всичко. Налягането го оглуши; стесни се сякаш и полезрението му.
Той се обърна към Манди.
Тя още стискаше здраво ръката му, но вратът й беше извит силно назад, устата й зееше.
— Манди…
С периферното си зрение Джейсън видя, че и други богомолци са застинали в тази мъчителна поза. Ръката на Манди започна да трепери в неговата, вибрираше като мембраната на високоговорител. Сълзи потекоха по страните й и пред очите му станаха кървави. Тя не дишаше. После тялото й се разтресе и се вкочани, тя изпусна ръката му, но не и преди слаб електрически удар да премине и в неговите пръсти.
Гледаше ужасен.
Тънка струйка дим се издигна от отворената уста на Манди.
Очите й се бяха подбелили и се виждаше само склерата, но вече и тя почерняваше в ъгълчетата.
Мъртва.
Онемял от ужас, Джейсън огледа катедралата. Същото се случваше навсякъде. Само малцина бяха оцелели — две малки деца, затиснати между родителите си, пищяха. Джейсън разбра кои са останали незасегнати. Онези, които не бяха приели причастие.
Като него.
Сля се със сенките до стената. Като че ли никой не го забеляза. Гърбът му попадна на врата, неохранявана от монасите. Само че не беше истинска врата.
Джейсън я открехна и се вмъкна в изповедалнята.
Срина се на колене.
Молитви се заредиха на устните му.
После, също толкова внезапно, онова свърши. Усети го в главата си. Припукване. Спадане на налягането. Стените на катедралата се отдръпнаха с въздишка назад.
Той плачеше. Студени сълзи се стичаха по бузите му. Въздухът вонеше на изгоряла коса. Още отекваха викове и плач, но сега този скръбен хор идваше само от шепа гърла. От малцината оцелели. Някакъв мъж, бездомник, ако се съдеше по окъсаните му дрехи, се измъкна със залитане от редицата седалки и хукна по една странична пътечка. Преди да е направил и десет крачки, го простреляха в тила с един изстрел. Тялото му се строполи на пода.
„О, боже… о, боже…“ Джейсън преглъщаше хлиповете си и не сваляше поглед от олтара.
Четирима монаси извадиха златния саркофаг от потрошената витрина. Изритаха тялото на мъртвия свещеник от олтара и на негово място сложиха мощехранителницата. Водачът извади изпод плаща си голяма платнена торба. Монасите отвориха капака на мощехранителницата и изсипаха съдържанието й в торбата. После пуснаха празния безценен саркофаг на пода и повече никой не му обърна внимание.
Водачът метна торбата на рамо и тръгна по централната пътека с откраднатите реликви.
Архиепископът му извика нещо. Отново на латински. Прозвуча като Проклятие.
Онзи само махна с ръка.
Един от монасите застана зад архиепископа и насочи пистолет в тила му.
Джейсън се сви на топка — не искаше да гледа повече.
Затвори очи. Изстрели отекнаха из катедралата. Спорадични. Виковете замлъкнаха. Смъртта бродеше из катедралата — монасите избиваха малцината оцелели.
Джейсън стискаше очи и се молеше.
Миг по-рано беше забелязал герба върху палтото на водача. Черният му плащ се беше разтворил, когато той вдигна ръка, и Джейсън мярна за миг аления символ отдолу — дра-кон, увил опашка около собствения си врат. Символът не му говореше нищо, но му се стори някак екзотичен, по-скоро персийски, отколкото европейски.
Катедралата тънеше в каменно мълчание.
Тропот на ботуши се приближи към скривалището му.
Джейсън стисна очи още по-силно, сякаш така можеше да се скрие от ужаса, от невъзможността това да се случва, от богохулството.
Всичко това заради торба кости.
И макар катедралата да беше построена като дом за тези кости и безброй крале да бяха свеждали глави пред тях, и дори тази меса да беше проведена в чест на трима отдавна мъртви мъже — тримата влъхви, — един въпрос не даваше мира на Джейсън.
Защо?
Изображения на тримата влъхви имаше навсякъде из катедралата — от камък, от стъкло, от злато. На един от стъклописите тримата мъдреци пътуваха с камили през пустиня, водени от Витлеемската звезда. Друг изобразяваше преклонението пред новородения Христос — коленичилите мъже му предлагаха дарове от злато, тамян и смирна.
Ала Джейсън затвори ума си за всичко това. Виждаше само последната усмивка на Манди. Усещаше само нежното докосване на ръката й.
Всичко това вече го нямаше.
Ботушите спряха пред вратата.
Той изкрещя наум, разсъдъкът му диреше отговор за цялото това кръвопролитие.
Защо?
Защо им бе да крадат костите на тримата влъхви?
ДЕН ПЪРВИ
ЗАД ОСМАТА ТОПКА
Саботьорът беше пристигнал.
Грейсън Пиърс провря мотоциклета си между тъмните сгради в сърцето на Форт Детрик. Не загаси двигателя — той беше електрически и мъркаше не по-силно от хладилник. Черните ръкавици, които носеше, бяха със същия цвят като боята на мотоциклета, никелофосфорно съединение, наречено NPL Суперчерно. То абсорбираше в по-голяма степен видимата светлина и в сравнение с него обикновеното черно изглеждаше ярко като светофар. Прилепналият по тялото му костюм и твърдият шлем бяха прикрити по същия начин.
Прегърбен над мотора, той приближи края на уличката. Отпред се отваряше вътрешен двор, тъмна бездна, оградена от тухлените сгради на Националния онкологичен институт, който работеше под шапката на ИМИИЗАСАЩ — Изследователския медицински институт по инфекциозни заболявания към армията на САЩ. Тук войната срещу биотероризма се водеше на терен от две хиляди квадратни метра лаборатории със строго ограничен достъп поради висок риск от заразяване, Грей изгаси двигателя, но не слезе от мотора. Лявото му коляно опираше в малката раница. В нея бяха седемдесетте хиляди долара. Остана в уличката. Предпочиташе тъмнината. Луната отдавна беше залязла, а слънцето щеше да изгрее чак след двайсет и две минути. Дори звездите се криеха зад разпокъсващата се опашка на снощната лятна буря.
Щеше ли да издържи уловката му?
Оформи думите в гърлото си и прикрепеният над адамовата му ябълка микрофон ги прие:
— Муле до Орел, стигнах до мястото на срещата. Продължавам пеша.
— Прието. Следим те по сателита.
Грей потисна желанието си да погледне нагоре и да помаха. Мразеше да го наблюдават, да следят под лупа всяка негова стъпка, но тук залогът беше твърде голям. Поне едно беше успял да си осигури — да дойде сам на срещата. Човекът, с когото предстоеше да се срещне, беше плашлив. Цели шест месеца го беше обработвал, разменил беше свои връзки в Либия и Судан. Не се беше оказало лесно. Парите не можеха да купят много доверие. Особено в този бизнес.
Бръкна в раничката и извади торбата с парите. Избута бавно мотоциклета в една тъмна ниша.
Пресече уличката.
