просяците да имаше немалко трудоспособни и здрави индивиди, повечето мъже и жени от улицата се бяха озовали там по силата на някаква лична трагедия, заради пристрастеност или психическо заболяване. Немалко от тях бяха ветерани от армията. Грей не отклони погледа си и сигурно това беше причината очите на другия мъж да светнат.
Грей разчете смесица от облекчение и надежда под мръсотията и бръчките. Забелязал Грей, бездомникът закрачи по-решително. Сигурно се притесняваше плячката му да не хлътне в Замъка Смитсониън. Ръцете му трепереха силно. Очевидно беше пиян или пък треморът беше следствие на хроничен алкохолизъм.
Ръка се протегна към Грей с дланта нагоре.
Универсален жест — от бразилските бордеи до уличките на Банкок.
„Помогнете. Моля“.
Грей бръкна в джоба на сакото за портфейла си. Често му бяха казвали, че постъпва глупаво, като играе по свирката на просяците. „Даваш им пари, които ще похарчат за пиячка или наркотик“. Да говорят каквото щат. Той не беше в правото си да съди никого. За него просяците бяха хора в нужда и друг аргумент не му трябваше. Извади портфейла си. Помолят ли го, ще даде. Беше му нещо като мото. А ако трябваше да бъде честен докрай със себе си, тази милостиня помагаше и на него — беше балсам, който да успокои поне временно чувството за вина, погребано някъде в дълбоките пластове на съзнанието му, където нямаше нито куража, нито желанието да се рови излишно.
И струваше само долар-два.
Нелоша сделка, откъдето и да го погледнеш.
Погледна в портфейла си. Само двайсетачки. Току-що беше изтеглил пари от банкомат в метрото. Сви рамене и извади една банкнота с образа на Андрю Джаксън.
Добре де, понякога струваше повече от долар-два.
Вдигна глава на крачка от бездомника. Протегна двайсетачката и в същия миг видя, че шепата на другия мъж не е празна. В средата й се мъдреше зацапана пара, голяма колкото монета от петдесет цента.
Грей се намръщи.
За пръв път бездомник се опитваше да даде, вместо да получи пари.
Преди да е проумял какво става, мъжът залитна към него, сякаш някой го е блъснал отзад. Устата му зейна изненадано. Стовари се върху Грей, който инстинктивно посегна да го хване.
Оказа се по-лек от очакваното. Тялото му под сакото беше кожа и кости, като скелет в костюм. Ръката на бездомника го бръсна по лицето — беше много гореща, като при треска. Прониза го страх — от заразна болест, дори СПИН — но Грей не се дръпна дори когато мъжът се отпусна в ръцете му.
Свали лявата си ръка към кръста му, за да разпредели неочакваната тежест. Пръстите му попаднаха на нещо мокро, горещо и сълзящо.
Кръв.
Грей се завъртя инстинктивно на пета, превъртя се през хълбок и се търколи встрани от тротоара, без да изпуска бездомника. Гъстата трева смекчи падането им.
Не чу следващите изстрели, но два рикошета избиха искри от паважа, където беше стоял допреди миг. Той продължи да се търкаля, докато не стигна до метална табелка в бетонна основа насред моравата пред Замъка Смитсониън. Уви, беше висока само половин човешки ръст. Грей се сви зад нея с възрастния бездомник. На табелката пишеше:
На Грей определено му трябваше информация.
Като кой стреляше по него, например.
Солидната табелка се намираше между него и мола. Предлагаше временно прикритие. Само на десетина метра го мамеха арковидните врати на един от страничните входове на замъка. Самата сграда издигаше гордо големите си и малки кули от червен пясъчник, добит от мерилендския Сенека Крийк — точна реплика на нормански замък, истинска крепост. Убежището, което му предлагаше страничният вход, беше само на няколко крачки разстояние, но дори и късо, откритото пространство до там щеше да го превърне в лесна мишена за снайпериста.
Затова вместо да притича към вратите, Грей извади пистолета си — компактен зиг зауер Р229, който носеше в кобур на гърба. Не че имаше по кого да стреля. Въпреки това зареди патрон в цевта, в случай на директно нападение.
Бездомникът до него простена. Вече целият му гръб беше в кръв. Грей се намръщи — лошият късмет на някои хора просто нямаше край. Нещастникът се беше надявал на малко милостиня, а какво беше получил — куршум в гърба. Случайна жертва на опита за атентат срещу Грей.
Кой се опитваше да го очисти обаче? И защо?
Бездомникът вдигна треперещата си ръка. Тялото му потръпваше при всяко мъчително вдишване. Ако се съдеше по мястото на входната рана и количеството изгубена кръв, куршумът щеше да се окаже фатален за човек в неговото състояние. Мъжът посегна към бедрото на Грей. Пръстите му се отвориха и зацапаната монета изпадна от ръката му. Явно я беше стискал през цялото време. Монетата отскочи от крака на Грей и се търколи в тревата.
Последен дар.
Дребна възвръщаемост от раздадената през годините милостиня.
После тялото на бездомникът се отпусна. Главата му клюмна върху рамото на Грей. Той изпсува под нос.
„Съжалявам, старче“.
Извади телефона си с другата ръка. Отвори с палец капачето и натисна бутона за спешно повикване. Отговориха му моментално.
Грей заговори бързо, вдигайки под тревога централното командване.
— Помощта идва — каза директорът. — Следим те от камера на замъка. Вижда се доста кръв. Ранен ли си?
— Не — кратко отговори Грей.
— Стой и чакай.
Грей нямаше да спори. Не бяха последвали нови изстрели след първите три. Нито звънтящи рикошети в металната табела. Стрелецът най-вероятно се беше отказал. Въпреки това Грей не смееше да помръдне, преди кавалерията да пристигне.
Прибра телефона в джоба си и изрови монетата на стареца от тревата. Беше тежка, дебела и грубо изсечена. Грей я потърка разсеяно. Пръстите му бяха омазани с кръвта на бездомника и този импровизиран разтворител отстрани част от мръсотията по повърхността й. Релефното изображение приличаше на гръцки или римски храм — шест колони под островръх покрив.
„Това пък какво е, мамка му?“
В центъра на монетата имаше буква.
Гръцката буква ?, реши Грей.
„Сигма“.
В математиката с ? се означаваше сумата на всички части, но буквата беше и емблема на организацията, за която работеше Грей — Сигма, елитен екип от бивши военнослужещи в специалните части, получили допълнителна научна подготовка, която да ги квалифицира за работата в тайното военно подразделение на АИОП — агенцията за изследователски проекти към министерството на отбраната.
Грей погледна към замъка. Щабквартирата на Сигма беше тук, дълбоко под основите на Смитсониън, в бункери, останали от времето на Втората световна война. Местоположението й беше идеално — близо до правителствените сгради, до Пентагона и до множеството частни и държавни лаборатории.
Грей се загледа отново в монетата и разбра грешката си. Буквата не беше гръцката ?, а просто голямо Е. Пришпорвани от паниката, очите му бяха погодили номер, смесвайки действителността с непосредствените приоритети в съзнанието му.
Стисна в юмрук монетата.
Най-обикновено „Е“.
