усещаше, че нещо извън очевидното тормози Кат.
„Сякаш я преследват призраци“ — с тези думи беше описала състоянието й.
Грей знаеше какво я преследва.
Макар разумът да й беше подсказал вярното решение, в деня на погребението Кат се беше хванала за сламката, за минималния шанс. Сърцето й се бе разбунтувало и я измъчваше.
Заради нея Грей трябваше да се изправи лице в лице със суровите факти.
— Благодаря ви за усилията, капитане — каза накрая той.
— Дай Боже всекиму приятел като вас, командире Но рано или късно човек се примирява със загубите и продължава напред.
Грей се изкашля.
— Приемете съболезнованията ми за вашия загинал, сър.
— Благодаря, подобно.
Грей прекъсна връзката. Постоя, после си пое продължително дъх, отиде при шкафчето на Монк и сложи ръка върху студената метална повърхност. Студена като гроб.
„Съжалявам“.
Посегна към тиксото, отлепи ъгълчето и дръпна рязко лентата.
Дотук с преследването на призраци.
„Сбогом, Монк“.
Пейнтър завъртя старата монета върху плота на бюрото си. Гледаше я как се върти като сребрист пумпал и размишляваше върху загадката, скрита в нея. Бяха я донесли от лабораторията преди час, заедно с подробен доклад. Монетата беше картографирана с лазер за пръстови отпечатъци, металното й съдържание и повърхностните напластявания бяха анализирани със спектрометър за маса, направени бяха и множество снимки, включително и такива със стереомикроскоп. Въртенето на монетата се забави и тя тупна върху махагоновия плот. Сега, след като я бяха почистили грижливо, древният знак грееше ярко.
Гръцки храм с шест дорийски колони.
И голяма буква в центъра на храма.
Е
Гръцката буква „епсилон“.
От другата страна на монетата беше гравиран бюст жена с надпис DIVA FAUSTINA отдолу. Благодарение на доклада поне произходът на монетата вече не беше загадка.
Но какво…?
Интеркомът звънна.
— Директор Кроу, командир Пиърс е тук.
— Добре, Брант. Нека влезе.
Пейнтър придърпа лабораторния доклад към себе си, докато вратата се отваряше. Влезе Грей, с влажна вчесана коса. Беше свалил окървавените си дрехи и сега беше с черни дънки и зелена тениска с голям надпис ARMY отпред. Сянка смрачаваше чертите му, но в сиво-сините му очи се четеше уморена решителност. Пейнтър се досещаше за причината. Вече беше научил новините от централата на военноморското разузнаване — по свои си канали.
Махна на Грей да седне и докато посягаше към стола, по-младият мъж забеляза монетата на бюрото. Любопитство жарна очите му.
„Добре“.
Пейнтър плъзна монетата към него.
— Командире, знам, че поиска безсрочен отпуск, но ми се ще да се заемеш с този случай.
Грей не понечи да вземе монетата.
— Може ли преди това да попитам нещо, сър?
Пейнтър кимна.
— Човекът, който загина. Университетският преподавател.
— Арчибалд Полк.
— Ти спомена, че сигурно е идвал тук. При теб.
Пейнтър кимна. Досещаше се накъде отива разговорът.
— Значи Полк е знаел за съществуването на Сигма? Въпреки строгата секретност на нашата организация?
— Да. В известен смисъл.
Грей сбърчи чело.
— По-точно?
— Арчибалд Полк е
Пейнтър вдигна ръка.
— Отговорих на твоя въпрос, Грей. Сега ти отговори на моя. Ще се заемеш ли със случая?
— Застреляха Полк пред очите ми и държа да намеря отговорите на някои въпроси.
— А… личното ти разследване?
Грей примижа. Лицето му се втвърди от вътрешна болка.
— Явно знаеш какво е станало.
— Да. Флотът прекратява издирването.
Грей си пое дълбоко дъх.
— Направих всичко, за което се сетих, но ударих на камък. Не остана нишка, за която да се захвана. Признавам.
— Мислиш ли, че Монк още е жив?
— Ами… не знам.
— И си в състояние да се примириш с това?
Грей срещна спокойно погледа му.
— Налага се.
Пейнтър кимна, доволен от отговора.
— Да поговорим тогава за монетата.
Грей се пресегна и взе монетата от плота на бюрото. Завъртя я, оглеждайки почистените й повърхности.
— Разбрахте ли нещо повече за нея?
— Доста, в интерес на истината. Това е римска монета от втори век. Виж женския образ на обратната страна. Това е Фаустина Старша, съпруга на римския император Антоний Пий. Казано на съвременен език, Фаустина е била патрон на осиротели момичета и е финансирала редица женски благотворителни каузи. Освен това е имала специално отношение към едно сестринство от пророчици — гадателки от конкретен храм в Гърция.
Даде знак на Грей да обърне монетата.
— Въпросният храм е изобразен от другата страна. Храмът в Делфи.
— Делфи като Делфийския оракул? Жената пророчица?
— Именно.
Докладът върху бюрото на Пейнтър включваше и исторически данни за Оракула, за това как прорицателките вдишвали халюциногенни изпарения и отговаряли на въпроси за бъдещето. Ала техните прорицателства били нещо повече от обикновено гадателство, защото пророчиците от Делфи, всяка в своето време, имали сериозно влияние върху политиката на древния свят.
— В течение на едно хилядолетие предсказанията на Оракула изиграли своята роля за освобождаването на хиляди роби, посели семената на западната демокрация и издигнали на пиедестал светостта на човешкия живот. Според някои историци прорицанията им били ключови за преминаването на Древна Гърция от варварството към модерната цивилизация.
