тайната на самия себе си, тъй като духът е вечен. Процесът на осъзнаването на вечното ще бъде процес на натрупване на елементи на безсмъртието в микрокосмоса на човека. Тези елементи на непреходното могат да се намерят във всяко явление от живота, защото всичко, което съществува, няма нито начало, нито край, а е свързано със заобикалящия свят във веригата на непрекъсната приемственост. Дори и големите понятия за време и пространство нямат нито горе, нито долу, нито начало, нито край. Те нямат предели, защото самата безпределност се отразява в тях. По този начин, съзерцавайки безкрайния поток на живота в неговите временни форми, вечни в постоянството на своите смени, може да се усети диханието на вечността във всичко, което съществува в нея. Този живот на временното в безпределността е подчинен на големите космически Закони, които представляват нерушимата основа на проявения свят. Изучаването на тези закони е съприкосновение с вечността; тяхното постигане ще бъде излизане на съзнанието в космическия простор, а прилагането им в живота ще се ознаменува с утвърждаване елементите на безсмъртието в духа. Да мисли космически може само този, който духом се е издигнал над живота, над своя личен живот и ограничения свят на личното си отношение към света. Личното е временно по самата си същност и е обречено с малкия кръг на своята проява. Разширявайки пределите на този кръг до границите на безпределността, преминавайки ги и навлизайки в нейната орбита, човек опъва нишката на живота си извън пределите на краткото земно въплъщение и с това утвърждава правото си на безсмъртие. Каквото утвърди духът на Земята, с това ще пребъде и в Надземния свят. И това, което придобие, него ще вземе и по далечния си път. Но и простото размишление ще покаже, че дори тялото си човек оставя на Земята, да не говорим пък за вещите. Значи могат да се вземат със себе си само продуктите на съзнанието, т.е. мислите и чувствата и това, което съставлява психическия свят на човека. И трябва добре да се замисли човек за това какво от този свят ще бъде полезно в Надземния и какво напълно ненужно. Ако взетото е зло или предимно зло, то ще остане и с взелия го, обременявайки и помрачавайки го; ако пък е добро и от светлината, ще му бъде светло; ако е отричане на живота в невидимото, отричащият ще превърне себе си в неподвижен като истукан камък, тъй като там всяка мисъл става обкръжение на човека и собствените му мисли създават света, в който ще живее. Така всеки пожънва плодовете на своите мисли, т.е. съчетавайки се с тях, създава условията на своето същесвувание в този друг свят, където всичко се създава чрез мисълта, всичко се движи чрез мисълта и където царства неразделно мисълта.
172. (16 август). Да пребиваваш във висините с Мен, да прекараш в Общуване с Мен — това означава да навлезеш в потока на Моите мисли, потока на планетните мисли, потока на космичната мисъл. Условието за влизане ще бъде отричането от себе си. Говорили са за Божията воля, за Висшата воля, но всички тези понятия могат да се заменят с понятието Космична Воля. Да следваш Космичната Воля означава да следваш законите на еволюцията и да действаш и постъпваш в съзвучие с тях. Няма добро или зло, а има явления еволюционни, съдействащи на еволюцията и такива вървящи срещу нея. Областта на последните ще бъде и областта на злото или царството на тъмата. Това, което е добро и благо на едно стъпало на еволюцията, може да бъде зло на по-високото стъпало. Еволюционното явление, което е благо за даден момент, с течение на времето надраства своето значение и става антитеза на еволюцията, предизвиквайки с това ново явление от еволюционен порядък, противоположно по същността си на своя антагонист. И личната търговия някога е била полезна за развитието на връзките между хората и прогреса, но сега, на новото стъпало от развитието на съзнанието на човечеството тя е изживяла себе си, станала е антиеволюционна и подлежи на изчезване. И така е във всичко. Космичната Воля е изразена в течението на еволюцията и всичко, което се намира в съзвучие с нея, е благо, а всичко, което я възпрепятства и се бори с нея, е зло. Разбирането на законите за развитие на човешкото общество позволява да се осъзнаят изискванията на еволюцията и, следвайки ги, да се стане изпълнител на Космичната Воля, чрез прилагането на тези закони в живота. Тези закони за развитието на живота във всичките му форми могат да се изучават и съзнателно да се следват без каквито и да било клерикални обосновки, чисто научно. И не тези, които повтарят: „Господи, Господи“, ще влязат в царството на знанието и на Светлината, а тези, които, разбрали тези закони, ще ги приложат в живота и ще помогнат на хората да се изкачат по стълбата на еволюцията. Трябва да се отхвърлят многото думи и понятия и, вземайки самата същност на явлението в нейния еволюционен и антиеволюционен аспект, да се определят безпогрешно границите на доброто и злото, т.е. на това кое е добро и кое е лошо за Общото Благо.
173. Сега епохата на личната търговия е отминала, спекулацията е осъдена, осъдени са войните и взаимното човеко изтребване, насилието над волята на народите, робството във всичките му видове и много, много отживели своето време явления от стария свят. Новият свят навлиза победоносно, а старият свят няма повече нито сили, нито умения, нито ум, за да спре неговия победен поход. Старият свят е вече осъден и се руши под железните стъпки на еволюцията. Ще си отидат от планетата всички и всичко, което върви срещу. И в светлината на научното, неотречимо разбиране на космичните закони и изисквания на еволюцията хората ще разберат същността на Космичната Воля. И кой знае, може би отричащите Бога отживели и изопачени религии се оказват по-добри изпълнители на Космичната Воля отколкото тези, които въздигайки ръце към небето се стремят да залеят с кръв цялата земя.
174. Да! Да! Да! Тайната на познанието е в самоотричането. Колко време ще се освободи у човека, забравил за своето малко „аз“ заради по-високото и широкото възприемане на мислите, изпращани от нас. Както облаците закриват слънцето, така и малките лични мисли — съзнанието. Трябва да се освобождавате от тях, за да мислите широко. Тъй като всичко лично е обречено от временността си на унищожение и забвение. Само свръхличното живее и плодовете му не умират във вековете. Индивидуалното и личното са като Светлината и тъмнината. Великите индивидуалности са се издигали над личното си и са живели в свръхличното, утвърждавайки с това своята Индивидуалност. Всички Велики духове и велики хора са притежавали ярко изразена индивидуалност, а личното начало в тях или живеенето само за себе си са били обратно пропорционални на величината на тяхната индивидуалност. Всичко в Космоса е индивидуализирано по своята същност, от атома до планетите, включвайки тук и всички живи форми, но саможивостта в човека, на даденото стъпало от неговото развитие, е като червей, загнездил се в зрял плод.
175. Защо се изпълняват далеч не всички мисли и желания? Защото в тях има малко огън. Огънят в мисълта се влага от сърцето. Изпълнява се само желанието или мисълта, излизащи от сърцето. Огненост не означава астралност или емоционалност. По-скоро тя се съпътства от спокойствие. Мислите могат да бъдат усилени от единението с Йерархията, защото срещу Нас никой не е силен. Действайки заедно с Мен, можете да побеждавате. Но не търсете победата в очакваните рамки, макар че тя е неизбежна. Най-добре е при пълно доверие във Водещата Ръка да се оставите на мъдростта на Водещия. Тази мярка прилагайте и към голямото, и към малкото. Нима Новият Свят навлиза победно в живота по вашите очаквания и пътища? Не! По своите. Така е и във всичко останало. От тук и понятието за неведомите Висши пътища, трябва само да има вяра или поне доверие.
176. (16 август). При височайши мисли тялото се преобразява. Мислите на въжделение особено явно въздействат на нервната система и особено бързо се поддава на тях и тялото. Въздейства всяка мисъл от всякакъв порядък и всяка оставя своя отпечатък върху физическата обвивка. Като добре настроена цигулка звучи тялото на привичните мисли. Но това въздействие е далеч по-дълбоко като засяга и другите тела на човека. Най-бързо от всичко реагират на мисълта астралната и менталната обвивки. Те дотолкова се приучват да съзвучат на привичните мисли, че понякога следствието настъпва мигновено. Всяка мисъл внася свои елементи в състава на тези тела. Тези обвивки могат да бъдат сияйни, светещи, ясни, мъждиви, сиви, затъмнени и тъмни. Мисълта от Светлината ги осветява, а тъмната мисъл ги затъмнява. Така се затъмнява и осветява и физическата тяло. Често върху помраченото лице на човека може да бъде видяно явна това въздействие на мислите. Обвивките са като пашкули за духа, когото те обличат. Има ги всеки, но съставът им е твърде разнообразен. Зловонното, отровено тяло на алкохолика съдържа в себе си и съответни по състав астрално и ментално тела — жилище твърде непривлекателно. Хората се грижат за жилището, но не се грижат за това помещение, в което обитава духът им. Строителните елементи постъпват в тялото чрез съзнанието, по-точно казано съзнанието налага върху тях своята характеристика и ги оцветява в съответните оттенъци, определяйки с това тяхната същност. Двама могат да гледат статуята на съблечена
