високопланинската пустиня, маргаритите, гуакамолето, сребърните токи и чувството, че хората на съседната маса в кафенето сигурно са лауреати на Нобелова награда.
Кога за последно пътувахте на стоп?
Някъде преди десетина години на остров Родригес в Индийския океан. Стопирането беше единственият способ за придвижване из острова. Нямаше обществен транспорт, но няколко души имаха лендроувъри и беше хубаво като минат по пътя. Бях замръкнал в гората по къс панталон и си бях забравил лосиона против комари. Изживях най-болезнената нощ в живота си.
Кое място ви хареса най-много, докато пътувахте, за да напишете „Да видиш за последно?“
Мадагаскар — въпреки че това всъщност беше един вид прелюдия към „Да видиш за последно“. Харесаха ми горите, лемурите и топлото отношение на хората.
Коя е, според вас, най-интересната структура в галактиката, дело на човешки ръце?
Язовирът, който строят при Трите Клисури в Янгце. Въпреки че по-подходящата дума за него е „стъписващ“. Язовирите почти никога не се използват за това, за което са построени, но вредите, които нанасят на околната среда са неимоверни. Но ние продължаваме да ги строим и аз наистина не разбирам защо. Убеден съм, че ако се върнем достатъчно назад в историята на човешкия вид, ще открием някъде да се спотайват гени от бобър. Това е единственото разумно обяснение.
Били ли сте там?
Откакто започна строежът, не съм ходил в Янгце. Изобщо не искам да го виждам.
А коя е най-интересната природна структура?
Една гигантска три хиляди километрова риба на орбита около Юпитер, както твърди един сериозен доклад в „Седмични новини от света“. Снимката беше много убедителна и единственото, което ме озадачава, е как така други по-уважавани вестници като „Нов учен“ и „Сън“ още не са изнесли подробности. Държа да науча.
Ако трябва да назовете място, което „сякаш е паднало от космоса“, кое ще е то?
Фиордите в Саут Айлънд, Нова Зеландия. Невероятна бъркотия от планини, водопади, езера и лед — най-изключителното място, което съм виждал някога.
Ако в този момент можехте да се пренесете на което място във вселената пожелаете, къде щяхте да отидете, с какво, с кого и какво щяхте да вземете със себе си?
Наблизо, на една от шестнайсетте луни на Юпитер — Европа. Тя е едно от най-загадъчните тела в слънчевата система и е голяма любимка на писателите фантасти, защото е едно от малките места, където би могло да има някакъв живот и в структурата й има някои странности, които пораждат френетични спекулации, че са от изкуствен произход. Освен това, през нощите с подходящо подреждане на орбитите сигурно има страхотен изглед към рибата.
Интервюто е взето от Клер Смит за Virgin.net, Ltd.
22 септември 1999
Да яздиш лъчиста манта
Всяка страна прилича на определен човек. Америка е войнствен юноша, Канада е интелигентна трийсет и пет годишна жена. Австралия прилича на Джак Никълсън. Идва право при теб и ти смее шумно и доста заплашително в лицето. Всъщност, тя не е толкова страна, колкото нещо като тънка коричка от полуоткачена цивилизация по краищата на обширна сурова пустош пълна с жега, прах и подскачащи същества.
Попитайте австралийците какво харесват в страната си и те ще ви отвърнат с кисел смях: „Е, вече само това място остана, нали?“ което звучи доста тревожно. Вие не разбирате напълно какво означава, но все пак ви тревожи, защото може и да са прави.
Самият факт, че този континент се спотайва от другата страна на земята, където не можем да го видим, е странно притеснителен и аз винаги съм си търсил оправдания да мръдна дотам, пък дори и само за да го нагледам профилактично. Освен това го харесвам. Още не съм виждал по-голямата част, но отдавна исках да посетя едно място, защото бях оставил там една недовършена работа, за която много ме беше яд.
И само преди няколко седмици изведнъж открих оправданието, което търсех.
Тогава се намирах в Англия. Сигурен бях, че е Англия, защото седях в дъжда под някакво мокро одеяло в някакво кално поле и слушах как някакъв шибан оркестър в нещо като червена палатка свири хитове от музика към американски филми. Има ли друго място на земята, където някой би направил подобно нещо. Където и да било? Ще го направят ли в Италия? Ще го направят ли в Тера дел Фуего? Ще го направят ли на Бафиновите острови? Не. Мисля, че даже в Япония, където сред националните развлечения фигурира самоизкормването с нож, знаят къде да теглят чертата. Помежду воя на дъжда и тромпетите завързах разговор с един дружелюбен тип, който се оказа съсед на сестра ми от Уоруик, където се намираше подгизналото поле. Казваше се Мартин Пембъртън и беше изобретател и конструктор. Сред нещата, които беше изобретил и конструирал, така ми каза, имало най-различни жизненоважни части от подземни влакове, една чудесна нова форма на мислещ тостер, а също така и един Суб Бъг?
Какво, попитах любезно, е Суб Бъг?
Суб Бъг, обясни ми той, било вид реактивен подводен бръмбар. Нещо като предната част на делфин. Държиш се за опашката му, а той те тегли под вода на каквато искаш дълбочина до десет метра. Помните ли онези неща от филма „Тъндърбол“? Нещо такова. Страхотна джаджа за изследване на коралови рифове.
Не съм много сигурен дали каза точно това. Може да беше казал „лазурното море“ или „кристалните дълбини“. Едва ли, но поне в моето съзнание се оформи такава картина, докато стоях под фучащия дъжд и наблюдавах как един чадър беглец се изтъркулва покрай оркестъра.
Трябваше да изпробвам този уред. Казах го на Мартин. Може и да съм го съборил на земята и да съм затиснал с коляно гърлото му, честно казано спомените ми са доста размазани, но в крайна сметка той каза, че ще се радва да ми даде един за проба. Въпросът беше къде? Можех да го изпробвам навсякъде, даже в кварталния басейн. Не. Номерът беше да се изпробва в Австралия, на Големия Бариерен риф. Но ми трябваше сериозно оправдание, ако смятах да накарам някое злочесто списание да се бръкне, за да финансира пътешествието ми, което, повярвайте ми, е единственият начин за пътуване.
Тогава си спомних за недовършената си работа в Австралия.
Има един остров в южния край на рифа, който преди десет години по Възнесение посетих съвсем за кратко. Беше едно доста ужасно място, наречено остров Хеймън. Самият остров беше красив, но курортът не беше, а аз се бях озовал там погрешка в края на някакво авторско турне. Намразих го. Брошурата беше пълна с думи като „интернационален“, „превъзходен“ и „изтънчен“ и това означаваше че от всички палми се лееше музикално озвучаване и всяка вечер имаше тематични карнавални партита. Денем сядах края басейна, напивах се бавно с коктейли „Текила сънрайз“ и слушах разговорите по съседните маси, които бяха
