съответстващите на тази сила възможности. Ще Помогна, ще Помогна, но направете усилие.
187. Преодоляването на вибрациите на околната среда и утвърждаването на Моя Свят в себе си изцяло ще бъде немалка победа на духа при смяна на мястото. Трудно е да се осъзнае цялото значение на тази победа, тъй като тя е в невидимото, но мислите растат, разширявайки се и побеждавайки рожбите на тъмнината, невежеството и отрицанието. Благото дело се сътворява, но подвигът е невидим, тъй като той е в духа. Затова Изпращаме Своите там, където трябва, за да могат да наситят с мисли от Светлината пространството наоколо. Мнозина ли могат да разберат този неръкотворен труд на духа и да помислят за следствията? Сеячът, разпръскващ върху невидимата нива живите зърна от Светлина, намира награда за невидимия за хората труд в Нашето признание. Размерите на посеяното и кълняемостта на семената се разбират по следствията. Много велики начинания са се зараждали в пълна неизвестност, но следствията им са станали явни на света, тъй като са сияели през вековете. И много велики хора са били признати за велики по-късно, когато са отхвърлили земното тяло и не са се нуждаели от признанието. Служенето на Светлината не се нуждае от признанието на света, защото то протича извън обикновеното разбиране. Едва следващите поколения прозират в значението на такъв жизнен подвиг и го оценяват според съзнанието си. Пълнотата на Служенето на Светлината не е лесно достижима.
188. (22 август). Ето че още един път трябваше да се убедиш, че срещата с обсебения не отмина без последствия. Ударът, независимо от взетите мерки, беше нанесен от неочаквана страна и нощем, по време на сън. Опитът беше неуспешен, но вреда, все пак, беше причинена, при това беше избрано най-слабото място, все още недостатъчно укрепено. Охраната от тъмнината трябва да се усили.
189. Наред със съпротивата на средата, братята на тъмата много усилено работят над това да потушат Светлината във всеки човек, а още повече в тези, които вървят след Нас. Колкото по-ярка е Светлината, толкова по-яростни са техните старания. Те имат постоянна стража около Нашите хора и при отклонението им от правия път незабавно навреждат. Наличието на пресичащи се пространствени токове усложнява положението. Движението на хаоса засилва натоварването и борбата за Светлина става титанична. Колкото и Светлина да е събрал неговият носител, разходът е непосилен и са необходими редица непрекъснати усилия, за да се задържи светилника в ръце и да не му се позволи да угасне. Успокоение не трябва да има нито за миг — ще потушат, ще затъмнят, ще разкъсат, лишавайки предварително от Светлина. Подвигът става не временен и кратък, като преди, а продължителен и постоянен. В това е особеността и трудността на преходния период към Новата Епоха; тя настъпва, но съпротивата на заминаващата си тъма е чудовищна и неистова до безумие и не е чудно, че напрежението е толкова огромно и трябват толкова усилия, за да се задържи Светлината. Гасят всички: и приятели, и врагове, и тъмни, и светлеещи, и близки, и далечни, всички, всички, в които светимостта е по-слаба от светимостта на Носителя на Камъка. Законът за скачените съдове е постоянно в действие. Трябва да се събере цялото мъжество, за да се устои в Светлината. Дори и несъзнателно, воинът на духа предизвиква на бой цялата тъмнина и трябва да й противостои в цялото многообразие на нейните прояви. От гледна точка на тъмните обикновения човек е добре. Неговата слаба светимост не заслужава тяхното постоянно внимание. Ала Носителят на Светлина се намира под техния постоянен прицел и служи за обект на всевъзможни злонамерени хитрости от тяхна страна. Затова бодростта на духа, бдителността, зоркостта и постоянния несменяем дозор представляват мерки на крайната и неотложна необходимост. Трудно е? Да, трудно е необичайно, но между чука и наковалнята, под непрестанни удари се кове острието на духа. Трябва само да се помни, че с Мен, при здраво и пълно единение, поражението е невъзможно. Но затова пък победата е възможна. Никаква тъмнина, никакви уловки и хитрости, никакви трудности и натиск на средата не са в състояние да надвият този, който е с Мен. Отровата на вражеските стрели дава само особено ярко оцветяване на облеклото на духа и аурата ще сияе с всички светлини. Но огорченията не могат да се избягнат, от униженията, притесненията, клеветите и хулите не можеш да се отклониш и от признанието на тъмнината, изразяващо се във високата активност на тъмните, насочена против него, Носителят на Светлина не може да се скрие. В бой с тъмнината влизаме заедно с Мен и редом вървим против тъмнината. Приобщавайки се към Йерархията, имаме зад себе си Нейния неизчерпаем резервоар от Светлина. Не от себе си, не за себе си, а за Мен, в Мое Име, в Името на Йерархията и Светлината води самотен своята битка Носителят на Светлина. Войни на Светлината, Давам гаранция за победата, ако сте с Мен неразделни до края.
190. (24 август). Ако преображението е възможно, то следва да се помисли за това какво ще доведе по най-краткия човека път при него: разбира се, движещата сила ще бъде устремът. Но хората се стремят към много неща и много неща желаят, но въпреки това често не постигат желаното. Един устрем само не стига. Към устрема трябва да се добави и отричането от себе си. Но и това е малко. Известни са много самоотвержени хора, положили живота си за своите другари и все пак не достигнали до преображението. Ще добавим симфонията на качествата, ще добавим служенето на Светлината през вековете и близостта до Учителя на Светлината, ще добавим кристалите от безсмъртни огньове, събрани от преди. Както мълнията пронизва хоризонта от край до край, когато се е събрал достатъчно количество пространствен огън, така и микрокосмоса на човека се озарява вътре от Светлината и се преобразява в Светлината мигновено. Това явление е извънредно рядко, но свидетелства за подобни преображения или озарения имаме. Придобивките на духа се пренасят от миналото в настоящето. Напрежението на пламъка достига своя апогей и озарява съзнанието със седморна светлина, преобразявайки всички обвивки. Но човек може да гори с този пламък на духа само за кратко време, тъй като плътта няма да издържи. Дори и в по-слаба степен натрупванията в Чашата, не приложени в живота, предизвикщват подобни прегаряния на обвивката, както, например, това се случва често при така наречената охтика или туберкулоза. И тук също се изисква голямо равновесие между тялото и духа. Много са условията, които трябва да се съблюдават, дори и да има натрупвания. И да се предвидят всичките е невъзможно. От тук и насъщната необходимост от Ръководството на Учителя на Светлината. Без Водещ не може да се върви и да се достигне по този тесен път, водещ в живота, където всяка трудност се превръща в достижение и радост за духа. И когато при всички препятствия, изправящи се като планина, вървящият си казва: „И все пак аз ще достигна“ — с това отреденият победител утвърждава своята победа. И ако пътят е определен невъзвратимо, то всичко, което го обкръжава и всичко, което е вътре или вън, ще бъде само като вехи по пътя на духа към Светлината. Тогава започват да му служат и приятелите, и враговете, и тъмнината, и Светлината, и това, което е за, и това, което е против, и този свят, и онзи, и мъката, и радостта, с една дума целият живот, всички процеси, ставащи в огнено-съставното същество на човека. Както стрелата, устремена към целта, носи всички свои частици със себе си, така и микрокосмосът на човека, устремен към Светлината, станал одухотворен и магнитоподобен. Тогава става явна еднаквостта на огнената същност на човека с Огнения свят, към който той е устремен. Така човек утвърждава най-висшето и неизказано подобие в себе си и става Носител на Светлината.
191. (25 август). Човек си е сам на себе си и съдия, и решаващ, и постигащ, и постиган.
192. (26 август). Или Моят свят и неговото благо, или своят свят и неговата ограниченост. Ние живеем с живота на планетата, утвърждавайки нейното по-добро бъдеще. Настоящето считаме само като стъпало към него. Който е с Нас, той е устремен в бъдещето. То е не само магнит, но и мощен двигател. Само през него може да се премине към познанието на безпределния свят. Съзнанието, задържано от тъмнината при миналото или при настоящето, или върху явления противни на еволюцията, изключва себе си от нейното течение и обрича делата и начинанията си на регрес и крайно унищожение. Всички тези противодействащи явления са разрушителни и противни на космическата воля и техните извършители са от тъмнината. Няма никакво значение как се наричат и в какво вярват извършителите на тъмните деяния, тъй като съдът на историята е не според думите, а според делата. Така изпълнителите на Космическата Воля, вървящи в крак с еволюцията, ще бъдат Синове на Светлината, както и да се наричат, а техните противници — тъма. Отсъждането на планетната правда става независимо от всички хорски наименования и разбирания и там, където е налице „безбожие“, там наистина е близо Господнята жетва, защото Моето Дело се твори в съзвучие с изискванията на еволюцията на Света. Еволюционният поток ще отмие със своята мощ всички ненужни наслоения и израстъци, ако съзнанието влезе в него. Вече може явно да се види как светло се
