— А голямото Е в средата на храма? — попита Грей. — Предполагам, че и буквата е гръцка. Епсилон.
— Да. Това също е свързано с Оракула. В храма имало два кодирани надписа — „Гноти саутон“, което се превежда като…
— Познай себе си — довърши вместо него Грей.
Пейнтър кимна. Напомни си, че Грей всъщност добре познава древните философски течения. Когато го измъкнаха от затвора Левънуърт, за да го привлекат в Сигма, Грей изучаваше едновременно химия за напреднали и таоизъм. Именно с уникалната нагласа на ума си беше заинтригувал Пейнтър. Уникалността, уви, си имаше цена — Грей трудно се сработваше с други хора, и през последните седмици го беше доказал за пореден път. Новата загадка изглежда го връщаше към настоящето и това беше добре.
— Другият надпис, за който споменах, е въпросното мистериозно „Е“ — продължи Пейнтър, кимайки към монетата. — Било е изобразено във вътрешното светилище на храма.
— И какво означава?
Пейнтър сви рамене.
— Никой не знае. Дори гърците. Историците, още от древногръцкия учен Плутарх, изказват различни хипотези за значението му. Съвременното становище сред гилдията гласи, че буквите са били две, „Г“ и „Е“, символизиращи богинята на земята Гея. Светилището в Делфи първоначално е било издигнато в нейна прослава.
— Да, но ако значението на буквата е загадка, защо са я изобразили върху монетата?
Пейнтър плъзна доклада към него.
— Тук можеш да прочетеш повече за това. С времето „Е“ — то на Оракула се превърнало в символ на един пророчески култ. Изобразявано е в различни картини през вековете. Сред тях е и „Ръкополагане“ на Никола Пусен. Там буквата виси над главата на Христос, който връчва на Петър ключовете за рая. Символът бележел време на фундаментална промяна в света, обикновено предизвикана от един-единствен човек, като Делфийския оракул или Исус от Назарет.
Грей остави доклада на бюрото и поклати глава.
— Да, но какво общо има това с мъртвия? — възрази той и вдигна сребърната монета. — Толкова ли е ценно това нещо? Толкова, че да убиеш заради него?
Пейнтър поклати глава.
— Не бих казал. Монетата има известна нумизматична стойност, но нищо особено.
— Тогава какво…?
Прекъсна го жуженето на интеркома.
— Директор Кроу, извинете, че ви прекъсвам — чу се гласът на асистента му откъм машинката.
— Какво има, Брант?
— Получи се спешно обаждане от патолабораторията долу. Д-р Дженингс настоява да говори веднага с вас.
— Добре. Пусни го на първи монитор.
Грей стана да си ходи, но Пейнтър му махна да седне и завъртя стола си. Кабинетът му, погребан в подземния бункер, нямаше прозорци, затова пък разполагаше с три големи плазмени екрана на стената. Личните му прозорци към света. И трите бяха тъмни, но след миг най-левият оживя и им показа една от патолабораториите.
На преден план стоеше д-р Малкълм Дженингс. Шейсетгодишният шеф на отдела за изследователска и развойна дейност на Сигма беше с хирургическа роба и с големи предпазни очила от прозрачна пластмаса, вдигнати сега на главата. Зад него се виждаше част от лабораторията — бетонен под, редица цифрови теглилки и маса за аутопсии. Трупът беше покрит с чаршаф.
Трупът на професор Арчибалд Полк, университетски преподавател.
Наложило се бе да проведат няколко телефонни разговора, за да вземат тялото в Сигма вместо в градската морга, но пък Малкълм Дженингс беше уважаван съдебен патолог.
Ако се съдеше по стиснатите му устни обаче, нещо май не беше наред.
— Какво има, Малкълм?
— Наложи се да сложа лабораторията под карантина.
На Пейнтър това никак не му хареса.
— Нещо заразно ли?
— Не, но определено е повод за тревога. Нека ти покажа. — Патологът излезе от обсега на камерата, но гласът му все така стигаше до тях. — Досетих се още при първоначалния оглед на тялото. Опадало на кръпки окосмение, ерозирал зъбен емайл и изгаряния по кожата. И да не го бяха застреляли, до няколко дни щеше да е мъртъв.
— За какво по-точно говориш, Малкълм? — подкани го Пейнтър.
Дженингс изглежда не го чу. Появи се отново в обсега на камерата, но този път с тежка предпазна престилка върху мантата. Държеше устройство със свързана към него черна палка.
Грей стана и се приближи до монитора.
Д-р Дженингс прокара палката над мъртвеца. Устройството в другата му ръка нададе канонада от пиукащи звуци. Патологът се обърна с лице към камерата.
— Това тяло е радиоактивно.
2.
Грей вървеше по тротоара пред Замъка Смитсониън и проклинаше жегата. Националният мол се ширеше вляво от него, полупразен заради горещото време.
Тъкмо беше подминал местопрестъплението, оградено с жълта полицейска лента. Криминолозите бяха приключили огледа си, но мястото още беше отцепено и охранявано от самотен полицай.
Грей вървеше на изток по Джеферсън Драйв. Следваше го едър бодигард, когото той се опитваше да не забелязва. Идеята не беше негова, а и да беше поискал защита, никога не би назовал точно този тип. Докосна микрофона на гърлото си и изрече без глас:
— Открих следа.
Неясен отговор със силен статичен шум нахлу през безжичната слушалка в ухото му. Грей я нагласи по- добре.
— Повтори — прошепна той.
— Можеш ли да последваш следата? — попита Пейнтър Кроу.
— Да… но не знам докога. Показанията са слаби. — Сам беше предложил плана. Сведе поглед към устройството в ръката си — преносим радиационен детектор Гама-Скаут. Пълният с халоген Гайгер-мюлеров контейнер беше достатъчно чувствителен да улови остатъчна радиация, особено след като го настроиха към специфичния изотоп стронций 90, открит в тялото на Полк. Грей се беше надявал да открие остатъчна сигнатура на местопрестъплението и устройството да го поведе по следата, така както полицейско куче улавя зададена миризма. На пръв поглед планът му сработваше.
— Виж какво можеш да направиш, Грей. Всяка информация за местонахождението на Полк през последните дни може да се окаже важна. Вече звънях на дъщеря му, но не успях да я открия.
— Всичко зависи от устройството — каза Грей. Вървеше по тротоара и следеше показанията на детектора. — Ако открия нещо, ще докладвам.
Прекъсна връзката и продължи покрай комплекса на Националния мол. След още половин пресечка сигналът внезапно пресекна. Грей изпсува под нос, спря, върна се няколко крачка назад и се блъсна в бодигарда.
— Мама му стара, Пиърс — изръмжа онзи. — Тъкмо си бях лъснал обувките.
Грей погледна през рамо към планината от мускули зад себе си. Джо Ковалски, бивш моряк от флота, облечен със спортно сако и панталони. И двете му стояха зле. С подкъсена до четина черна коса и нееднократно чупен нос, той приличаше на бръсната горила в смачкан костюм.
