Наведе се и излъска обувката с маншета на сакото си.
— Струват триста долара, мамка им. Английски, ръчно шити. Поръчаха ми ги от Англия, щото нямаха моя номер.
Грей вдигна вежда и отдели поглед от детектора.
Ковалски май си даде сметка, че е попрекалил, поне ако се съдеше по глуповатото издължаване на физиономията му.
— Добре де. Обичам обувки. И к’во? Забърсах едно гадже, ама… такова… тя ми би шута.
„Умно момиче“.
— Съжалявам — каза на глас Грей.
— Е… поне не са одраскани — каза Ковалски.
— Не, съжалявам, че са те зарязали.
— О. Ми да. — Гигантът сви рамене. — Тя губи.
Грей не си направи труда да спори. Насочи вниманието си към детектора и пое в бавен кръг. Крачката вдясно се оказа вярната посока и детекторът улови сигнала отново. Радиоактивната следа се отклоняваше от тротоара и продължаваше през моравата.
— Насам.
Следата ги отведе до Градината със статуите пред музея за съвременно изкуство Хиршхорн. Грей тръгна по стъпките на Полк през сенчестия оазис на вкопаната под общото ниво градина, прекоси го и отново излезе на слънце. Оттам следата продължаваше през комплекса, близо до шатрите, опънати за празненствата по случай Деня на труда, които още не бяха прибрани.
Грей погледна назад към ниската градина и се замисли за избрания от Полк маршрут.
— Търсел е прикритие.
— Или пък е искал да се махне от проклетото слънце — възрази Ковалски и изтри потното си чело.
Грей се огледа. На запад монументът на Вашингтон сочеше към припичащото слънце; на изток се издигаше сградата на Капитолия.
Грей продължи по следата. Дигиталните показания бавно отслабваха. С всяка стъпка отчетените нива на радиация се смъкваха по скалата.
Грей прекоси по дължина комплекса и пресече Мадисън Драйв. Улови сигнала в началото на друг парк. Тук сигнатурата беше по-ясна и се засили още повече, когато Грей стигна до сенчест гъсталак от червен кучешки дрян и мирта. До леха с високи до коленете хортензии имаше пейка.
Грей тръгна към нея.
Показанията видимо нараснаха.
Да не би Полк да е спрял тук? Затова ли остатъчната радиация беше по-силна?
Грей отмести една обсипана с цвят миртова клонка и пред погледа му се разкри широка гледка към мола, включително и директен изглед към Замъка Смитсониън. Дали Полк беше изчакал тук, докато сметне, че е безопасно да продължи? Грей примижа на силното слънце. Спомни си диагнозата на Малкълм, изтощението, съпровождащо радиационното отравяне. Полк е бил на края на силите си, буквално. Но отчаянието го е тласкало напред.
„Защо?“
Грей понечи да се обърне, когато Ковалски се изкашля. Беше се смъкнал на едно коляно да си доизлъска обувката, но после спря и пъхна ръка под пейката.
— Я виж това — каза той и се изправи. Обърна се към Грей и му показа миниатюрен бинокъл.
Грей доближи детектора до бинокъла и показанията се повишиха рязко.
— Това нещо буквално бъка от радиация.
Ковалски изкриви лице, подхвана бинокъла за каишката и го протегна към Грей.
— Дръж го. Дръж го бе.
Грей взе бинокъла. Страховете на Ковалски бяха неоснователни. Отчетената от детектора радиация беше по-голяма от обичайния радиационен фон, но в границите на допустимото.
Грей се обърна, вдигна бинокъла пред очите си и погледна към Замъка. Лещите приближиха сградата значително. Някакъв човек мина покрай нея и Грей ясно различи чертите му през бинокъла. Спомни си блясъка в очите на Полк, когато професорът го видя да върви насреща му по тротоара. Тогава Грей взе ентусиазма му за отчаяната надежда на изпаднал просяк. Сега му хрумна, че Полк може да го е познал. Може би не само отчаянието го беше накарало да напусне прикритието си. Дали пък не беше видял Грей през бинокъла? И е решил да го пресрещне?
Прибра бинокъла в подплатената с оловен слой чантичка на кръста си.
— Да вървим.
Отдалечиха се от храсталака и поеха отново по радиоактивната диря покрай Мадисън Драйв. Следата ги отведе до стъпала.
Грей вдигна глава и видя, че се намира пред един от входовете на Националния мол — онзи, който водеше към Природонаучния музей. Един от най-известните музеи на института Смитсониън, Природонаучният имаше огромна колекция от артефакти от целия свят — археологически, геоложки, и хиляди експонати от животинския свят, от миниатюрни фосили до тиранозавър рекс в оригиналния му размер.
Грей проточи врат. Куполът на музея се издигаше над триъгълен портик с шест гигантски коринтски колони. Като го гледаше сега, на Грей изведнъж му хрумна колко много прилича тази фасада на гръцкия храм от монетата на Полк.
„Възможно ли е да има някаква връзка?“.
Трябваше да докладва в централното командване, преди да последва дирята в сградата на музея. Отстъпи встрани, облегна се на каменната балюстрада и включи кодираната си радиостанция. Директор Кроу се обади веднага.
— Откри ли нещо? — попита Пейнтър без предисловия.
Грей прошепна едва доловимо:
— Следата на Полк води до Природонаучния музей на Смитсониън.
— Музея…?
— Тъкмо влизам. Има ли някаква връзка между Полк и това място?
— Поне аз не знам. Но ще проверя.
Грей си спомни нещо, което директорът бе споменал за миналото на д-р Полк.
— Още нещо, директор Кроу. Така и не обясни онова за професора.
— Кое, командире?
— Каза, че професорът бил „създал“ Сигма Форс. Какво имаше предвид?
Мълчанието се проточи, после Пейнтър каза:
— Грей, какво знаеш за една организация, известна като Язоновците?
Изненадан от странния въпрос, Грей замълча.
— Сър?
— Язоновците са научен мозъчен тръст, създаден по време на Студената война. Техни членове били водещи имена в различни научни области, сред тях и много нобелови лауреати. Събрали се с идеята да съветват военния елит по редица технологични проекти.
— И професор Полк е бил един от тях?
— Да. С течение на годините Язоновците се оказали изключително ценни за военните. Събирали се всяко лято и обсъждали последните научни постижения. И за да се върнем към твоя въпрос, именно на такава една среща Арчибалд Полк предложил да се създаде военизиран екип от хора с научна подготовка, който да се занимава с работа на терен под шапката на АИОП.
— И така се родила Сигма.
— Именно. Но не знам дали това има нещо общо с убийството му. От събраната досега информация излиза, че Полк от години не е участвал активно в работата на Язоновците.
Грей вдигна поглед към надвисналата гръцка фасада.
— Може някой от колегите му Язоновци да е работил в музея. Може би затова е дошъл тук?
— Възможно е и си струва да се провери. Ще имам грижата, но може да отнеме известно време. През последните години организацията им почти мина в нелегалност. Членовете й работят по различни
