„Тихо, да бъде мир!“ О, хиляди оплаквачи, коленичили молитвено на очакващия бряг, се ослушваха за този глас; той се разнесе едва тогава, когато настана затишието, ала мнозина не можаха да го почувстват. Накрая слънцето се завърна, но светлината му за някои беше вече мрак!
Тук спирам — спирам веднага. Казах достатъчно много. Не искам да тревожа кротките, добри сърца, нека слънчевото въображение да съхрани надеждата. Нека си мислят за насладите на радостта, родена отново из дълбините на големия ужас, за възторга на спасението, за чудотворния отдих след мъките, за блаженството на завръщането. Нека си представят брачен съюз и щастлив по-нататъшен живот.
Мадам Бек живя в доволство до края на дните си, тъй също и отец Силас. Мадам Валравен почина деветдесетгодишна. Сбогом!
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1336
Източник: http://bezmonitor.com
Редактор Красимира Абаджиева
Излязла от печат 26 март 1989
Издателство „Отечество“, София
