— Господине, дано имате адски основателна причина да…
Юри се отърси и вдигна разширените си от искрена паника очи към по-едрия мъж.
— Моята… внучка. Загубих внучката си.
Гневът на мъжа се смени със загриженост.
Повечето от събралите се бяха родители и новината се разпространи като пожар. В крайна сметка, това беше най-ужасният страх на всяка майка и всеки баща. Обсипаха го с въпроси. „Как изглежда? С какво е облечена?“. Други го успокояваха, че детето непременно ще се намери.
Юри почти не ги чуваше, оглушен от ударите на собственото си сърце. Изобщо не трябваше да се отделя от нея, защо му беше трябвало да сяда на проклетата пейка.
Тълпата около него се разреди.
Юри се оглеждаше трескаво. Търсеше червените панделки, но знаеше истината.
Саша беше изчезнала.
4.
— Врата! — извика Ковалски зад тях.
Грей наби спирачки и погледна през рамо. Елизабет Полк беше вдигнала запалката си и слабото сияние разкриваше малка врата, скрита в плитка ниша на тъмния тунел. Грей беше профучал покрай нея, следвайки тръбите по тавана с надеждата да го изведат до някакъв изход към повърхността.
Виковете на преследвачите се чуваха зад тях. Единичен хриплив лай отекна в сервизните тунели, когато кучето хвана отново Дирята им. Грей беше лавирал наляво-надясно и напред-назад из лабиринта с надеждата да обърка преследвачите, но явно безуспешно. Само бяха изгубили преднината си.
Ковалски натисна бравата.
— Заключена е — изръмжа той и удари с юмрук металната врата.
Грей застана до него и видя, че под дръжката има електронна ключалка. Светлината на запалката се люшна по малка стоманена табелка с калиграфски надпис:
Вратата беше подземен вход към друг от музеите на Института Смитсониън. Застанала най-близо до вратата, Елизабет прокара служебната си карта през четеца, но ключалката не реагира. Въпреки това Ковалски натисна ядно дръжката. Нищо. Той се дръпна и поклати глава.
— Картата ми важи само за Природонаучния музей — каза Елизабет. — Но все пак се надявах, че…
Трескав лай ги накара да обърнат едновременно глави. Подскачаща светлина на силни фенери блесна в далечния край на тунела.
— Давайте да си плюем на петите — каза Ковалски и понечи да продължи.
Изстрел прокънтя в подземното пространство. Нещо изби искра от металната повърхност на вратата там, където Ковалски беше стоял допреди миг. Куршумът рикошира и се удари в циментения под, пръскайки сини електрически искри.
Ковалски заподскача от крак на крак като слон, който се пази от мишка.
Искрите подсказаха на Грей какви са мунициите — Тазер XREP. Изстрелваха се със стандартен пистолет, но не бяха куршуми, а самостоятелни безжични стрелички с електрически заряд. Можеха да свалят и планинска горила.
— ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ! СПРЕТЕ ИЛИ ЩЕ СТРЕЛЯМЕ ОТНОВО!
— Да бяха предупредили по-рано — измърмори Ковалски и вдигна ръце над главата си.
Скрит наполовина зад едрата снага на партньора си, Грей се завъртя и прокара черната си служебна карта през четеца. Малка зелена светлинка грейна до ключалката.
„Слава Богу“.
— ГОРЕ РЪЦЕТЕ! НА КОЛЕНЕ!
Грей натисна бравата и вратата се открехна. От другата страна беше тъмно. Той посегна зад себе си и сграбчи Елизабет за лакътя. Тя се дръпна, но после видя полуотворената врата. Посегна на свой ред и хвана Ковалски за колана. Той беше преплел пръсти над главата си и тъкмо се навеждаше да коленичи.
Хвърли поглед назад.
Грей бутна с рамо вратата и дръпна Елизабет след себе си. Загубил равновесие, Ковалски се свлече на едно коляно… а после се отблъсна от пода и се метна след тях през прага.
Нов изстрел.
Ковалски се блъсна в тях и ги събори напреко на тъмното стълбище от другата страна на входа. Ритна с крак да затвори вратата… и продължи да рита.
— Мамамустарадаимго… — виеше той през стиснати зъби.
Чак сега Грей видя хвърлящата искри стреличка, забита в обувката на пощурелия му крак. Елизабет също я видя. Полази по Ковалски, притисна глезена му и смаза с ток стреличката на тазера.
Кракът на Ковалски се разтресе още няколко пъти, после се спря.
Същото не можеше да се каже за ругатните му.
Грей се изправи и му протегна ръка.
— Имаш късмет, че се е забила в обувката ти. Кожата е спряла проникването й по-навътре.
— Късмет ли! — Ковалски се наведе и потърка дупката в лъснатата кожа. — Тъпанарите ми съсипаха новите английски обувки!
Приглушени викове наближаваха вратата.
— Хайде — каза Грей и пое нататък.
Ковалски продължи да мрънка, докато тичаха нагоре по стълбите.
— Кроу ще има да ми купува един чифт, тъй да знае!
Грей тичаше по стълбите и не му обръщаше внимание.
Тирадата на Ковалски не секваше:
— Що просто не оставиш маймунския череп, а? Нека го земат проклетото нещо, като им е толкоз важно.
— Не! — извикаха едновременно Грей и Елизабет.
Грей чу гнева в гласа на жената. Беше в унисон с неговия. Баща й беше загинал, за да опази черепа от преследвачите си. Умрял беше в ръцете на Грей. Проклет да е, ако се откаже толкова лесно.
Стигнаха до врата в горния край на стълбището. Тя също беше заключена. Долната врата кънтеше от удари. Нямаше да ги задържи дълго — все отнякъде щяха да си осигурят карта с достъп.
— Насам — каза Елизабет и посочи тъмния четец.
Грей прокара през него картата си от Сигма и ключалката изщрака. Бутна вратата и погледна зад себе си. Новината вече е плъзнала, помисли си той. Който и да ги преследваше, вече е научил, че бягат през Музея на американската история.
Поведе спътниците си по осветен коридор. Не се различаваше много от сутерена на Природонаучния, само дето тук покрай стените бяха натрупани кутии, които стесняваха прохода. Грей пробва радиостанцията си, но все още нямаше сигнал — бяха твърде дълбоко под земята.
— Насам — каза той и тръгна към стълбище, което водеше нагоре.
Едва не събориха някакъв електротехник в служебна униформа, натоварен с намотка проводник през рамо и тежък колан с инструменти.
— Що не гледате къде върв…?
Не довърши, зърнал нещо в изражението на Грей. Дръпна се до стената да им направи път. Подминаха го на бегом и хукнаха нагоре по стълбището. Колкото по-нагоре се качваха, толкова по-голям ставаше хаосът — работници на групи, оголени стени, цели участъци от открити кабели и тръбопроводи. На следващата площадка се запрепъваха между купчини мраморни плочи и облицовъчен материал. Рев на бормашини и вой на електрически триони ехтяха от отворената врата насреща. Миришеше на прясна боя,
