— Какво става? Нещо не е наред ли? Ашли добре ли е?
— Слаб съм… Уморен съм… — Пламъкът отново се превърна в малка светлинка. — Трябва да побързаш… — продължи гласът и после тя проблесна още веднъж. — Опасност…
Светлинката изгуби блясъка си, а после напълно изчезна. Потънал в мрака, Бен усети пустота в сърцето си. Разбра, че Моамба не бе прекъснал просто контакта, а бе изчезнал. И нямаше да се върне. Когато реалният свят около него се появи отново, Бен усети, че по бузата му се стичат сълзи.
— Бен, какво ти е? — понита го Джейсън и разтърси рамото му.
— Добре съм — отвърна той на момчето и стана от каменната повърхност, върху която бе легнал. Моамба бе мъртъв. Бен бе напълно уверен в това.
— Ти припадна.
— Не се тревожи. Сега ми няма нищо — каза той и потупа момчето по коляното, като се запита за смисъла на последното послание на Моамба. Бе казал на Бен да се завърне незабавно. Да не губи повече време. Защо обаче трябваше да бърза? Нали му оставаха още седем часа до момента на завръщането? Навярно имаше сериозна причина за това. Навярно бе възникнала някаква нова опасност.
Джейсън го погледна загрижено, но не каза нищо.
Бен погледна дисплея върху колана на момчето. Върху него все още светеше цифрата 5. Моамба му бе казал да побърза. Трябваше да открие начин да се свърже с Хари, за да обезвреди бомбата.
Сетне се замисли… За Бога, как не можа да съобрази по-рано?
Та той разполагаше с начин да се свърже с Хари. По-точно, с Нобкоби, който можеше да извика Хари. И той можеше да направи това, което бе направил Моамба. Вярно, че не се бе опитвал да го прави от такова разстояние, а и едва ли Нобкоби щеше да е отпуснат и ненапрегнат, но това бе възможно. Моамба вече го бе правил. Трябваше да се опита и той.
— Джейсън, знам, че това, което ще направя сега, ще ти се стори много глупаво, но трябва да се съсредоточа. Не вдигай шум.
— Добре, но…
— Тихо, ще разговаряме по-късно — каза Бен. Сетне седна, скръсти крака, затвори очи и започна да диша дълбоко. Опита се да си представи дома на своето детство близо до Перт. Оранжевия прах. Кенгурата, скачащи наоколо. Родния край.
Отново се намести върху скърцащ стол на верандата, този път без бира. Вместо това съсредоточи цялото си внимание върху образа на Нобкоби и си представи, че ловецът е седнал до него. Представи си подробно всички черти на ловеца. Белега върху бузата му и сивата ивица коса върху главата му. След известно време образът се превърна в реалност и изненаданото лице на Нобкоби го погледна и изчезна.
Дявол да го вземе! Бен започна отново да се съсредоточава. Стой там, Нобкоби, нали ме видя за миг? Знаеш какво искам. Хайде, изслушай ме.
Не се появи нищо. Бен продължи да се съсредоточава и му се стори, че изтичат минути. Минути, които не му достигаха.
Тъкмо когато му идеше да изкрещи от отчаяние и да се откаже, Нобкоби се появи. Изглеждаше недоволен.
— Какво искаш? — изръмжа. — Препънах се и насмалко не паднах при първото ти обаждане. Нали сега трябва да…
— Достатъчно! Искам Хари да дойде при мен, и то веднага!
— И без това се бяхме запътили към теб. Този кракан очевидно никак не те обича. Отказа се да ни преследва и тръгна обратно към теб. Ти в безопасност ли си?
— Не. Имаме проблем. Искам с Хари да забравите за Малкия Тим и да се срещнем в офиса. Тичайте колкото се може по-бързо.
— Добре ще е и ти да сториш същото. Краканът тича към теб.
— Побързай — отвърна Бен, но Нобкоби вече бе изчезнал.
Бен излезе от състоянието си и видя, че Джейсън го наблюдава.
— Какво правиш? — попита детето.
— Това е много дълга история. Хайде, че скоро можем да имаме компания — отвърна Бен. Въздъхна с облекчение, когато видя, че дисплеят сочи цифрата 4. В света на сънищата времето течеше по твърде странен начин. Струваше му се, че е прекарал в него много повече от миг. — Можеш ли да тичаш?
— Разбира се — отвърна Джейсън, като раздвижи краката си. Личеше си, че е изпълнен с енергия.
— Да тръгваме тогава — каза Бен, хвана го за ръката и двамата започнаха да се отдалечават от мястото, където се намираха. А и започна да се чува шумът от стъпките на приближаващия кракан. Двамата смениха бързия ход с бързо тичане. Офисът се намираше на по-малко от сто метра от тях. Бен стигна до него, теглейки Джейсън за ръката, за по-малко от минута. Цифрата на дисплея се промени от 4 на 3 тъкмо когато влязоха в коридора. Побързай, Хари, побързай.
Бен стигна до вратата, водеща към офисите, и почука.
— Аз съм, Бен — извика. Чу отключването на бравата и вратата се отвори. Оттам се подаде разтревоженото лице на Санди. Тя забеляза Джейсън и очите и се разшириха от изненада.
— Открил си момчето! — възкликна. Затича се към него и горещо го прегърна.
— За какво беше това бързане? — чу се глас зад тях и в помещението се появи Хари. Зад него тихичко стъпваше Нобкоби.
Бен забеляза как очите на детето се разшириха от изненада, когато видя за пръв път представител на племето. После стисна Хари за рамото и го придърпа към себе си.
— Джейсън е опасан с взривни вещества. Разполагаме само с няколко минути, преди да избухнат. Искам да ги обезвредиш.
— Какво става, по дяволите? Я да видя — каза Хари и отиде при Джейсън.
Като чу думите на Бен, Санди пусна Джейсън, сякаш бе чумав, и отиде в другия край на коридора.
Джейсън посочи колана, но така и не откъсна поглед от Нобкоби, докато Хари коленичи пред него. Цифрата 2 светеше с яркочервен цвят. Хари опипа устройството и накара Джейсън да се обърне с гръб, за да може да го огледа внимателно.
— Хъм. — Бе единствената му реакция.
— Е? — каза Бен.
— Това вече съм го виждал. Конфекция е. Взривателят е поставен в тази малка тенекиена кутийка. Дори и да разполагах с време и инструменти, не бих могъл да го обезвредя, без да рискувам. Ако не знаем кода, това чудо ще гръмне.
— Мамицата му! — изруга Бен. — Значи спукана ни е работата!
Хари повдигна рамене и присегна към колана.
— Не го прави! — изкрещя Джейсън, Хари въобще не му обърна внимание и разкопча колана. Той просто се разтвори и се свлече от кръста на Джейсън. Хари се изправи и взе колана. Държеше го далеч от себе си, сякаш бе отровна змия.
— Бях разбрал, че ще избухне, ако се свали — каза Джейсън.
— Кой ти каза това? — попита Хари.
— Халид.
— Излъгал те е. На самия колан няма никакъв кабел.
Джейсън се разтрепера.
— Значи, аз съм могъл всеки момент да го сваля… — каза. Бен остана с чувството, че момчето изглеждаше разстроено повече от това откритие, отколкото от възможността да бъде взривено.
— Добре. А сега, ако нямате нищо против — каза Хари и посочи цифрата 1, светеща на циферблата — това нещо ще избухне.
Бен грабна колана от Хари.
— Всички идете в задната част на сградата — разпореди той. — Аз ще го захвърля колкото се може по- далеч, и сетне ще тичам.
Хари поведе всички към коридора, докато Бен се запъти към изхода.
— Не хвърляй като момиченце — каза Хари на Бен. — Това чудо е бъкано от пластичен взрив.
— Ти по-добре отведи хората в другия, край на сградата — извика Бен и изскочи като мълния оттам.
