Отдалечи се от нея, за да намери открито пространство, където да захвърли колана. Тъкмо когато замахна с ръка, пред него се появи звярът. Застанал само на десетина метра пред него, раненият кракан зае позиция, наведе глава и започна да съска заплашително. Бе блокирал пътя на Бен.
Той присегна към пистолета си, но не го откри. Бе го оставил в помещението. Отстъпи няколко крачки.
Малкият Тим разтвори челюсти и издаде тържествуващ рев.
— Майната ти! — каза Бен, захвърли колана към зиналата паст, сетне се обърна и се затича към сградата. Позволи си да надзърне през рамо и видя, че чудовището се опитва да измъкне колана от устата си с помощта на предните си лапи.
Мръсно копеле, току-що захапа по-голям залък от този, който можеш да поемеш.
Бен прекоси разбитата входна врата и се устреми към коридора. Тъкмо когато достигна прага, взривът разкъса света зад него. Силата на взривната вълна го повдигна във въздуха и го захвърли в коридора.
Той се опита да падне правилно, когато докосна пода, но все пак нещо в тялото му изпращя. Върху него заваляха парчета мазилка. Веднага последва вълна от задушаващ дим.
— Бен, добре ли си? — попита внезапно появилият се до него Джейсън.
Бен в отговор само изстена.
— Я да го видя — каза Хари и коленичи до него. Бен се повдигна на ръце и колене и започна с кашляне да изхвърля отровния дим от дробовете си. Нещо в основата, на врата го заболя. Струваше му се, че бе изкълчил рамото си. Щеше обаче да оживее. Сетне погледна загриженото лице на Джейсън.
— Когато се измъкнем от цялата тази бъркотия ще ти купя тиранти — обеща му. — Не ни трябват повече колани.
Когато взривът избухна, Халид разбра, че духът на Линда е сломен. Това пролича в погледа и. Тя изгуби доста време за поставянето на последното взривно устройство, като се стараеше да не поглежда часовника си, макар че времето на Джейсън изтичаше. Бе свързала два кабела неправилно и насмалко не задейства детонатора. Халид тъкмо поправяше грешката и, когато откъм базата се разнесе експлозията.
След като ехото и утихна, Линда просто погледна Халид.
— Не ни достигна времето — опита се да се оправдае той, макар че въобще не бе мислил да спасява детето. Погледна я внимателно. Очакваше тя да се развика или да се нахвърли върху него. Тя обаче не го направи. Просто го погледна с хладни мъртви очи. Бе жена, която вече се бе предала.
Чудесно. Точно сега не му трябваше жена, която да му пречи. Значи бе започнала да се учи на изпълнителност. Пустинното слънце изгаряше тези, които не се движеха достатъчно бързо. Той поклати глава.
— Да довършим започнатото — разпореди се бързо. Тя се извърна и погледна базата, където се бе издигнал облак от дим.
— Нищо не се получи — каза глухо.
— Кое? — попита той, като спря за миг да работи с малката си отвертка.
— Стълбът… Стълбът, за който бе вързан Джейсън. Нищо му няма.
Той се взря в стълба. Тя бе права. Стълбът въобще не бе повреден. Как се бе получило това?
Огледа разсейващия се облак. Нещо не бе наред. Взривът бе избухнал на запад от стълба.
— Момчето сигурно е успяло да се отвърже и се е отдалечило от стълба — предположи той.
Думите му сякаш запалиха у нея искрица надежда, но след това тя наново оклюма. Взривът така или иначе бе избухнал, макар и не до колоната.
— Да тръгваме — каза Халид.
Тя не възрази.
Глава 35
Бен седна в коженото кресло в кабинета на Блейкли и започна да разтрива изкълченото си рамо. Трябваше да се движи. Като стоеше на едно място, рамото започваше да го боли. Хари преди това го бе наместил, макар и по доста болезнен начин.
Седналият до него Джейсън, все още напрегнат, подритваше дивана с крак. Момчето бе преминало през адски изпитания. Междувременно бе разказало всичко, случило се до момента, когато Бен го откри.
Санди, седнала на стол зад бюрото на Блейкли, омотаваше кичур от косата си с пръсти. Под очите и имаше тъмни кръгове.
— Клетият доктор Блейкли — простена тя.
Бен кимна в знак на съгласие. Засрами се от всички подозрения, които бе изпитвал спрямо ръководителя на тази окървавена експедиция. Не заслужаваше да умре по такъв начин.
— Всичко е готово, Бен. Да вървим — каза Хари, който най-сетне се появи на вратата.
Бе време да се тръгва. Посланието на Моамба се бе отпечатало върху разума на Бен. Чакането бе мъчително, но Хари бе настоял Бен да си почине за няколко минути, докато той организира едно по-бързо завръщане при Ашли. Докато се изправяше, Бен усети отново силна болка в рамото.
— Покажи ми това, за което говориш — обърна се към Хари и присви очи от болка.
— Извън сградата е. Ела да го видиш — подкани го Хари и му даде знак да го последва.
След като каза на Джейсън да остане на мястото си, Бен тръгна по коридора подир Хари. Входът бе напълно разрушен и вратата висеше на пантите си.
Хари махна с ръка на двамата ловци, които бяха отвели краканите далеч от тях. Бяха се завърнали и въобще не личеше да са уморени от многочасовия поход. Хари потупа приятелите си по раменете и излезе навън.
— Веднага, след като отпътуваш, и аз ще тръгна заедно с момчето — каза Хари. — Ще взема асансьора, за да го отведа на безопасно място. Ти обаче трябва да побързаш.
— Знам. Пази и себе си, и момчето. Наоколо се върти един луд, който залага бомби и на други места, не искам Джейсън отново да попадне в лапите му — каза Бен и погледна за пръв път плиткия кратер, образувал се при експлозията. Имаше почти два метра в диаметър. Повърхностните скали изглеждаха обгорели. Не видя никъде трупа на Малкия Тим и мрачно се усмихна. Взривът навярно бе разкъсал звяра на малки парченца. Обърна се към Хари. — Кажи сега, какъв коз криеш в ръкава си?
— Ще видиш — отвърна ухиленият Хари и го поведе малко встрани от сградата. — Ето го и моя шедьовър — каза гордо.
До стената на сградата бе подпрян черен хромиран мотоциклет. Бен подсвирна от изненада.
— Открих го в жилищния район, след като разузнах околността. Реших, че с него може да се пътува по- бързо из тунела. Това чудо ще изпревари който и да е кракан.
— Страхотна идея — съгласи се Бен и удари с ръка по седалката. — Бензин има ли? Готов ли е за път?
— Да.
— В такъв случай да действаме. Не знам къде е този мръсник Халид или какво крои, но според мен не трябва да чакаме повече…
— Какво ще кажеш за жената, която държи като заложник? За биоложката? — попита Хари. — Трябва ли да я търсим?
Бен затвори очи и стисна юмруци. Представи си нервната усмивка на Линда. Ненавиждаше думите, които му предстоеше да произнесе.
— Не — каза с напрегнат глас. — Това е прекалено рисковано. От това, което чухме, предполагам, че тя вече е мъртва. Просто изведи това момче с асансьора и толкоз.
— Добре. В такъв случай да тръгваме — подкани Хари.
След броени минути Хари подготви всичко необходимо. Бен се качи на мотоциклета с плячкосана отнякъде пушка, поставена под лявото бедро. В раницата му нямаше нищо друго освен статуята на она, завита в хартия.
Един от ловците — Бен така и не си спомни името му — неохотно се устрои на задната седалка на мотоциклета. Бен въздъхна, обърна се към Хари и му посочи дребничкия ловец.
— Тази статуя мога да я върна и сам — каза.
