променя животът на народите, навлезли в потока на еволюцията. И това е само началото. Представете си тяхното преобразяване след няколко десетки години, и успехите, и победите във всички области на живота. Ние им помагаме, усилвайки всяка възможност за благо и вземайки участие в техните дела и особено в развитието на науката и изкуството, но на тъмните, вървящи насреща, пречим да вършат своето черно дело, лишавайки ги от успех във всичко. Много усилия прилагат те, но безплодни и временни са всички опити да се обърне реката на еволюцията на живота обратно. Пораженията, които търпят и ще търпят на всяка крачка ще нарастват в своята сила и прогресия, докато не се разрази последният съкрушителен удар над тях. Великата Нова Страна и Великият й народ ще постигнат победа над всички, които са против. Редицата блестящи победи и победи отсега я водят бързо по стълбата на бъдещето, в междупланетния космичен простор. Страната е Моята и Нашите стрели летят нататък, придавайки оперение на щита на победата. Бъдете щастливи, че можете да се наречете синове на Великата Страна, на която е съдено да води след себе си хората от целия Свят.
193. (27 август). Мисълта, приета и утвърдена в Плътния свят, в Тънкия Свят продължава вече автоматично да проявява себе си в приетото от нея направление. Което е решено през деня, през нощта продължава да звучи в унисон с приетото решение. Това положение е приложимо към целия земен живот. Сеитбата се извършва на Земята, а реколтата от приетите и утвърдени мисли, в пълно съответствие с посятото, се събира в Надземния свят. Тук сме сеячи, а там — жетвари. Сеитбата се извършва в сферата на своя собствен микрокосмос и се пожънва също от него. Кристалът, породен от мисълта, образува своя собствена сфера и, бидейки магнетичен, привлича към себе си съзвучните образувания от мисли. Разликата е в това, че поради своята инертност материята от Плътния план изисква много чисто физически действия за да се облече мисълта в плът, докато там пластичността на тънката материя позволява мисълта да се облече във форма мигновено. Мнозина, обкръжавайки се много години с различни форми на мрака и с безизходност не разбират, че с малко усилия могат да ги заменят с мислени форми от напълно противоположен порядък. Но за това трябва да се познава и разбира мисленият творчески процес, ставащ в невидимия свят. Обикновените хора, влизайки в допир с тънката видимост я възприемат така, както са възприемали в своето време и плътното обкръжение и реагират на нея така, както и през живота си на Земята. За се излезе от безизходицата трябва да е налице поне минимално знание, но тъй като то се е отричало, няма и изход. С това е пагубно отричането, тъй като прави човека безполезна играчка на съдбата и на всевъзможните влияния и злите обитатели на Тънкия свят. Утехата е само в това, че чистото сърце, дори и да не знае нищо, създава около себе си чисто обкръжение и приобщава себе си към съзвучен му слой. Слоевете се пазят от стражи, поставени от Йерархията на Светлината и никой не може да проникне в по-висока сфера, ако аурата му не съответства по вибрации. Тъмните са свободни да се проявяват в своето царство, в нисшите слоеве и попадналият там по съзвучие на аурата не може да се измъкне от там до тогава, докато аурата му не просветлее и докато съзнанието му не се насочи нагоре, което е много трудно. Не може сърцето, не познаващо Светлината, да се устреми към нея. Йерархията би могла да помогне, но трябва да има вяра поне колкото синапено зърно в нейното съществуване и съзнателно да се призове който и да било, стоящ на нейната стълбица. Всичко добро, красиво, положително, съзидателно и градивно, което е извършил човек на Земята, му служи като стъпала за изкачване към Светлината, в съответствие с енергиите, приведени в действие от него. Законът за съзвучието управлява там с пълна сила. И никакво лицемерие, никаква измама, никакви преструвки няма да помогнат, защото всичко скрито става явно и магнетично в своята активност. Всяка някога помислена и, главно, почувствана мисъл изплува на авансцената и изисква своето утвърждаване. Ако решението да се върви към Светлината е необратимо, много може да се отхвърли; ако, обаче, е налице слабост и колебание, мисълта ще овладее своя породител. Именно всяка мисъл трябва да бъде изкупена, което означава, че енергията й трябва да се изчерпи върху своя породител и да бъде неутрализирана. Твърдата решимост да се издигаш към Светлината неутрализира възникналата мисъл и потушава нейната сила. Но е добре още на Земята да се разчистят сметките с тези рожби на собственото съзнание и да се потушават всеки път, когато се появят на хоризонта. Там е трудно да се бориш с тях, тъй като всичко се усилва и изостря. И прелъстителните образи, приемайки ярки и привлекателни форми, разтапят в своето обкръжение слабото сърце. Но ако нечистите мисли получават решителен отпор всеки път, когато възникнат пред съзнанието, борбата ще бъде кратка и победата е обезпечена.
194. (28 август). Реката на Живота. Ако духът навлезеше в потока и станеше част от него, потокът би го отнесъл със себе си. Но потокът преминава покрай него, потъвайки в миналото, а духът продължава да съзерцава новите струи на потока, също отминаващи покрай него. Да се разбере тази своя отделеност от минаващия наблизо поток ще бъде вече достижение на духа. Да се отъждествяваш с него означава да се слееш с него и да станеш част от него. Безмълвно Гледащият не може да стане част от това, което гледа. Безмълвният Регистратор като на кинолента фиксира в паметта лентата на живота, без да става част от нея. Животът е едно, а Безмълвно Гледащият — нещо съвсем друго. И чувствата, и мислите, и всичко, което тече през съзнанието на човека, не могат да бъдат Гледащият на тях. Трябва да се отдели в себе си от потока Гледащият на потока и да не се сливат те в едно. Аз страдам, аз преживявам, аз се безпокоя — това са само вибрации на астрала, но не е Безмълвният Свидетел. Аз размишлявам, аз мисля, аз изграждам мислени форми — това е менталът в действие, но не е Свидетелят, покрай когото постоянно тече мисленият поток. Аз се движа, ходя, говоря, ям, пия — това са действията на тялото, но не е Той, пребиваващият временно в тялото. Трябва да се отдели Съществуващият вечно от временността на трите потока в себе си — физическия, астралния и менталния. Трябва да приучвате себе си да гледате на всичко ставащо вътре и отвън като на нещо външно, като на временно и преходно, не съставляващо непреходната същност на духа. Ето, нещо се случва, отминава и потъва в небитието, а аз стоя на брега на вечното и гледам новите струи на потока, които преминават покрай мен и ще отминат така, както е отминало всичко, което е било по-рано, преди тях. Тази преходност на настоящия час трябва да бъде утвърдена в съзнанието като основа, тъй като не преминава само Гледащият безмълвно на потока на живота. Така се утвърждават елементите на безсмъртие на духа, които не са от временното, а от вечността. Временното служи само като път за приближаване на вечното и без него, без опита и знанията, донасяни от него, Вечното не може да бъде достигнато. Чрез временното и преходното — към непреходното и Вечното, съществуващо в Безпределността. Явленията с по-голяма продължителност са по-близо до него, отколкото тези с малка; веригата от въплъщения е близо, отколкото един отделен живот или ден, или кратък час, изтръгнат от сферата на преходното. Затова очертаването на по-дълга линия ще бъде решението на живота. През краткостта на всеки час може да се води тази дълга линия на живота далеч извън пределите на този час или на дните и на годините на отделния живот и дори на отрязъка от няколко живота, защото безпределността ги вмества всички тях и дори повече от това, което вмества в себе си и обхваща времето. Защото самото понятие за време включва в себе си временното. Моето Царство не е от този свят, не е от временното и неговите елементи. Нещо в себе си, стоящо по средата между носещия се поток на преходното и Безмълвния свидетел, може да се пиближава към всеки от полюсите на живота или да се отдалечава от него. Когато съзнанието се пиближава към потока, то навлиза в него, слива се с него и се отъждествява с преходното. Когато то се устреми в сферата на Гледащия вечно, тогава излиза от потока и се издига над него, утвърждавайки себе си върху Камъка от вечната Основа на Живота. Ставащото с човека в сферата на трите му обвивки не може да засегне Безмълвния регистратор, макар и понякога на човека да му се струва, чу всичко е загубено и той загива. Не може да загине нероденият от трите, тъй като той съществува от началото на времето и от преди началото. Към каквото се устреми съзнанието, с него ще пребъде. Ако е към временното — с временното, ако е към вечното — с вечното. И ако е със Мен, ще бъде с мен.
195. Планетата се носи в пространството. Накъде? В бъдещето. То е неотвратимо като съдбата. Значи духът може да се устреми и към бъдещето. Сливането на съзнанието с Безмълвно Гледащия в настоящето е недостижимо. Но в бъдещето то е възможно. Ако настоящето се възприема като стъпало за приближаване към бъдещето, то, като се знае каво иска духът, може още в настоящия час да се започне утвърждаването в себе си на това, което в бъдещето, в което е достижимо всичко, ще стане желана степен на достижение. Възможността за бъдещите достижения, невъзможни в обкръжението на настоящата нощ, се утвърждава днтес, сега. Принципът на семето е универсален: не може да има кълнове без семена. Посевът на бъдещите
