Без значение какви са средствата.
Стига да са в полза на общото добруване.
Правителството на Юри знаеше това отдавна. Само американците признаха със закъснение тази сурова реалност.
— Какво прави момичето? — попита Мейпълторп.
Юри се откъсна от мислите си и стана. Саша още стоеше пред статива, този път с черен пастел в ръка. Ръката й се стрелкаше нагоре-надолу по листа. Движенията й бяха ъгловати и енергични. Не личеше да има някакъв замисъл в рисунката й. Пастелът летеше наглед произволно от един ъгъл към друг.
Мейпълторп изсумтя при вида на драсканицата.
— Нали каза, че имала талант на художник.
— Така е.
Саша продължи да работи. Очертаният в зелено четириъгълник се запълваше с черни линии и завъртулки. После тя протегна настрани другата си ръка, изпъната, сякаш да запази равновесието си срещу някаква невидима сила.
Накрая и двете й ръце се отпуснаха край тялото.
Саша обърна гръб на статива, седна с кръстосани крака на пода и се залюля ритмично напред-назад. Челото й беше потно. Посегна към захвърлено дървено блокче за игра и започна да го оглежда съсредоточено, сякаш се опитваше да реши някакъв пъзел, известен само на нея.
Юри погледна към рисунката.
Мейпълторп също гледаше натам.
— И за какво беше всичко това? Обикновени драсканици.
—
Тръгна с бърза крачка към вратата за съседната стая. Мейпълторп го последва. Влязоха в стаята на детето, но то не им обърна внимание — все така се люлееше леко напред-назад и въртеше дървеното кубче в ръката си. Юри от опит знаеше, че това състояние ще продължи още известно време.
Знаеше това-онова и за таланта на Саша.
Приближи се до статива и свали листа с рисунката.
— Какво правиш? — попита Мейпълторп.
Юри завъртя рисунката с долния край нагоре и я закачи на статива. Понякога Саша рисуваше наобратно. Това не беше необичайно при аутистите-саванти. Те често възприемаха света чрез съвсем различен набор от сетива. Числата имаха звук. Думите имаха миризма.
Юри хвърли поглед към Саша.
Ясносините й очи не се отделяха от детското кубче.
Юри се обърна и забеляза удивлението на Мейпълторп. Американецът наведе глава към рисунката и посочи, останал без думи от изумление. Накрая все пак продума:
— Мили Боже… това в средата прилича на слон.
Юри се вгледа на свой ред в изображението. Сърцето му се качи в гърлото. Саша не би трябвало да нарисува това без активиране. Именно подобни скици ги бяха завели при д-р Полк — рисунки на мола, на Замъка Смитсониън. Благодарение на тях бяха подсигурили снайперистко гнездо в едно ъгълче на мола, което оставаше извън рутинното наблюдение. Наложило се бе да действат бързо, в рамките на два часа. Обсегът на Саша си имаше граници.
Мейпълторп се наведе още по-близо.
— Помещението, в което се намира… Мисля, че знам кое е това място. Водих внучето си там преди няма и две седмици. Това е ротондата на Природонаучния музей.
Юри свъси вежди.
— Онзи в Националния мол?
Където плячката му се беше крила толкова време днес.
Мейпълторп кимна.
Юри погледна към огледалото, но видя там само собственото си отражение. Дали пък Саша не беше доловила присъствието им от другата му страна? И по-важно, дали не беше доловила тревогата на Мейпълторп за откраднатото от д-р Полк?
Имаше само един начин да разбере.
Юри посочи рисунката и каза:
— Предлагам да пратиш хората си там. Незабавно.
Грей навлизаше все по-навътре в музея. След централната ротонда с препарирания слон радиоактивната диря на Полк ги беше отвела право при широко стълбище към долните етажи. Подминаха първата площадка и продължиха надолу. Накрая следата ги отведе до подсилена врата с надпис „САМО ЗА МУЗЕЕН ПЕРСОНАЛ. ВХОД ЗАБРАНЕН“.
Грей огледа вратата. Беше с електронна ключалка и се отваряше само със служебна магнитна карта. Смръщи вежди. Как е влязъл Полк тогава? Вдигна ръка към микрофона на гърлото си и прати сигнал до централното командване.
Пейнтър отговори веднага.
— Командире?
— Сър, ще ми трябва малко помощ. — После обясни къде ги е отвела следата. — Нужен ми е достъп.
— Задръж така, Грей. Ще включа музеите на комплекса Смитсониън в нивото за достъп на твоята карта. — Последва кратко мълчание. Грей си представи как директорът задава нужните команди от компютъра в кабинета си.
Ковалски се облегна на стената до него и започна да си подсвирква през зъби.
— Пробвай сега — каза накрая Пейнтър.
Грей прокара картата си през четеца и чу как ключалката се освобождава.
— Готово. Ще ти докладвам какво сме открили.
Грей прекъсна връзката и прекрачи в забранената за посетители зона. Тя не се различаваше особено от останалата част на музея, макар да личеше, че помещенията тук се използват за служебни цели — излъскани от десетилетна употреба мраморни подове, слаба флуоресцентна светлина и дървени врати с надписи върху непрозрачните стъкла: ЕНТОМОЛОГИЯ, БЕЗГРЪБНАЧНИ, ПАЛЕОБИОЛОГИЯ, БОТАНИКА.
Следата водеше през служебния лабиринт… а после показанията изведнъж скочиха нагоре. Стигнали бяха до врата без надпис. Грей приближи детектора към дръжката на бравата. Дигиталните цифри се юрнаха нагоре. Грей отстъпи назад и установи, че по-слаба следа продължава нататък по коридора, където се отваряше огромно празно пространство с вдигащи се метални врати покрай далечната стена. Товарителницата на музея. Грей плъзна поглед нагоре и надолу по коридора и си представи Полк. Професорът явно беше влязъл през товарителницата и беше излязъл през централния вход на музея.
За да се отърве от опашка ли?
Ковалски натисна бравата.
— Отключено е — каза той и отвори вратата.
Тъмното помещение миришеше на прах, сено и малко на кедър. Грей бръкна и напипа ключа за осветлението. Включи го. Лавици и рафтове изпълваха далечната половина на голямото помещение. Дървени сандъци с прикачени към тях транспортни документи бяха натрупани един върху друг покрай едната стена. Няколко бяха отворени. Старомодна слама за опаковане и съвременен стиропор за същата цел се валяха по пода.
Склад.
Вляво от вратата имаше бюро с компютър и принтер. От другата страна бяха наредени маси, отрупани с глинени съдове и части от каменни блокове с релефни изображения. Някой беше правил инвентаризация. Няколко по-големи предмета лежаха върху дървени подпори на пода в дъното на стаята — мраморна статуя на жена с отчупени ръце, ръждясала бронзова глава на бик, основа на каменна колона.
