— Нещо любопитно. Не знам какво да мисля, но може да даде някаква посока на разследването. След като разбрах, че жертвата е страдала от радиационно отравяне, се опитах да разбера нещо за източника на лъчението. Първоначалното изследване на стомашно-чревния тракт и черния дроб показа, че не е погълнал нищо с радиационно естество.
— С други думи, не е вечерял полоний — 210 или нещо от сорта?
Малкълм кимна.
— Предвид степента на радиодермитни изгаряния до кожата бях убеден, че облъчването е дошло отвън. Все едно е бил в зона с висока радиация. Микроанализът на косата му показа, че облъчването е било интензивно. И се е случило преди по-малко от седмица.
— Но къде…?
Малкълм вдигна ръка да го призове към търпение, а с другата набра поредица от команди на клавиатурата. На монитора се появи карта на света.
— Остатъчни количества радиоактивен прах са се запазили в дълбоките алвеоларни джобове на белите му дробове. Като въглищния прах в дробовете на миньор. Пуснах проба през спектрографа за маса и получих приблизителна разбивка на изотопното съдържание.
Посочи към екрана. Лявата половина на компютърния монитор се изпълни с данни.
— Информация от този вид често е уникална — като пръстовите отпечатъци. Оттук насетне трябваше само да вкарам параметрите в базата данни на МААЕ във Виена.
Новоотвореният прозорец носеше емблемата на сайта — МЕЖДУНАРОДНА АГЕНЦИЯ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ.
— Агенцията следи местата с повишена радиация по целия свят — мини, реактори, индустриални източници. Повечето хора не го знаят, но радиацията не е една и съща навсякъде. Говорим за материал, който е в състояние на постоянен разпад, чието изотопно съдържание се мени в зависимост от това къде е добита рудата и как е обработена. Крайният резултат е радиационна сигнатура, която е уникална за всяко отделно място.
— И находката в дробовете на професора е…?
— Пуснах я през базата данни на МААЕ и получих съответствие.
— Знаеш къде е бил облъчен Полк?
Патологът кимна към екрана. Зададеното търсене стигна до края си, картата на света зае целия екран, после образът се фокусира върху област в централна Русия. В прозорчето с резултатите от търсенето се появи име, станало синоним на радиационна катастрофа.
ЧЕРНОБИЛ
Какво е правил Арчибалд Полк в Чернобил? Защо и как е бил изложен на смъртоносна доза радиация, носеща сигнатурата на мъртвия район около злопопучния ядрен реактор? Тази седмица предстоеше реакторът да бъде запечатан с нов саркофаг — масивен стоманен купол от сглобяеми платна. Строителните работи се провеждаха при строги мерки за безопасност, но Полк явно е имал лошия късмет да се излови на смъртоносна доза радиация. Как?
Преди да е задал този и други въпроси на патолога, телефонът на колана му започна да вибрира. Пейнтър го откачи и погледна кой го търси. Асистентът му. Пейнтър смръщи вежди и отвори капачето.
— Какво има, Брант?
— Директоре, пристигна сигнал за тревога от националната сигурност. Току-що се е получило предупреждение за бомба в Природонаучния музей.
Пръстите на Пейнтър се стегнаха около телефона.
„Природонаучният музей… където отиде Грей“.
Това не вещаеше нищо добро.
— Свържи ме с Грей, моля те.
Зачака с телефон на ухото. Малкълм го гледаше въпросително.
Грей ли беше съобщил за бомбата? Или някой друг?
Така или иначе, нещо не беше в ред.
След миг получи потвърждение.
— Командир Пиърс не отговаря, сър — каза Брант.
Елизабет Полк стрелкаше преценяващо Грей Пиърс, докато вървяха към товарителницата на музея. Едва сега забеляза голямата избледняваща синина отстрани на лицето му. Слънчевият загар я прикриваше добре. Побоят вероятно беше с едномесечна давност и придаваше на лицето му вид на кована мед. Но пък така сините му очи изпъкваха още повече. Именно от тези очи я побиха тръпки, когато Пиърс видя шестимата мъже в товарителницата и се обърна да я погледне.
— Нещо не е наред — каза той.
Елизабет се надигна на пръсти да погледне над рамото му към складовото помещение. Осветена от примигващи неонови лампи, огромната като пещера товарителница беше обточена с високи рафтове, натежали от почистващи препарати и дълготрайни стоки за множеството магазини, които музеят отдаваше под наем. Самотен мотокар мързелуваше до група скрипци и противовеси за транспортиране на по-големите експонати. Стоманена вдигаща се врата зееше отворена вдясно. Очертани на гаснещата дневна светлина, мъжете в черната униформа на отдела за борба с безредиците бяха оформили кордон близо до изхода. Под акомпанимента на сирената за евакуация те претърсваха всеки работник и служител, избрал да напусне сградата през този изход.
Мъж с тесни рамене и син костюм наглеждаше операцията от няколко крачки разстояние. Явно беше високо в хранителната верига.
Грей бутна Елизабет обратно по коридора и нагласи по-високо на гърба си малкия сак с логото на музея. В него бяха прибрали странния череп, който баща и беше скрил в складовото помещение. При мисълта за баща й, тъпата болка в гърдите й се обостри и сълзи напълниха очите й. Тя ги преглътна. Скръбта щеше да почака.
Откъм стълбището в другия край на коридора се чу вик — заповед да се претърсят всички помещения. Ботуши затропаха по стъпалата.
Грей спря и се обърна към нея.
— Има ли друг изход?
Тя кимна.
— През служебния тунел. Ей там.
Тръгна назад към товарителницата и Грей впери въпросително поглед в нея.
— Някои от служителите ходят да пушат там — каза тя и го погледна виновно. Наистина трябваше да откаже цигарите. Макар че този иначе лош навик й беше помогнал да се сприятели с някои от другите учени тук. Тайният клуб на пушачите. Срещу скромната цена на риска от емфизем или белодробен рак. — Пушенето в музея е забранено, разбира се. Опасност от пожар и така нататък, но долу има само камък и тръби.
Поведе ги към необозначена врата и прокара картата си през електронната ключалка. Стълбището от другата страна беше от лекьосан цимент със стоманено перило по края. Спускаше се надолу с поредица от остри завои.
Преди да са прекрачили прага, басово ръмжене привлече погледите им назад към товарителницата. Нисък силует се мерна в дъното на коридора. На трийсетина метра от тях. Немска овчарка. Имаше си черна бронебойна жилетка и повод, но човекът, който го държеше, беше извън полезрението им.
Елизабет замръзна.
Кучето ги видя и се хвърли напред, изпъвайки рязко каишката.
— Хайде — изръмжа Грей, бутна я през прага и я последва на свой ред. Едрият му партньор се набута след тях. Беше горещо и тясно. Климатичната система на музея не стигаше до тук. Единствената светлина идваше от защитена с решетка мъждукаща крушка.
