озадачено и примигваше на парцали, той приседна, после бавно се изправи на крака и поизтупа и поразмаза част от калта по мантото си.
След това пребърка джобовете си за ключовете и отключи входната врата, която като че ли беше малко хлабаво затворена. Изчака да види какво смята да прави орелът.
Орелът леко изшумоля с криле, прескочи прага и се намери в коридора. Огледа се и гледката май не му беше много по вкуса. Дърк не знаеше какво точно очакват орлите от хорските коридори, но трябваше да си признае, че не само орелът реагираше по този начин. Не че безпорядъкът беше толкова голям, но имаше някаква мрачност, която хвърляше покрова си над посетителите, и орелът очевидно не можа да устои на този ефект.
Дърк вдигна големия плосък плик, полегнал върху изтривалката, погледна вътре, за да провери дали съдържа онова, което очакваше, и забеляза, че на стената липсва една картина. Не беше кой знае какво — просто една малка японска литография, която беше открил на „Камдън пасидж“. Доста я харесваше, но работата беше там, че сега литографията я нямаше. Куката стърчеше в стената празна. Освен това, осъзна той, липсваше и един стол.
Възможната значимост на събитието изведнъж му просветна и той се втурна в кухнята. Много от неговите подбрани кухненски прибори явно ги нямаше никакви. Комплектът от изключително неупотребявани ножове „Сабатие“, кухненският комбайн и касетофонът до един бяха изчезнали — но пък си имаше нов хладилник. Очевидно го бяха доставили углавните елементи на Ноби Пакстън и той просто трябваше да направи обичайния си кратък списък.
И все пак той имаше нов хладилник и немалък беше камъкът, който му падна от сърцето. Цялата атмосфера в кухнята сякаш беше станала по-ведра. Напрежението се беше вдигнало. Във въздуха витаеше някакво ново чувство на лекота и пролет, което беше обгърнало дори купчината стари кутии от пица, която сега като че ли беше килната под по-скоро жизнерадостен, отколкото тягостен ъгъл.
Дърк бодро отвори вратата на новия хладилник и с наслада установи, че е хептен, съвсем и абсолютно празен. Вътрешната му лампичка озаряваше съвършено чисти синьобели стени и лъскави хромирани полици. Толкова много му хареса, че мигом реши да си го държи така. Изобщо нямаше да слага нищо вътре. Храната му трябваше да се примири с положението, че ще е изложена на показ.
Хубаво. Затвори вратата.
Остър крясък и пляскане на криле зад него му припомниха, че трябва да забавлява своя гостенин орел. Обърна се и откри, че онзи го гледа на кръв от ръба на кухненската маса.
Сега, когато й беше посвикнал малко, а и всъщност орелът не го беше нападнал подло, както Дърк очакваше, птицата изглеждаше малко по-нестраховито, отколкото преди. Пак си беше бая парче орел, но може би името „орел“ сега сякаш му прилягаше малко повече, отколкото в началото. Дърк се поотпусна, свали шапката си, съблече мантото си и ги метна на един стол.
На този етап орелът се усети, че Дърк като че ли си създава погрешно впечатление за него, и сви и разпусна нокти. Дърк с внезапна тревога установи, че по тях наистина има нещо което много напомняше на съсирена кръв. Бързо се отдръпна. Орелът се изпъна в цял ръст и започна да разперва криле все по-широко и по-широко, като ги размахваше много бавно и се навеждаше напред, за да запази равновесие. Дърк направи единственото, за което се сети при тези обстоятелства, и изхвърча от стаята, като тресна вратата след себе си и я подпря с масата с краката нагоре.
Зад вратата незабавно се надигна ужасна какофония от врясъци, плясъци и драскане. Дърк седна, затиснал с гръб масата. Задъхваше се и се опитваше да си поеме въздух. След малко започна да го обзема тревога относно онова, което орелът смяташе да предприеме. Струваше му се, че той като че ли се мъчи да разбие вратата. На всеки няколко секунди се повтаряше едно и също: първо страшно силно пляскане с криле, след това втурване, после ужасен, хрущящ тъп удар. Дърк не смяташе, че орелът ще успее да пробие вратата, но се уплаши, че при тези си опити той може да се пребие до смърт. Това същество като че ли беше побесняло заради нещо, но заради какво — Дърк не смееше дори да предполага. Опита се да се успокои и да мисли ясно, да измисли какво трябва да направи.
Да се обади на Кейт и да се увери, че е добре.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Да отвори най-после този плик, дето го мъкне със себе си цял ден, ида провери какво има вътре.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
За това му трябваше остър нож.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Три доста странни мисли му дойдоха в сравнително бърза последователност.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Първо, единствените налични остри ножове — ако приемем, че хамалите на Ноби все пак са му оставили някой и друг нож се намираха в кухнята.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Това само по себе си нямаше кой знае какво значение, защото сигурно все щеше да намери из къщата нещо, дето да върши работа.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Втората мисъл беше, че самият плик се намира в джоба на мантото му, което беше зарязал метнато на облегалката на един стол в кухнята.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Третата мисъл много наподобяваше втората и имаше връзка с местоположението на листчето с телефона на Кейт.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Ох, Божке.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Е, вече знаеше какво трябва да направи…
Пляс-пляс-пляс-туппп!
… така че нямаше смисъл да се скатава. Той мълком отмести масата от вратата.
Пляс-пляс…
Той се приведе, дръпна вратата и се шмугна под орела, а онзи изхвърча в коридора и се фрасна в отсрещната стена. Дърк тресна вратата след себе си, дръпна мантото от облегалката и натика стола под дръжката на вратата.
Пляс-пляс-пляс-туппп!
Повредите, нанесени от тази страна на вратата, бяха едновременно и значителни, и внушителни и Дърк сериозно започна да се безпокои какво ли показва това поведение за умственото състояние на птицата или за евентуалните промени в него, ако тя продължи да се държи по същия начин още дълго време.
Пляс-пляс-пляс… драс…
Същата мисъл май беше хрумнала и на птицата в същия този миг и след кратък вихър от крясъци и драскане по вратата с нокти тя изпадна в киселото мълчание на претърпелия поражение, което, след като измина около минута, стана също толкова тревожно, колкото и предшествуващият таран.
Дърк се зачуди какво ли си е наумил орелът.
Приближи се предпазливо до вратата и много, много тихичко отмести стола малко, така че да може да гледа през ключалката. Приклекна и надникна през нея. Отначало му се стори, че не вижда нищо и сигурно нещо е запушило ключалката. След това едно леко трепване и проблясък на светлина съвсем близо от другата страна му разкриха смайващата истина: орелът също беше прилепил око до ключалката и гледаше напрегнато през нея. Дърк едва не направи кълбо назад — толкова го шокира това откритие. Дръпна се от вратата, обзет от чувство на лек ужас и погнуса.
Това беше изключително интелигентно поведение от страна на един орел, нали така? Или пък не беше? Как да разбере? Не се сещаше за никой експерт орнитолог, на когото би могъл да се обади. Всичките му справочници бяха струпани по другите стаи, а Дърк нямаше да може да изиграе безнаказано още веднъж същия номер — със сигурност не и когато си има работа с орел, който беше успял да схване за какво служат ключалките.
Отиде до мивката и намери една хавлиена кърпа. Сгъна я на топка, намокри я и докосна с нея първо кървящото си слепоочие, което доста се беше подуло, а после — и носа си, който пък все още беше много
