на кои неврони имате усещане за лявата си ръка, коя зона контролира равновесието и така нататък.
Грей кимна.
— Едва напоследък стана ясно, че мозъкът всъщност не е организиран по този начин, че зоните и функциите не са разпределени веднъж и завинаги, а могат да се менят. С други думи, човешкият мозък е пластичен. Или гъвкав, ако щете. Именно тази преносимост на функциите обяснява защо много пациенти с прекаран инсулт успяват да възстановят функциите на парализираните си крайници, след като част от мозъка им е била на практика унищожена. Мозъкът съумява да създаде нови връзки, които да заобиколят увредения участък.
Елизабет кимна.
— Д-р Мастерсън разшири изследването си, като се насочи към индийските йоги. Чрез способностите им да контролират собствения си метаболизъм и кръвообращение искаше да докаже, че мозъкът е податлив не само на промяна, а и на обучение. Че пластичността му може да се направлява посредством волята.
Росауро се облегна назад.
— Възможностите за овладяване на естествената мозъчна пластичност откриват нови хоризонти пред невролозите. Приложната страна на тази теория би могла да помогне на хората с умствени затруднения, слепите биха могли да прогледнат, глухите да възстановят слуха си.
Грей си помисли за устройството, вградено в черепа. „Глухите да възстановят слуха си“. Устройството наистина приличаше на някакъв вид кохлеарен имплант.
Обърна се към Елизабет:
— Д-р Мастерсън каза ли кога е видял за последно баща ти?
— Каза само, че сме щели да говорим по-подробно, като се видим, но че първо искал да говори с хората, за които работел баща ми. Стори ми се уплашен. Нищо друго не можах да изкопча от него.
— За които е работел? — обади се Лука Херн, последният член на групата им, с натежал от умора цигански акцент. — Че това сме ние, нашият клан. Д-р Полк работеше за нас.
Грей се обърна към него. Ролята на циганите в историята с д-р Полк беше сред нещата, които смяташе да изясни, преди да са кацнали. Много въпроси бяха останали без отговор покрай спешното им бягство от обезопасената квартира. Защо Полк беше решил да се свърже не с друг, а именно с Лука? Някакъв вид параноя може би? Смятал е, че не може да се довери на никого другиго? Като се има предвид странната активност на някои американски правителствени служби след убийството му, може и да е имал основание.
— Как се свързахте с професора? — попита той.
— Той се обърна към нас преди две години. Искаше да вземе проби от определени членове на нашите кланове. Онези, които практикуват пен дукерин.
— Пен какво?
Ковалски отговори откъм стола си със спусната облегалка. Вече не хъркаше, но очите му си останаха затворени.
— Дукерин. Ясновидство. Сещаш се, гледане на ръка, гадаене по кристална топка, такива работи.
Лука кимна.
— Това е традиция сред нашия народ от векове, само, че д-р Полк не търсеше такива, дето правят хокаборо — големия номер.
— Демек измамници — добави Ковалски. — Панаирджии.
— Д-р Полк знаеше, че сред клановете има такива, които самите ние почитаме заради умението им в това изкуство. Малцината надарени. Истинските човихани. Тях търсеше той.
Елизабет поизправи гръб.
— Баща ми правеше същото и с йогите в Индия. Вземаше ДНК проби, търсеше някакъв общ белег.
Професорът беше издирвал редките случаи на йоги и мистици с документирани свръхнормални способности в областта на интуицията и инстинктите, спомни си Грей. Ясновидството и гледането на карти таро — запазена марка на циганите — се вписваха логично в този модел на проучвания. Тук обаче генетичният аспект беше нещо ново. И това го подсети за друг въпрос.
— Защо така внезапно е преминал от йоги към цигани? Къде е връзката?
Лука го изгледа, сякаш му се чудеше на ума.
— А откъде според теб идват ромските кланове?
Беше ред на Грей да изпадне в озадачение. Той всъщност не знаеше много за номадските цигански кланове, още по-малко за произхода им.
Лука забеляза объркването му.
— Всъщност малцина познават историята на нашия народ. Когато клановете ни се появили в Европа за пръв път, хората мислели, че идваме от Египет. — Вдигна ръка към смуглото си лице. — Заради тъмната кожа и очи. Думата „циганин“ идва от гръцкото „асиганос“, което означава „гадател“, но понякога ни наричат „гюпци“ или „егюпи“, тоест египтяни, и дори „арапи“ — от Арабия. Доскоро самите ние не бяхме сигурни в произхода си, но после лингвистите откриха, че ромският език има своите корени в санскрит.
— Езикът на древна Индия — каза Грей. Беше изненадан, но вече започваше да съзира връзката.
— Дошли сме от Индия. Там е амаро баро тем, древната ни родина. И по-точно северна Индия, районът на Пенджаб.
— Но защо сте мигрирали? — попита Елизабет. — Доколкото знам, Европа не ви е посрещнала с отворени обятия и дори днес не гледа на вас с добро око.
— Меко казано. Били сме преследвани, гонени, убивани. — Плам оцвети гласа му. — Нацистите са ни принуждавали да носим черен триъгълник и са избили стотици хиляди от нас. Бенгеско ниамсо! — Последното очевидно беше псувня по адрес на нацистите.
Елизабет отклони смутено поглед при тази демонстрация на гняв.
Лука поклати глава и продължи по-спокойно:
— За далечното ни минало се знае малко. Дори историците не могат да кажат със сигурност защо клановете са напуснали Индия. От стари документи знаем, че те са избягали от Индия някъде през десети век, прекосили Персия, стигнали до Византийската империя и продължили нататък. По онова време в северозападна Индия се водела война. Освен това вече била възприета строга кастова система. Хората на дъното, онези, които не попадали в никоя от кастите, били смятани за парии, за нищо. Сред тях били крадците, музикантите, опозорените войници, а също и маговете, онези, чиито способности са смятали за еретични от местните религии.
— Тоест вашите човихани — каза Грей.
Лука кимна.
— Животът станал непоносим, несигурен. Затова хората извън кастовата система се организирали в кланове и напуснали Индия, поели на запад към по-добронамерени земи. — Той изсумтя горчиво. — Каквито и досега не сме намерили.
— Да се спрем на д-р Полк — каза Грей, връщайки разговора в централното му русло. — Съгласихте ли се да помогнете на професора? Осигурихте ли му исканите проби?
— Да. Платихме с кръв. В замяна на неговата помощ.
Грей го изгледа вторачено.
— Помощ за какво?
Гласът на циганина припламна отново.
— За да намерим нещо, което ни е било отнето по най-бруталния начин. Самото сърце на нашия народ. Ние…
Самолетът потъна рязко. Чашите подскочиха във въздуха, Ковалски — също. Мъжагата отметна с изненадан вик одеялото си. Грей, със закопчан предпазен колан, усети как стомахът се качва в гърлото му. Самолетът губеше бързо височина.
Пилотът се обади по интеркома:
— Извинявайте за неудобството, народе. Силна турбуленция напред.
Целият самолет се разтресе.
— Сложете си коланите — продължи пилотът. — До един час ще сме кацнали. Между другото, получи се обаждане за вас, командир Пиърс. От директор Кроу. Сега ще ви свържа.
Грей даде знак на всички да заемат местата си. Ковалски беше вдигнал облегалката на своето и вече
