Посочи чинията, но после изглежда забрави какво се е канел да каже… Поклати глава и отиде да нагледа отново обувките си.
Пейнтър се размърда на дивана и привлече вниманието на Елизабет.
— Колкото до Чернобил, засега не знаем защо баща ви е ходил там. В паспорта му няма данни изобщо да е посещавал Русия, нито да се е връщал след това в Щатите. Което означава, че най-вероятно е пътувал с фалшиви документи. Последната информация за пътуванията му е отпреди пет месеца, когато е летял до Индия. Оттогава — нищо.
Елизабет кимна.
— Той често ходеше там. Поне два пъти годишно.
Грей вдигна глава да я погледне.
— В Индия? Защо?
— Заради един научен проект. Като невролог, той изучаваше биологичната основа на инстинктите. Работеше в сътрудничество с един преподавател по психология от Бомбайския университет.
Грей погледна към шефа си.
— Ще видя какво мога да изровя по този въпрос — каза Пейнтър. — Но така или иначе вече разбрах за интереса на баща ви към инстинктите и интуицията. Всъщност именно това е станало повод за сътрудничеството му с Язоновците.
Последното беше насочено към Грей, но Елизабет застина при споменаването на организацията. Не успя да скрие отвращението си.
— Значи знаете за тях — за Язоновците?
Пейнтър погледна към Грей, после към нея.
— Да, знаем, че баща ви е работил за тях.
— „Работил“? Това неговото беше по-скоро мания, отколкото работа.
— Какво имате предвид?
Елизабет обясни как за баща й работата за военните постепенно се превърнала във всепоглъщаща страст. Всяко лято изчезвал за по няколко месеца, понякога и за повече. Останалата част от годината посвещавал на работата си като преподавател в Масачузетския техноинститут и почти не се прибирал вкъщи. Това се отразявало зле на отношенията между родителите й. Взаимните обвинения все по-често прераствали в кавги. Майка й дори си внушила, че мъжът й си има любовница.
Напрежението у дома карало професора да се прибира все по-рядко. Разклатеният брак бързо рухнал съвсем. Майка й, която и преди злоупотребявала с алкохола, окончателно прекрачила границата. Когато Елизабет била на шестнайсет, тя излетяла със семейния автомобил в река Чарлз. Пияна. Така и не било установено, дали се касае за катастрофа или за самоубийство.
Но Елизабет знаела кой е главният виновник.
От онзи ден почти не разговаряла с баща си. Всеки се оттеглил в свой собствен свят.
А сега и него го нямаше. Отишъл си беше завинаги. Въпреки скръбта си Елизабет не можеше да отрече, че изпитва и гняв към мъртвия. Дори в смъртта си професорът й беше завещал куп въпроси без отговор.
— Смятате ли, че работата му за Язоновците може да има нещо общо с убийството му? — попита накрая тя.
Пейнтър поклати глава.
— Трудно е да се каже. Все още сме в началото на разследването. Но все пак успях да разбера по кой секретен проект е работил баща ви. Нарекли са го проект…
— „Старгейт“ — довърши вместо него Елизабет.
Стреснатото му изражение й донесе кратко задоволство.
Ковалски се изправи край камината.
— Хей, гледах един филм за това… Имаше извънземни и такива работи, нали?
— Не този „Старгейт“, Джо — отговори тя. — А вие не се притеснявайте, господин Кроу. Баща ми не би нарушил секретността на проекта. Просто бях чувала да споменава името няколко пъти. А после, десетина години по-късно, прочетох докладите на ЦРУ, когато ги разсекретиха заради закона за свобода на информацията.
— За какво е този проект? — попита Грей.
Пейнтър кимна към купчината листове на масата.
— Пълните детайли са там. Проектът датира още от времето на Студената война. Официално е бил под шапката на втория по големина мозъчен тръст в страната, Станфордския изследователски институт, с крайна цел развитие на стелт технологии. Но през 1973 институтът получил поръчка от ЦРУ да проучи доколко е възможно използването на парапсихология като допълнително средство в събирането на разузнавателна информация.
— Парапсихология? — вдигна, вежда Грей.
Пейнтър кимна.
— Телепатия, телекинеза… Но най-вече дистанционно наблюдение. — Идеята била хора с парапсихични способности да шпионират отдалеч обекти и действия, представляващи интерес за службите, само със силата на мозъка си. Нещо като телепатия от разстояние.
Ковалски изсумтя пренебрежително от другия край на стаята.
— Шпиони психари.
— Знам, че звучи откачено, но не забравяйте, че в разгара на Студената война нашето разузнаване трябвало да бъде в крак с всеки евентуален пробив от страна на Съветите. Недопустимо било да им отстъпим технологично предимство. А Съветският съюз не се спирал пред нищо. За тях парапсихологията била мултидисциплинарна област, включваща биониката, биофизиката, психофизиологията, физиологията и неврофизиологията.
Пейнтър кимна към Елизабет.
— Като изследванията на вашия баща върху интуицията и инстинктите. И неврофизиологията, която се крие зад тях.
Елизабет хвърли поглед на Грей. Не изглеждаше особено убеден, но вместо да спори, слушаше внимателно. И тя реши да направи същото.
— Според данни на ЦРУ Съветите работели упорито в тази посока и започвали да постигат резултати. А после, през седемдесет и първа, съветската програма минала в режим на най-строга секретност. Всяка информация секнала. Знаело се само, че изследванията продължават и се финансират от КГБ. Трябвало да реагираме подобаващо или да изостанем непоправимо. Така се стигнало до поръчката на ЦРУ към Станфордския изследователски институт.
— И какви резултати са постигнали? — попита Грей.
— Средна работа, най-оптимистично казано — призна Пейнтър.
Елизабет също беше чела разсекретените доклади.
— Всъщност постиженията по проекта са били незначителни.
— Това не е съвсем вярно — възрази Пейнтър. — Според официалните доклади дистанционното наблюдение е давало полезни резултати в петнайсет процента от случаите, което е доста над статистическата грешка. А е имало някои наистина изключителни случаи. Като при един художник от Ню Йорк — Инго Суон. Той бил в състояние да опише сграда в пълни подробности само по зададени географски координати. „Ударите“ му, според някои официални лица, имали невероятните осемдесет и пет процента успеваемост.
Пейнтър изглежда видя упоритото недоверие в очите и на двамата. Почука с пръст по купчината листове.
— Резултатите на Станфордския изследователски институт са били потвърдени с тестове във Форт Мийд и в Принстънската изследователска лаборатория за инженерни аномалии. Имало е и няколко забележителни успеха в добавка. Един от най-често цитираните случаи е отвличането и спасяването на бригаден генерал Джеймс Дозиър. Според ръководителя на проекта един от „ясновидците“ назовал името на града, където бил държан в плен генералът, а друг описал подробно сградата, чак до леглото, към което бил прикован отвлеченият. Подобни резултати не могат да се отхвърлят с лека ръка.
— Явно са ги отхвърлили обаче — каза Елизабет. — Доколкото аз знам, изследванията са били
