и я изтласкват през Двойната дюза при кърмата. Стигне ли максималната си скорост, трябва само да включиш хидравликата, която разпъва крилете, и хоп — красавицата излита в небето. Там пък кърмовите витла имат грижата да не цопне обратно. — Райдър потупа любовно крилатата си лодка. — Бързоходна ми е тя. И на вода, и в небето. Въздушната й скорост стига до четиристотин и петдесет километра в час.
Подаде ръка на Лиза и й помогна да се качи по стъпалата до водещите релси. Тя се мушна в кабината. Не беше много по-различна от кабината на обикновена „Чесна“ — две места за пилота и помощника му отпред, още четири седалки в зад. ната част.
Райдър се качи след нея и мина напред към пилотското място. Монк се качи последен и затвори люка.
— Сложете си коланите! — извика Райдър.
Монк седна до страничния люк, готов да издърпа Сюзан в кабината, когато стигнеха брега. Лиза мина напред и седна до Райдър.
— Дръж се — каза той.
После дръпна някаква ръчка и „Морска стрела“ се заспуска плавно по наклонените релси. След миг цопна с леко клатушкане в лагуната.
Носът потъна, тъмна вода се плисна по стъклото отпред.
След миг се чу басовият рев на двигателите, гърлен и мощен.
„Стрела“ се плъзна напред. Дъждът яростно жулеше покрива на кабината.
— Потегляме — каза Райдър.
Лодката побърза да оправдае името си и буквално се изстреля през разпенената вода.
Монк не пропусна да подсвирне възхитено.
Райдър извъртя лодката, която се плъзгаше по водата като по лед, и я изведе около носа на кораба. Двата съда бяха чудата двойка — като кит и кръжащ край него нахален комар.
Лиза вдигна поглед към огромния кораб. Сега, когато бяха далеч от стрелбата и писъците, „Господарката на морето“ изглеждаше мирна и спокойна, дори жизнерадостна със светлинките си сред мрака на бурята.
Но Лиза добре знаеше, че това спокойствие е измамно.
Обзе я чувство на вина. Заради Джеси и Анри, заради доктор Милър. И заради всички останали. Не можеше да се освободи от чувството, че напуска битката, че изоставя другите, за да спаси собствената си кожа.
Но истината беше, че нямаше избор.
Райдър насочи лодката към брега, където трябваше да се срещнат със Сюзан. „Стрела“ полетя към потъналата в мрак джунгла и тясната плажна ивица.
Лиза си повтори наум последните думи на Анри.
Че лечението трябва да бъде измъкнато от ръцете на Гилдията.
Нямаха право на провал.
Ракао гледаше как странната лодка заобикаля носа на туристическия кораб и ускорява право към тях. През инфрачервените очила лодката се виждаше като нажежено Червено петно върху по-студената вода.
Даде на отряда си сигнал за готовност. Щяха да изчакат той да даде първия изстрел, преди да се втурнат в атака.
Свали очилата и погледна през телескопичния мерник на пушката. Прицели се в бегълката, която беше основна цел на операцията. Беше излязла от джунглата и чакаше на плажа, напълно открита.
Ракао чу рева на приближаващата лодка.
Жената вдигна ръка. Кожата й сякаш улови лунната светлина. Обаче… обаче луна нямаше.
Побиха го тръпки, но той не позволи на това да го разсее. Имаше си задача. Отговорите щяха да почакат.
Един от канибалите изтича и избута дългата лодка в плитчините край брега. Изправи се и махна на жената. Тя тръгна към него, качи се в лодката и седна тромаво отзад.
Застанал зад кърмата, канибалът се наведе да избута лодката към приближаващия се скутер.
А той зави плавно, така че десният борд да е успореден на плажа, и уби скоростта си на шест-седем метра от брега Страничният люк вече беше отворен. Някакъв мъж стоеше при отвора. Идеално. Ракао се прицели и стреля.
Монк подскочи стреснато.
Стоеше при отворения люк и гледаше безпомощно как канибалът зад лодката на Сюзан се свлича във водата. Тялото му се удари в лодката и я тласна към тях.
Последва истинска канонада, в тъмната джунгла запроблясваха огнени искри.
Друг канибал залитна, улучен в гърдите и рамото, и протегна ръка към Сюзан, с надеждата, че неговата царица може да го спаси. Но следващият куршум го улучи в главата и той падна на пясъка.
Това беше капан… и Сюзан беше примамката.
Куршуми обсипаха и „Морска стрела“ и Монк се дръпна от люка. Райдър изпсува. Монк се хвърли към задната седалка да вземе автомата.
Но отвън някой извика силно и стрелбата секна.
В последвалата тишина Монк изпълзя към люка.
Мъж с татуирано лице стоеше до колене във водата. Ракао. С копие в едната ръка и зигзауер в другата. Дулото на пистолета сочеше тила на Сюзан, която седеше присвита в задния край на полюляващата се върху водата лодка.
Очите й, грейнали в мрака, се взираха ужасено в Монк.
Ракао извика на английски:
— Изключете двигателите! Оръжията хвърлете във водата! После, един по един, искам да скочите и да заплувате към мен.
Монк се обърна.
— Лиза, ела с мен. Райдър, не изключвай двигателите.
Когато ме чуеш да викам „тръгвай!“, настъпи газта до ламарината и се омитай. Лиза се опита да откопчае предпазния колан, но пръстите не я слушаха. Накрая все пак успя, стана и мина назад. Монк хвана пушката си за приклада и я протегна през отворения люк. Единичен куршум рикошира от корпуса на „Морска стрела“. Ракао извика ядосано на стрелеца. Явно не искаше да повреждат излишно стоката. Определено отбираше от ценни неща.
Монк се показа през отвора на люка. Държеше пушката си изнесена настрани, другата си ръка беше вдигнал високо. Лиза прошепна зад него:
— Какво правиш?
— Ти просто бъди готова — измърмори той.
— За какво?
Нямаше време да й обяснява.
Ракао пристъпи малко по-навътре във водата. Дулото на пистолета му беше на трийсетина сантиметра от тила на Сюзан. Носът на лодката сочеше към „Морска стрела“ и стърчеше леко нагоре заради тежестта на Сюзан при кърмата.
Монк извика:
— Излизаме!
И като доказателство за готовността си метна пушката във водата — наляво и във възходяща дъга. Оръжието се превъртя във въздуха. Както се беше надявал, очите на Ракао инстинктивно се извърнаха да го проследят.
В същия миг Монк изскочи от люка, високо, сякаш скачаше от ръба на басейн. Но вместо да цопне във
