богиня, но всеки ще наложи върху това възприятие отпечатъка на своето съзнание. Ето за какво е нужен контролът върху мислите, за да не постъпват за строителство на телата елементи очевидно непригодни и носещи върху себе си отпечатъка на тъмата. Високият дух, възприемайки явленията от нисък порядък, не се заразява от тях, защото налага върху тях отпечатъка на своето разбиране. Но ниският съзвучи в унисон с тях и внася в своя микрокосмос елементи на тъмнината и разложението. И не това осквернява човека, което влиза в него, а това, върху което той налага печата на своите похотливости и въжделения и което слиза от конвейра на неговото съзнание опетнено с неговата нечиста реакция на едно или друго въздействие или впечатление отвън. За чистия всичко е чисто, но нечистото сърце и чистото ще съумее да изкаля. Мисълта може да каля и замърсява, но и да очиства и бъде санитар. Много важно е да се проследи обичайното течение на своите мисли и да се отбележи тяхното основно направление и особености. Какво внася от конвейра на своето съзнание човек в заобикалящата го среда — светлина или тъмнина? Всички внасят постоянно и непрекъснато, но какво? Носителят на светлина внася светлина, носителят на тъмнина — тъмнина. Вариантите между тези две полюса са безкрайно разнообразни и многочислени. Задачата на Учението е да научи хората да носят светлина в живота, вместо тъмнина. Внасяйки светлина, човек твори благо и за себе си, и за хората, внасяйки тъмнина — твори зло. И никакви съображения няма да помогнат, ако се внася тъмнина. Днес по света протича голямо разделение на хората по светлосянката им и нищо не е в състояние да прикрие служителя на тъмнината и носителя на зло. Те са осъдени от стъпалото на утвърждаващата се еволюция на планетата и техните дни са преброени. Тяхното поражение е предрешено. Ще си отидат негодните, с каквото и както и да се прикриват и зад каквото и да се крият. Новото, голямото, светлото се утвърждава сега в света и всеки сам си е съдия и разпоредител към кое да се присъедини. Критерият е един — Светлина или тъмнина, съзидание или разрушение, мир или убийства и войни. Така с мислите си човек ежедневно се приобщава към полюса на тъмнината или на Светлината, насищайки с техните елементи своите обвивки.
177. (17 август). В Тънкия свят където е духът, там е и домът. Поради земни привички и там се опитват да строят въображаеми домове, но това е илюзия, макар и много ярка и заместваща действителността. Пребиваването е по слоеве, в съответствие с висотата, достигната от духа. Всяка сфера на всеки слой е достъпна според притеглянето. Това, което е отвътре, притегля това, което е отвън и на свой ред се притегля от него. Законът на съзвучието управлява движението на духа по слоеве и сфери. Двигателната сила е мисълта. Външното при съзвучие става вътрешно, т.е. част от осъзнавания от духа свят. Всеки живее според насоката на устременостите, желанията и въжделенията, утвърдени още на Земята. Тук пожелаваш, там ще го имаш. Но всичките тези притежания на желаното се осъществяват във формата на пораждани от човека мисли — образи и са реални дотолкова, доколкото е реална мисълта. Те могат там толкова лесно да бъдат унищожени, колкото и да бъдат създадени, ако волята е достатъчно тренирана. Незнаещите смятат, че са обречени безнадеждно да пребивават в определен кръг, но знаещият казва на своята рожба: „Аз съм те създал, аз и ще те убия“, прилагайки при това енергия на мисълта малко по-голяма от тази, която е била употребена за създаването на нежеланите мислени форми. Добре е още на Земята да се приучва човек да създава и унищожава мислени форми по заповед на собствената воля и не само единствено мисъл — форми, но и емоциите, настроенията и чувствата, които са ги породили, не забравяйки, че човекът е лабораторията на всички усещания. На това може и да се упражнява човек, предизвиквайки желателни усещания и унищожавайки нежелателните. Всички чувства могат да бъдат предизвикани и породени в човека или унищожени по негово желание. Трябва само да се знае, че това е възможно и да се тренира волята в това направление. Това е нужно не толкова за Земята, колкото за пребиваването в надземното. Защото, в крайна сметка, цялата еволюция се извършва заради живота в Надземния свят, в неговите огнени сфери. Добре е да се научите да предизвиквате в себе си различни чувства и настроения, независимо и въпреки външните условия, например чувство на радост, когато навън няма никакви основания за това. Човекът е привикнал твърде много да поставя своите настроения в зависимост от външните условия, а трябва да се научи да постъпва обратно, тъй като в Надземния свят външните условия, т.е. обкръжението, ще зависят от вътрешното състояние. Но и на Земята е напълно възможно да се управлява своето вътрешно състояние извън зависимостта от външните условия. Едно подобно размишляване може да спомогне за това: например, човек се е оказал пред трудна задача и вместо да се огорчава, може да се радва, защото му се дава възможност да преодолее трудността и да се научи на още нещо при това. Всяка трудност, сложност, неприятност и тежест има и своята положителна страна в това, че при правилен подход към нея дава на човека опит, който е по-ценен от купчина злато. И това просто е цената за получаваното и необходимо знание. Тогава радостта от получаването, а не сълзи ще бъде правилното решение. Вярно е, че е трудно, никой не казва, че е лесно. Но напред са знанията и победата. И на това също можете да се порадвате. Когато води Владиката, всичко се обръща в полза на водения. А камъните за препъване в същото време служат и като стъпала на подема и килим на подвига. И трудно, и чудно, и над духа е Ръката. Всичко се дава за преодоляване. Дори новото здание строят само за това, след време да го разрушат и заменят с ново, по-съвършено. Всичко, което виждате наоколо, блестящо с новостта си и свежестта на изработката, ще бъде разрушено и заменено с ново. В това е преодоляването на живота. Така и в характера на човека всяко качество на духа се замества с по-високо и съвършено, и човек постоянно преодолява себе си по пътя си към звездите. Нека днес да запомним само тази дума — „преодоляване“. Радостен или наскърбен, съсредоточен навън или навътре, говорещ или мълчащ, тук или там в мислите си, но утвърждаващ властно по своя воля всяко състояние на духа — така указвам.
178. (Гуру). Да станеш господар на своето царство, на своя собствен вътрешен свят — това е целта, към която трябва да се устремите. Защо да се позволява на нещо външно, случайно и временно да господства над това, което принадлежи неразделно на човека. Над това, което е вън, хората могат да властват, но над вътрешния си свят е властен само неговия притежател. За това е необходим контролът над себе си, за да не се допускат вътре чужди въздействия и всичко, което може да влияе на собственото равновесие. Това качество ще бъде основно при утвърждаването на собствената власт над себе си. По-добре е да властваш сам над себе си, отколкото да бъдеш ветропоказател на чуждите настроения — непостоянни, преходни, понякога неразумни и лишени от крайна цел. Утвърждавайки своя свят в себе си и властта си над него, можете да призовете за съюзник самия Владика. Ще помогне. Но най-напред трябва да се приложат своите собствени сили. Струва си да се потрудиш над това. Това е първата крачка към свободата. Не техния, на стоящите вън, а своя свят утвърждавайки и ние сме преминали през живота и сме оставили на хората плодовете на своето творчество, собственото, а не чуждото и не заимствано от страни. Колебания не са нужни, съмнения не са нужни, нужна е устременост, а също и преданост към този, който води.
179. (18 август). Могъществото на духа се заключава в силата на запалените огньове, разбудени напълно или частично. В зависимост от това неговите степени могат да бъдат различни. Без огън никой не идва на Земята. По своята структура човекът е огнено същество. Самата нервна система е мрежа от проводници, носещи електронни импулси в организма. Всяка клетка е електрическа батерия. Но разликата между запалените и спящите центрове е огромна. Агни Йога е път за ускорена разпалване на центровете, път на огнен възход по стълбата на могъществото на духа. За да вървиш, трябва да имаш цел пред себе си и когато тя е ясна и определена, достигането й става възможно, ако всяко действие на устременото към целта съзнание се намира в съзвучие с нея. Да се започне веднага с извършването на големи дела е невъзможно, но ако се започне с малките и съвсем малките, то и до големите може да се стигне. Принципът на малкото семенце ще бъде гаранция за големи достижения. Всичко, до което е достигнал човекът, се е появило някога като малък зародиш и след това е покълнало и е дало плод. Смисълът и значението на започването с малкото трябва да бъде разбран в цялата му дълбочина, за да навлезе неговата неизменност в съзнанието и да стане водеща сила.
180. Целият ден с всичките му възможности е в разпореждане на човека. Същевременно колко скъпоценно време се губи напразно и безцелно, докато би могло да бъде използвано плодоносно и съизмеримо с устремеността. Всеки би искал да има плодовете на достиженията, но да положи необходимите усилия не всеки се решава. Ако стрелата, летяща към целта, започне да се колебае, да лъкатуши и да се мята от една страна на друга, като недисциплинирания ум на човека, тя няма да достигне до целта. Образът
