, ще бъде като зърно, донасящо плод и на Земята, и в Надземния свят. Това ще бъде и посевът на живота. Трябва да се започне, да се започне, да се започне с утвърждаването на всяко духовно качество, на всяка енергия от своята бъдеща мощ сега, тук на Земята, за да може някога и някъде това начинание да даде своя плод. Всичко започва да расте от малко и израства до голямо. Елементът време няма значение, тъй като следствията са неизбежни и вечността е на разположение на човека. Ще бъде достигнато всичко, което се залага във вид на зачатъчен зародиш в микрокосмоса на човека, залагано съзнателно и целеустремено по волята на духа, но трябва, трябва да се започне, трябва да се положи началото на всяко желано свойство, на всяка способност, на всеки елемент от могъществото на духа със съзнанието, че може да бъде достигнато, че всичко е достижимо. Обичайната грешка се състои в това, че достиженията биват отнасяни за много близки срокове, докато в същото време дори и за отглеждане на дърво са необходими години. Същевременно се забравя за веригата от въплъщения, когато положеното семе дава плод в бъдещите животи. Трябва да се протегне нишката на живота далеч зад пределите на едното въплъщение, да се протегне в безпределността, в която живеем. Ограничена в малкия кръг на един живот, енергията на устремеността ще премине по малкия радиус и още тук, в този един живот, ще изчерпи себе си. Но прехвърляйки нишката на живота извън границите на едното въплъщение, в Невидимия свят и по-нататък, и по-нататък, в следващото и по-следващите въплъщения, човек прехвърля по този начин котвата за далечно плаване, по която ще се придърпа по-лесно към желаната цел. В каквото е ограничил себе си човек, в това и ще пребъде. Нашата цел е очертана в безпределността, а в нейните предели всичко е достижимо за човека.
181. Невъзможно! — това е за сега, в дадените условия за живот, в тези кратки години на единия живот на Земята. Но духът е безсмъртен, той живее във вечността, т.е. съществува винаги, вечно, а във вечността на времето недостижимо няма. Трябва единствено само да се разбере, че е наложително пределите на живота да се разширят и да се излезе безстрашно в космическия простор, където за човека е отворен и достъпен океанът на достиженията, океанът на недостижимото в момента.
182. (19 август). Сине Мой, препятствията се дават за преодоляване. Преодоляват се преди всичко в духа, за да бъдат след това преодолени вътре и вън. Преодоляването в духа е много важно и необходимо стъпало в този процес. Без него е невъзможно. При никакви условия не трябва да се прекланяте духом пред препятствието, колкото и трудно да изглежда, ако е решено то да бъде победено. Отстъплението в духа вече е поражение. И хората, и обстоятелствата тънко и веднага усещат това отстъпление и съгласие на волята да се преклони пред тях. Но под железния чук на волята се прегъват и едните, и другите. Ако е решено нещо да бъде достигнато, отстъплението е невъзможно. Именно преодоляването в себе си на противопоставящото се явление ще бъде гаранция за победата. Най-трудното — преодоляването на стихията — е немислимо без това условие. Големите дела най-напред се извършват в духа, за да се проявят след това и във външния си образ. И така е отгоре до долу. В невидимото се създава прототип на изпълнението на взетото решение. Първичното решение е в духа. След това — тънката форма на желаното следствие, а най-после вече и самото следствие. Външното противодействие може да разруши видимите следствия, но тънката форма често се разрушава от самия и създател при неуспех. Това говори единствено за неопитност на съзнанието, готово да се преклони при първия неуспех. Всичко вървящо против от какъвто и да бил порядък, се пропуска през съзнанието без задръжка и се утвърждава непоколебимо формата на веднъж приетото решение. Непоколебимостта ще бъде водач в успешния път до край.
183. Попадайки в Тънкия свят при отхвърляне на тялото, хората обикновено изпитват чувство на голяма обърканост. Объркаността е противоположна на събраността на съзнанието и спокойствието. Именно, да събереш себе си и своите енергии вътре ще бъде правилното действие. Дори в земния живот при всевъзможни неочакваности и нарушаване обичайното течение на явленията, такава събраност е необходима преди да се започнат някакви действия. Миг мълчание или спокойствие преди проявата на активност е нужен безусловно при всички случаи на неочакваност. Затова се препоръчва нито да се поразяваш от нещо, нито да се удивяваш на нещо, което чрез чувствата изкарва човека от равновесие. Събраното, съсредоточено спокойствие е необходимо при преминаването на Великата граница. Иначе объркаността може да въвлече човека във водовъртежите на опасните астрални вихри. Това събиране на силите на духа вътре ще бъде първото действие. Следващите ще произтичат от него. При наличието на спокойствие паметта бързо се прояснява за миналите пребивавания в условията на Тънкия свят. Знанията, натрупани по-рано и в последното въплъщение особено, тутакси ще дойдат на помощ и ще помогнат за ориентирането в новите условия. Главното е да се унищожи напълно в себе си лъжливото отношение към явленията на Астралния свят. Духовете, освободили се от тялото, т.е. така наречените умрели, не са по- умни, не са по-страшни и не са по-чудни от живите. Елементите на чудесност, страхът пред отвъдното, преклонението пред обитателите на Тънкия свят трябва да бъдат оставени за младенците, каквито в областта на истинското познание има много както на Земята, така и в Надземния свят. Заслужено оприличаваме много от умрелите на мошениците, тълпящи се по пазарите. Каква ти тук чудесност или трепет пред необикновеното. Тънкият свят е също толкова обикновен, както и Плътния за този, който знае и очарованието е свалено от неговите очи. Това е нужно за да се пресече още в самия зародиш чувството на страх и обърканост пред неизвестното. Да се опреш можеш на близки по дух или на Учителя на Светлината. Магнетизмът на устрема при тези условия е голям и веднага привлича необходимите помощници или Ръководителя. Но искащият да отиде при отците си с тях и ще пребъде, ще пребъде с тези, с които иска да пребъде. Откъсването от всичко и от всички се осъществява лесно, ако в съзнанието първо място е отредено на Учителя на Светлината и устремът е насочен към Него. По-късно е възможно да се върнеш и при близките или приятелите. Но първо Владиката. Отгоре е по-лесно да се спуснеш, отколкото да се издигнеш отдолу. Необходимо е спокойствие. Трябва да се каже, че качествата на духа са особено необходими именно в Надземното. Те създават обкръжението на човека. Те представляват оръдия на неговата активност и притеглящи магнити за новите условия. Вече съм казвал, че качествата на духа са форми на проява на утвърдените огньове. Огънят е магнетичен. Огънят е двигател в Надземния свят. Неговите лостове са мислите. Като опитен летец, усвоил прекрасно своя добър и послушен апарат, се разпорежда йогът със своя микрокосмос, тънката обвивка на който с вяра и истина му служи. Нашата цел е да въоръжим човека без нито един физически апарат, защото всички апарати се съдържат в него. В Тънкия свят, за сега все още само там, става демонстрация на всички достигнати от дадения човек свойства на неговия психо-физически апарат, на неговото тънко тяло с всичките му чудесни качества и особености. За знаещия в Надземния свят е възможно всичко това, което е възможно за вълшебника в чудесните земни приказки, тъй като там царства мисълта и всичко се движи от мисълта. Тези приказки често вярно и точно отразяват в себе си особеностите на Тънкия свят.
184. (20 август). Водата е главен символ на астралната светлина, тоест на веществото или материята на Тънкия свят. Тя е неутрална по природа, но отразява в себе си всичко, което я обкръжава и служи като материал за създаването на междинни форми между Огнения и земния свят. И светлите, и тъмните форми се създават от този материал, превръщайки се в предмет на красотата или безобразието, както е и на Земята. Разликата е в това, че пластичността на тънката материя е огромна. Земните предмети имат свой тънък — астрален и огнен — прототип. Самата материя също по структура е огнена. Планините, реките, полята, горите, моретата, снеговете — всичко е изразено в три форми — единни по същество, но троични в проявата си. Тези тънки форми са един от аспектите на астралния свят. Освен това там съществуват форми не осъществени на Земята, но завършени мислено. Те са с различна степен на устойчивост, яркост и извисеност. Новакът особено се смущава от следните обстоятелства: героите от произведенията на великите писатели съществуват там в толкова ярки и убедителни форми, както и живите обитатели на невидимия свят. Но те нямат съзнаващо себе си начало и не могат да дават разумни отговори на въпросите, сякаш са персонажи от киното. Всичко, което е оформено мислено от човечеството, там съществува в различни степени на устойчивост и яркост: и доброто, и лошото. Пак там, но по-нагоре, имат своето
