— Майор Майкълсън и двамата му подчинени са в течение на всичко — каза Блейкли. — Според мен това е достатъчно. Ще съобщя на останалата част от екипа някои подробности, но не е необходимо да научат всичко. Този път вече сме наясно с рисковете. Освен това разполагаме и с необходимото въоръжение.
— В последното не можем да бъдем сигурни. Блейкли присви очи и се взря в ивицата от зелени светлинки върху комуникационния пулт. Една от тях примигваше. Той я почука и мигането секна.
— Сега няма за какво да се тревожим.
КНИГА ТРЕТА
СКАТОВЕ И СТЪЛБИ
Глава 10
Раницата бе тежка и презрамките и, макар и подплатени, се впиха в раменете на Ашли. Тя я свали и остави до краката си. Пак си оставаше тежка, но можеше да се носи. Видя, че Линда се мръщи, докато се опитва да намести раницата си върху раменете. Ашли отиде до нея и повдигна раницата по-високо върху гърба и.
— Ако я държиш в това положение, няма да ти тежи толкова.
Линда се усмихна, но досадата не изчезна напълно от лицето и.
— Благодаря ти. Май ще трябва просто да свикна с нея.
Ашли кимна с разбиране. Всички ще трябва да свикнем, помисли си примирено.
Ашли поведе Линда към групата, събрала се около радиостанцията на екипа. Блейкли обясняваше нейния начин на функциониране на Бен, Халид и майор Майкълсън.
— Нашата мрежа от приемници и предаватели работи на ултракъси честоти. Заложени са върху голяма площ, така че ще можем да поддържаме връзка във всички посоки, дори и когато ни разделят стотици километри скална маса.
Майор Майкълсън повдигна радиостанцията, за да си изясни теглото и.
— Прилича на предавателите, които ориентират нашите подводници.
— Така е. Принципът на действие е един и същ. Използват се нискочестотните трептения. Системата е проверена многократно.
— Колко често ще поддържаме контакт? — попита Ашли.
— Три пъти дневно. В определени часове — отвърна Блейкли. После посочи радиостанцията. — Това е най-важният елемент от вашата екипировка.
— За мен най-важният елемент от моята екипировка е ей това — каза майор Майкълсън, като потупа пистолета си.
— И двамата грешите — обади се назидателно Бен. — С тези думи показвате, че нямате опит като пещерняци. Ей, това е най-важната част от нашата екипировка — каза, като посочи батериите, закачени на пояса му. — Без батерии няма светлина. Без светлина не можеш да разбереш по какво стреляш и освен това на света не съществува радиостанция, способна да те измъкне от някоя дупка. Това ще е нашата кръвоносна система, когато слезем там, долу — завърши, като потупа още веднъж пояса с батериите. Всички погледи се насочиха към него.
— Разбира се, и това съвсем не е маловажно — каза Бен, като измъкна ролка тоалетна хартия от раницата си.
Ашли се усмихна, а Линда едва успя да сдържи кивота си. Трябваше да се признае на Бен, че понякога проявяваше чувство за хумор.
— А водата? — попита Халид, който се изправи, след като бе стоял приклекнал до радиостанцията. — Обезводняването не е ли опасно?
— Поначало е опасно. Повечето пещерни системи обаче изобилстват с питейна вода. Просто зареждайте манерките си догоре при всеки водоизточник.
Ашли стисна зъби. Радиостанции, пистолети, батерии, вода. Отсъствието на всяко едно от тези неща можеше да обезсмисли експедицията. Бяха се събрали прекалено много променливи величини за нейния вкус.
После им бе обяснено каква е останалата част от съдържанието на раниците им. Изсушена и замразена храна в станиолова опаковка, електролитна течност за зареждане, сгънати надуваеми дюшеци за спане, аптечка за първа помощ, тоалетни принадлежности и здраво въже, намотано на кълбо. На гърба на раницата бяха закачени леко-катераческо снаряжение заедно с торбичка тебешир на прах за ръцете, както и каска с вградена карбидна лампа.
В раницата на Бен имаше допълнително катераческо снаряжение карабинери, клинове и котки. Ашли бе съвсем наясно с ползата от тези неща. Смути я обаче съдържанието на раницата на майор Майкълсън четири допълнителни пистолета, сгъваем автомат и безброй кутии с боеприпаси, обвити с непромокаемо платно.
Сякаш всичко това не бе достатъчно, екипът най-сетне бе представен на новите двама членове на експедицията майор Скип Холоуей и майор Педро Вилянуева. От отличителните знаци на раменете им — орел, държащ тризъбец — ставаше ясно към кой род войски принадлежат. „Тюлени“ на ВМС, елитни кадри. И те бяха препасали пистолети на кръста си и раниците им бяха два пъти по-големи от тези на останалите. Бяха тежки, без всякакво съмнение, но майорите приличаха на мускулести машини, на въоръжени работни коне.
— Май огневата ни мощ си я бива — каза Бен, като сръга леко Ашли.
— Виждам. Тази работа не ми харесва.
— Чувал съм някои неща за тези тюлени. Никъде не тръгват, без да са се въоръжили до зъби.
— Защо според теб… — започна Ашли. Прекъсна я гласът на Блейкли.
— Оттук нататък ще командва професор Картър. Възприемайте нейните нареждания като мои.
Ашли забеляза, че червенокосият тюлен Скип Холоуей се ухили и сръга с лакът партньора си, чието лице остана безизразно. Очевидно щеше да бъде трудно да се разбере какво мисли и какво чувства чернокосият и черноок Педро Вилянуева.
Ашли въздъхна. Още двама бабаити, които щеше да и се наложи да озаптява. Забеляза, че не само тя оглеждаше новодошлите. Лицето на Халид, който не откъсваше поглед от тюлените, имаше подчертано мрачно изражение. Присви устни и на устата му се появи неприятна усмивка. После прошепна нещо на ухото на Линда. Тя се усмихна и прикри лице с ръка, за да скрие усмивката си.
— И така, готова ли си да поведеш тази пъстра банда от авантюристи към сърцето на земята? — попита Бен.
— Точно в момента се надявам да няма бунтове на кораба.
Ашли се отправи към малък отвор в южната стена на пещерата. Погледна малкия тунел, един от тези, които бяха получили прозвището „дупка, прокопана от червей“. На нея и приличаше повече на канализационна шахта. Височината му бе от около осемдесет сантиметра. Тя приклекна и освети вътрешността му с ръчното си фенерче. Реши, че с раница на гърба щеше да и бъде невъзможно дори да се пъхне в отвора.
Сякаш, за да разсее страховете и, Блейкли и подаде последния елемент от тяхната екипировка голяма пластмасова дъска с колелца.
— Това скейтборд ли е? — попита Ашли и завъртя едно от колелцата с ръка.
— Предпочитам да ги наричам транспортни шейни — отвърна Блейкли. — Проектирани са специално за тези скатове. Ей сега ще ви обясня — добави той и взе друга от седемте шейни с флуоресциращи цветове. Удари по повърхността и с длан. — Първоначално създадохме моторизирани алуминиеви шейни, но те се оказаха твърде обемисти. Тези шейни, от друга страна, са направени от изключително яка пластмаса, както дъската, така и колелата. Сачмените им лагери са от титан, издържащ на всякаква корозия. Много са подходящи за терен и за влага като тукашните. Когато се натисне този лост, шейната се разтяга и пътникът може да положи върху нея цялото си тяло. Като легне по корем върху дъската, ще използва ръцете си, задължително в ръкавици, както и краката си, за да се изтласква напред и да спира.
— Като при сърфинг, само че сухопътен — вметна Бен.
