— Не се безпокой, синко. С мен си в безопасност.
Джейсън обаче продължи да плаче, като се мъчеше да каже нещо между хлипанията си.
— Опитах се… да привлека вниманието ти… с моята играчка — проплака той. Сетне изпусна електронната игра и тя издрънча върху каменния под.
— Правилно си постъпил — каза Бен. Извади ножа си и започна да реже въжетата.
— Мама… мама добре ли е?
— Добре е. И тя е на безопасно място.
Джейсън внезапно се разтрепери сред разрязаните въжета. Трепереше така силно, че затрудни Бен, когато започна да развързва ръцете му. Накрая все пак Бен успя.
— Стой мирен за малко. Трябва да махна последното въже Това, което е омотано около теб.
— Искам да видя нещо — изкрещя Джейсън. Изглеждаше много уплашен.
— Какво?
Джейсън повдигна разкопчаната си риза. Бен едва сега забеляза светещия дисплей, поставен върху токата на колана на Джейсън. Върху него светеше цифрата 6.
Джейсън погледна дисплея и изстена.
— Това пък какво е?
— Това е бомба — отвърна Джейсън с поглед, изпълнен с отчаяние.
— За какво, по дяволите, говориш?
Джейсън посочи сивите пакети пластичен взрив, прикрепени към колана.
— Постави ги Халид. За да контролира Линда. Трябва да избухне след шест минути.
— В такъв случай ще го сваля — каза Бен и присегна с ножа си.
— Ако се опиташ да го свалиш, ще избухне. Само декодирането може да го обезвреди.
— Кой знае кода?
— Халид. А той е някъде наблизо и залага други бомби.
Гадно копеле, само да успея да го докопам, помисли си Бен.
— Е, все ще се намери начин да се обезвреди. Хари е специалист по взривните вещества — каза Бен и закри лицето си с ръце. По дяволите. Как щеше да докара тук Хари. Нали си бяха уговорили среща след около половин час при офиса на Блейкли? Стисна юмруци и ги притисна към слепоочията си. По дяволите, човече, мисли!
Бен видя как цифрата 6 върху дисплея бе сменена от цифрата 5.
Ашли се отпусна върху възглавниците в малката пещера. Още веднъж я бяха затворили в килията и. На входа и бяха застанали трима пазачи, чиито диамантени ножове блестяха на слабата светлина на гъбите. Тя се бе опитала с жестове и като повтаряше името на Синджари, да ги убеди в своята невинност. Усилията и се оказаха напразни. Единственият и свидетел, Моамба, агонизираше.
Пред входа на помещението се чуха звуци и след малко в него бе въведен и Майкълсън. Той силно куцаше, но успя да запази равновесие и не падна.
— Тези идиоти ми взеха оръжията — каза той, като се доближи до Ашли. — Всичките оръжия. Имаш ли представа какво става тук?
— Съжалявам. Аз съм виновна за всичко — простена тя. — Оказах се на неподходящо място в неподходящо време — добави и му разказа как Синджари бе нападнал Моамба и как тя се бе намесила. — Заловиха ме, тъй да се каже, на местопрестъплението. Когато ни завариха, Моамба бе намушкан в гърдите, а аз се бях надвесила над него с оръжието в ръка. Можеш ли да им кажеш нещо?
— Какво ще се случи, според теб?
— Не знам. В момента всички са загрижени най-вече за Моамба.
— Смяташ ли, че старецът има шанс да оцелее?
— Не ми се вярва. Изгубил е много кръв. При неговите умствени способности той щеше лично да разобличи Синджари, ако му бе по силите. Щеше да направи това телепатически, на всички дължини на вълната. Щом не съобщава нищо, значи и мозъкът му може би е мъртъв. Ако умре, не вярвам и ние двамата да имаме шансове за оцеляване, независимо дали Бен ще се справи със задачата си, или не.
— На Бен му остават още осем часа — каза Майкълсън, като погледна часовника си.
— Сега ми се иска той въобще да не се завръща — въздъхна Ашли. — Както са разгневени, сигурно ще екзекутират и него заедно с нас, дори и да донесе статуята. По-добре ще е да си остане горе.
— Той няма да направи това.
— Знам — каза тя, отпусна се върху една възглавница и даде знак на Майкълсън да направи същото. — Жалко, че няма как да го предупредя. Да предупредя Хари и Бен, че не трябва да се връщат.
— Няма как да го направиш. Хайде, успокой се. Бен ще се завърне заради теб.
— В такъв случай ще трябва да открия някакъв начин да разоблича Синджари пред селяните. Да се опитам да установя контакт с тях. Те обаче едва ли ще пожелаят дори да ме изслушат. Разумът им е замъглен от гняв.
— Може би Хари ще се завърне заедно с Бен, преди Моамба да умре. Хари ще им преведе думите ти.
— Дори и да го направи, смяташ ли, че ще му повярват? Синджари е един от техните старейшини. Неговите думи ще натежат пред моите.
— Тогава ще се нуждаем от доказателства. Какво според теб е смятало да постигне това мръсно копеле?
— Според мен опита се да попречи на мисията на Бен. Иска да я провали.
— Ако можем да намерим доказателства, ще имаме шансове да придадем убедителност на твърденията ти.
— Как? — попита отчаяно тя.
— Като го заловят на местопрестъплението при завръщането му. Единственият удобен път между пещерата Алфа и селището е през това тунелче. Ако се е вмъкнал там, оттам и ще трябва да излезе.
— И как предлагаш да го хванем, след като сме заключени в тази килия?
— Не мога да имам отговори на всички въпроси — отвърна Майкълсън и повдигна рамене.
Тя се замисли върху безрезултатността на обсъждането им и поклати глава.
— Всичко ще зависи от това, дали Моамба ще е жив, когато Бен и Хари се завърнат — каза. — Ако…
Пазачите пред входа внезапно започнаха да ридаят. Цялото селище също се изпълни с плач. Бе толкова силен, че проби дебелите каменни стени, сякаш бяха от хартия. От този плач космите по ръцете на Ашли настръхнаха.
Майкълсън закри ушите си с ръце и притвори очи.
Плачът секна така внезапно, както започна. Възцари се пълна тишина. Създаде се усещането, че нещо жизненоважно е отстранено от въздуха.
Ашли забеляза, че един от стражите я наблюдава. Очите под косматите му вежди бяха изпълнени със сълзи и с още нещо — с омраза.
— Какво стана? — попита Майкълсън.
— Времето не ни достигна. Моамба умря.
Бен тъкмо се изправяше, когато бе застигнат от удара. Стори му се, че пространството между ушите му се взривява. Прималя и се отпусна на коленете си. В първия миг помисли, че е избухнала бомба, подобна на прикрепената към кръста на Джейсън. Когато отвори очи, видя, че Джейсън го наблюдава озадачено.
— Добре ли си? — попита момчето, очевидно неразбрало какво се бе случило.
— Струва ми се, че да… — отвърна Бен и след това светът пред очите му потъна в мрак.
Какво, по дяволите, се бе случило? Опита да се възпротиви, но започна да плува в тъмно пространство без звезди. Нямаше на какво да се опре. Нямаше на какво да се противопостави. В тъмнината пред него се появи бледа жарава. Той я възприе като фар и не откъсна поглед от нея. След миг тя се превърна в ярък пламък. Заговори го с гласа на дядо му, като потрепваше при всяка произнесена дума.
— Бен… Бен… Трябва да побързаш…
Бен разбра, че му се обажда Моамба. Обаче в съвсем неочакван момент.
