беше жена, млада и прекрасна. Беше щастлива и нещата щяха да си останат така.
— Тя е свободна. Най-после — изрече Мал с въздишка.
Хари взе ръката й и я целуна.
— Ти също — каза той и тя му се усмихна. — Едва не обърках нещата — добави. — Смятах, че ще бъдеш в безопасност у дома. Не мислех, че Блейк знае къде живея. Трябваше да се сетя, когато видях „Волвото“. Виждал съм го паркирано на площада.
— Скуийз направи своя номер… измъкна се от спалнята ти точно навреме. Блейк го намушка. Ножът едва не улучи сърцето му. Загуби доста кръв, но го оперираха и ще се оправи.
Хари седна на канапето до нея. Взе ръката й в своята.
— Исусе — въздъхна той, давайки си сметка, че тази нощ едва не бе загубил всичко.
Тя взе ръката му и те се вгледаха един в друг. Не им се вярваше, че всичко е приключило.
Мифи си мислеше каква красива двойка ще бъдат. Надяваше се Хари да не остави Мал да му се изплъзне между пръстите.
— Още един сандвич? — предложи тя усмихнато.
Глава 50
Бяха изминали няколко седмици. Лекият летен дъжд ръмеше по лицето на Хари. Той тъкмо завиваше към ресторантчето на Руби. Скуийз подръпваше каишката, като спираше, за да пошляпа тук-там в някоя локва. Ветеринарят беше обръснал козината на гърдите и белегът се виждаше яркочервен.
— Поиграй си, старче — засмя се Хари.
Скуийз си беше заслужил всичкото време на света. Те бяха много подходяща двойка — той, с белега на главата, а кучето, с белега на гърдите. Сякаш бяха двама закоравели скитници.
— Никой няма да ни хареса, старче — добави той с усмивка.
Когато влязоха, звънчето над вратата „При Руби дрънна“. Той изтърси коженото си яке и се огледа. Всичко беше както обикновено. Прозорците бяха запотени, синкавият дим от цигарите се издигаше към пожълтелия от никотина таван. Обгърна го миризма на печено пиле, бира, кафе и цигари.
Както обикновено, беше претъпкано. Всички маси бяха заети. Той улови погледа на Дорис, която слагаше в големи бели чинии огромни резени шоколадова торта и ванилов сладолед.
— Ще бъда при теб след секунда — погледна го бързешком.
Сервира на клиентите и се приближи, като бършеше ръце в престилката.
— Да? — изрече лаконично.
— Какво за Дорис? — усмихна й се той.
— Какво искаш?
— Искам маса, дявол да го вземе…
— Защо идваш все в най-натовареното време? — промърмори тя. — Ако не беше смелото ти куче, което има нужда от добра храна и почивка, щях да ти кажа да си чакаш реда, детективе. — Потупа Скуийз по главата и той размаха опашка и я загледа с надежда. Тя въздъхна: — Той наистина успява да се възползва от слабостта ми. Също като господаря си.
— Мал Малоун ще дойде също — Хари погледна часовника си, — след около петнайсет минути.
— Е, защо, по дяволите, не го каза! — Тя огледа масите, после отиде до ъгловата маса и изгледа с присвити очи клиентите и полупразните им чаши. — Свършихте ли, момчета? — попита ги с ръце на кръста. — Не виждате ли, че опашката чака.
Хари се усмихна. „При Руби“ не се променяше и, слава Богу, същото важеше и за Дорис. След пет минути тя ги изхвърли оттам. Масата беше почистена и избърсана с мокър парцал. Сложени бяха и поставки за чашите. След малко се появиха прибори и салфетки и една водна чаша с маргаритка.
— Това е всичко, което успях да открия. Смятай се за късметлия — промърмори тя и метна едно меню на масата.
— Благодаря, Дорис. Страхотна си — усмихна се Хари.
Скуийз излая тихо, като все още я гледаше обнадеждено.
Тя го стрелна:
— Мислеше, че съм те забравила, а? — Отиде зад бара и след няколко минути се върна с пържола в една паничка.
— Само най-хубавото за теб, смело момче — добави тя, като гледаше Скуийз как поглъща храната. — Той е най-известното куче в Бостън — подхвърли гордо на Хари.
— Здравей — усмихна се той. — А аз съм най-известният полицай.
— И вече си навирил нос — изсумтя тя. — Искаш ли бира? Или може би ще поръчаш бутилка шампанско за госпожица Малоун?
— Бирата ще ни дойде добре — изрече Хари спокойно.
Той погледна към вратата и се сети за предишния път, когато чакаше Мал в същото сепаре през дъждовна нощ като тази. Не беше чак толкова отдавна. Чудно как човешкият живот можеше да се промени изцяло от една случайна среща. Прокара пръсти през разбърканата си коса. Може би трябваше да се облече по-подходящо, да сложи сако и риза. Никаква вратовръзка, все пак. Това беше достатъчно.
Звънецът над вратата подръпна и тя се появи. Огледа се с леко повдигнати вежди, сякаш се чудеше какво, по дяволите, търси тук. Той тръгна към нея с усмивка. Мал никога нямаше да се промени.
— Здравей — посрещна я и протегна ръка.
— Здравей. — Тя стисна ръката му.
Той я огледа. Беше облечена в синя риза, джинси и черно кожено яке.
— Оппа — възкликна с усмивка.
— Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях. Така ми се струва.
Очите им се срещнаха и те останаха сами сред задименото заведение.
— Добре ли си? — попита я.
Тя кимна и русата й коса се разлюля, а водните капки заблестяха по нея.
— Насам, мадам.
Той я поведе към ъгловото сепаре, като все още държеше ръката й.
— Нашата маса — промълви тя.
— Дорис ти с донесла цвете.
Той и показа маргаритката и тя се усмихна.
— Дорис е симпатяга.
— Солта на земята — съгласи се той.
— Знам, че имаш слабост към сервитьорките. — Тя се сети за Джили. — И към телевизионни детективи.
Той я наблюдаваше как сяда с леки, елегантни движения, които му напомниха как изглеждаше с онази по-разголена рокля на празненството на майка му.
Скуийз се показа изпод масата. Седна на задните си крака и загледа предано Мал.
— Здравей, Скуийз — каза тя и взе лапата му. — Как е моето момче?
— Обичай ме, обичай кучето ми — въздъхна Хари.
— Ще ти се.
Тя му се усмихна шеговито и той въздъхна отново.
— Знаеш ли, Малоун? Ти въобще не се променяш.
Дорис тръгна към тях. Избърса ръка в престилката си и я протегна.
— Здравей, Мал, как си? — поздрави тя сияеща. — Стипцата ще ти купи ли днес шампанско, или както обикновено?
— Предполагам, че както обикновено — въздъхна Мал. — Как си, Дорис?
— Не мога да се оплача. — Дорис оправи косата си и я погледна искрено. — Искам да ти кажа, че си много смела жена, щом направи това. Да се покажеш и да кажеш всичко това. Ти помогна да заловят бостънския убиец. Ние, жените, трябва да се държим една за друга, както казах и преди.
— Благодаря, Дорис.
Мал се изчерви от похвалата и Хари я изгледа, удивен, че все още е толкова срамежлива и се
