разгадаем тайната му, но това няма да стане скоро. Колкото и да се хвалим със своята наука, все още приличаме на деца, които се опитват да открият един от най-сложните биологични процеси на природата.
— При това деца, които насмалко да опожарят собствения си дом — бе добавил Натан.
За щастие орехите наистина се оказаха лечебното средство, с което се справиха с епидемията. Тяхната „антиприонова“ съставка, вид алкалоид, лесно бе открита и възпроизведена. С усилията на много държави лекарството бе разпратено бързо из американския континент и по целия свят. Бе установено, че едномесечно лечение с алкалоида напълно елиминира болестта и не оставя никакви следи от заразния прион. Този прост факт не бе известен на бан-али и поради това те бяха останали в робство в течение на поколения. За щастие синтетичното орехово мляко се оказа лечебното средство, необходимо в момента на света. Епидемията бе почти изцяло ликвидирана.
Съвременната наука обаче не успя да възпроизведе самия прион. Всички образци на богатата на приони мъзга бяха обявени за биологическа опасност от четвърта степен и предадени на няколко подбрани лаборатории. Първоначалният източник на мъзгата, долината на бан-али, вече не съществуваше. Единственото, което бе останало от великата яга, бяха пепел и гробници със скелети.
Това напълно ме устройва, помисли си Натан, докато чакаше на прага и наблюдаваше залязващото мартенско слънце и наближаващата буря.
В Южна Америка Коуве и Дакий помагаха на дузината оцелели индианци от племето да свикнат с новия си живот. Бяха най-богатите индианци в Амазония. Бащата на Натан бе успял да спечели дело срещу фармацевтичната компания „Сен Савен“, като я обвини за избиването на племето и за унищожаването на земите му. Луи Фавр бе оставил документация, доказваща вината на френската фармацевтична компания. Естествено тя щеше да обжалва решението, но вече бе почти банкрутирала. Освен това цялото й управително тяло бе обвинено в криминални престъпления.
Бащата на Натан се завърна в Южна Америка, за да помогне за адаптацията на племето. Самият Натан след няколко седмици щеше да се присъедини към него. Нямаше обаче да пътува сам. Много генетици желаеха да опознаят племето и да изследват измененията в неговата ДНК. Не само за да разберат как са били предизвикани, но и за да направят опит да неутрализират отклоненията, отдалечили бан-али от човешкия род. Натан допускаше, че ако въобще се постигнеха някои промени в това отношение, щеше да стане след поколения.
Баща му бе придружен от двамата рейнджъри Костос и Карера, повишени в чин и удостоени с награди. Двамата войници участваха и в издирването на останките от телата на колегите си. Това се оказа трудна и мъчителна работа.
Натан въздъхна. Много хора загинаха, но затова пък много повече бяха спасени от лекарството, заради което те жертваха живота си. Все пак цената се оказа твърде висока.
Чу шума на приближаващи стъпки. Вратата се отвори.
Натан се усмихна.
— Защо се забави толкова? От пет минути те чакам. Кели леко се намръщи и прилепи ръка към кръста си.
— Опитай се ти да мъкнеш този корем.
Натан положи длан върху издутия корем на годеницата си. След две седмици трябваше да роди тяхното дете. Бременността бе установена, докато лекуваха огнестрелната рана. Очевидно Кели бе заразена от прионите още в Манаус, когато бе изследвала тялото на агента Кларк. В течение на двуседмичното пътуване из долината на Амазонка, без Кели да знае това, прионите я бяха излекували от безплодие, като бяха възстановили увредените й детеродни органи. За щастие това бе открито навреме. Ако прионите бяха продължили да действат безконтролно още две седмици, и нейното тяло щеше да бъде унищожено от злокачествени тумори. Като брат си, и тя започна да поема мляко от орехите, и прионите бяха унищожени, преди да успеят да и навредят.
Това беше дар за Натан и Кели. През любовната им нощ на дървото преди нападението на Луи Кели неволно бе заченала. Джеси щеше да има братче. Вече му бяха избрали и име — Мани.
Натан се приведе и целуна годеницата си.
Някъде далеч се разнесе гръм.
— Хората ни чакат — подсети тя.
— Да почакат — прошепна той унесено.
От небето започнаха да падат едри дъждовни капки. Задрънчаха по покривите и по уличния асфалт. — Обаче…
— Замълчи.
Натан я притисна до себе си и отново сля устни с нейните.
Епилог
В тропическите лесове на Амазония природата живее свой живот. Недостъпен и необезпокояван от никого.
Петнистият ягуар подбутваше с муцуна своите мяучещи малки в бърлогата си. Чернокожата му партньорка още не се е завърнала. Той подуши въздуха. Долови леко ухание на мускус и започна нетърпеливо да се разхожда.
От сенките на джунглата се измъкна силует и безшумно запристъпва към него. Той отиде да посрещне по-едрата си другарка и двамата започнаха да се отриват един о друг. Усети, че козината й е просмукана от лошата миризма. Миризмата на пламъци, пожари и писъци. Възприе тази миризма като предупреждение. Козината му настръхна и той започна да ръмжи.
Женската се насочи към другия край на поляната и изкопа дълбока дупка. Пусна в нея грапав орех и с помощта на задните си крака запълни дупката с пръст.
След като приключи с това занимание, отиде при малките. Едни са черни, други, петнисти. Тя ги подуши. Те искаха мляко и започнаха да се боричкат помежду си.
После тя отново се отри в мъжкаря и се обърна с гръб към дупката. Забравила е ореха, който преди малко посади. Той вече не е нейна грижа. Време е да се отправи на път. Привика малките и партньора си и цялата група навлезе в безкрайните пространства на джунглата.
Разкопаната земя започна да изсъхва под лъчите на следобедното слънце.
Непроницаема и необезпокоявана от никого.
Сама със себе си.
Информация за текста
© 2002 Джеймс Ролинс
© 2002 Венелин Мечков, превод от английски
James Rollins
Amazonia, 2002
Сканиране, разпознаване и редакция: crecre, 2008
Публикация
ИК „Бард“, 2002
Оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов, 2002
ISBN 954-585-395-6
William Morrow, New York, 2002
